Б ългарското националноосвободително движение от втората половина на XIX век взема доста скъпи жертви. В него участват хиляди наши сънародници, някои от които стават курбан в името на свободата и днес имената им незаслужено са забравени. По време на тържествените зари проверки тези жертви влизат в общата категория „и десетките други, дали живота си за свободата на България”.
Един от тези наши герои, изоставили дом и семейство и пролели кръвта си, за да бъдем днес ние свободни, е и Давид Савов Тодоров от Враца. Той е роден около 1834 г. в семейството на богат врачански търговец. Баща му Сава е голям търговец на добитък, вино и коприна. Поради това синът има възможност да получи едно добро за времето си образование, научава няколко европейски езика и пътува не само в българските земи, но и в цяла Европа. Като младеж помага на баща си в търговията, а след това се отделя и започва и своя търговия, независима от бащината. През 60-те години младият мъж се запознава и увлича по революционните идеи на Георги Раковски. Заедно със своя приятел Никола Войводов сам започва да буни населението в родния си край и да проповядва идеята за всеобщо въстание, което да донесе свободата на отечеството.
Бягство
След като двамата са предадени на османските власти, Давид Тодоров е принуден да напусне българските земи и се установява във Влашко, където започва търговия с тютюн. Там се запознава с хъшовете, започва да посещава техните събирания и да споделя бунтовните им идеи и настроения. Става член на Българския таен централен революционен комитет, където се запознава с Любен Каравелов и Христо Ботев и скоро става един от най-близките и верни Ботеви другари. За разлика от огнения калоферец, който не желае да има нищо общо с хората, които не са настроени революционно, потомъкът на врачанския търговец поддържа близки връзки и с представителите на еволюционните идеи за освобождението на българските земи като братята Евлоги и Христо Георгиеви и често става посредник между тях и революционерите от кръга на Каравелов и Ботев в търсене на финансова помощ от братята банкери.
Съратници
След избухването на Априлското въстание Давид Тодоров е един от хората, които са най-близко до Христо Ботев и участват в подготовката и въоръжаването на неговата бъдеща чета. Дава голяма част от личните си средства за закупуване на боеприпаси, оръжие, провизии и униформи на бъдещите четници. Гласувано му е високо доверие от страна на бъдещия войвода Ботев, който го назначава в щаба на своята чета. При превземането на парахода „Радецки”, като един от малцината четници, знаещи немски език, Давид Тодоров и свещеникът Сава Катрафилов обясняват на капитана Дагоберт Енглендер на родния му език кои са те, каква е причината за пленяването на парахода и каква е крайната цел на тяхното пътуване – вдигане на българския народ на въстание и освобождение на родината. Двамата си свършват работата перфектно. Капитанът разбира, че въоръжените мъже, окупирали кораба му, не са разбойници и бандити, а смели хора, тръгнали да мрат за отечеството си. И като един достоен мъж австриецът не разрешава на своите моряци да окажат никаква съпротива на четниците. Които от своя страна също не дават и един изстрел. Така и двете страни се разделят, без между тях да има някакъв конфликт. Самият капитан Енглендер по-късно в спомените си пише, че е бил възхитен от българите, които били тръгнали за свободата на родината си. Австриецът не просто им се възхищава, а отказва да превози с парахода турската потеря, изпратена срещу Ботев и четата му. Като по този начин австриецът успява да отдалечи преследвачите от преследваните за известно време.
Водач
След пристигането на четата в района на Милин камък във Врачанския Балкан щабът взема решение Давид Тодоров да води ариергарда от четници, който да се опита да пробие обръча на османлиите и да преведе останалата част от четата през вражеските позиции. В едно от сраженията, по пътя от Милин камък към Веслец, на 18 май 1876 г. Давид Тодоров е прострелян смъртоносно в гърдите и загива на 42-годишна възраст. Той е един от 20-ината Ботеви четници от Враца и околните села и много тежко приема факта, че неговите земляци не са оказали помощ на четата, а са се изпокрили по къщите си като мишки и оттам са наблюдавали как турците унищожават дошлите да умрат за освобождението на България хъшове емигранти.
След смъртта на Давид Тодоров трупът му е обезглавен. Главата му е забучена на кол и триумфално отнесена във Враца, където е разнасяна по улиците на града от турците. Обезглавеният труп на революционера престоява няколко дни в гората, след което тайно е прибран от жителите на село Баница и по тъмна доба е погребан в двора на местната селска църква. Запазено е последното писмо на Давид Тодоров до приятеля му Иван Грудев, в което го моли, ако се случи най-лошото и загине, той да се грижи за дъщеря му, която по това време е настанена от баща си в девически пансион в Букурещ. В края на писмото революционерът пише: „Моли ви, идете при Михалаки и разправете му, че съм добре до тоя час, и колкото до детето, ако се случи, не дай боже, да умра, ще гледате някой ден да го изпроводите до Враца”.
Памет
Равносметката за съдбата на Ботевата чета е: от общо 198 четници, 94 загиват, 26 са заловени и заточени, 2-ма умират в затворите, а 76 дочакват освобождението на България.
Паметта на войводата поет и храбрите му четници не е забравена и в района на Враца и Врачанския Балкан днес се издигат няколко паметника. През 1936 г. на връх Околчица е издигнат паметен знак, четириметров кръст, символ на Ботевите четници. Петдесет години по-късно през 1986 г. врачанският скулптор Цено Ценов издига в този район каменен паметник на Давид Тодоров. Недалеч от с. Баница, по пътя на Ботевата чета от Милин камък към Веслец е уреден мемориален кът, носещ неговото име. Във Враца има улица, която носи неговото име. Допреди години в града, в квартал „Дъбника“ е имало и функциониращо основно училище, назовано на името на революционера. Днес то вече не съществува, тъй като е закрито.
Апостол Карамитев го играе във филм
Подобно на повечето Ботеви четници, чиито имена днес са неизвестни за българите, името на Давид Тодоров също не носи популярността на Левски, Бенковски и Ботев. То е непознато дори за част от жителите на родния му град Враца. През 1969 г. режисьорът Никола Корабов заснема игралния филм „Свобода или смърт”, посветен на подвига на Ботевата чета и героичната смърт на част от участниците в нея. Филмът е по сценарий на писателя драматург Васил Попов и се снима във Враца, Калофер, Трявна, както и на автентичния параход „Радецки”. Ролята на войводата Христо Ботев се изпълнява от Милен Пенев, а в тази на Давид Тодоров се превъплъщава великият актьор Апостол Карамитев.
* Автор: Иван Георгиев
