С тандартната държавна издръжка на един бъдещ учител в университет е два пъти по-ниска от тази на един ученик. Това посочи просветният министър проф. Галин Цоков на редовното заседание на Съвета на ректорите във Варна.
Домакин на срещата бе Икономическият университет във Варна, а на заседанието присъства зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, както и председателят на организацията проф. Миглена Темелкова, представители на Министерството на образованието и науката.
Дисбаланс
Контактна група между МОН и Съвета на ректорите ще обсъжда промяна на финансирането в различните научни направления, стана ясно на заседанието. Министър Цоков уточни, че в момента има дисбаланс в средствата, с които се финансират отделните направления. Идеята на промяната е да се намали издръжката на специалностите, за които има много желаещи, и да се повиши финансирането за останалите. „Този разговор го водим от близо година“, заяви проф. Цоков.
По думите му предстои на работно заседание със Съвета на ректорите, БАН, представители на НИМХ към МОСВ да се обсъди как да се разпределят най-ефективно средствата за различните специалности и професионални направления, съобщава сайтът на ИУ-Варна. Според председателя на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова да се намери справедлива формула за разпределение на средствата е важно както за университетите, така и за държавата.
студентите
Тя подчерта, че сега действащите модели са остарели и това е причина за диспропорциите между кадрите, които излизат от университетите, и потребностите на пазара на труда. Държавата трябва задължително да подпомага научноизследователската дейност и проектите, които разработват висшите училища, не само държавните, но и частните университети, категорични са ректорите. Според ръководителите на висшите училища у нас студентите в платено обучение не трябва да се изключват от системата за получаване на стипендии, за социални придобивки и общежития.
„В ход са инвестиции за над 200 млн. лв. за подобряване на материалната база в студентските общежития”, уточни проф. Цоков. По думите му предстои да се създаде отделна национална програма, по която в следващите години да има целево финансиране за инвестиции в материалната база на университетите.
Рейтинг
Рейтингът на българските университети расте, категоричен е министърът на образованието. Според него в последните години качеството на обучение се е повишило. Това може да се проследи от факта, че публикуваните разработки на български учени в авторитетни издания са два пъти повече.
„Софийският университет вече е сред тези 4,7% от най-добрите висши училища в света“, посочи още проф. Цоков. По данни на рейтинговата система все повече млади хора избират да останат в България при средна работна заплата от 2300 лв. Зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов пък запозна ректорите с програмите и проектите, касаещи научноизследователските и учебните дейности, по които министерството работи, и посочи възможностите, които университетите могат да развият.
Чуждестранни
България е и сред страните в Европа с висок дял на чуждестранните студенти, стана ясно още на заседанието на ректорите във Варна. Делът на чуждестранните студенти у нас е около 8%, с което се нареждаме на едно от първите места в региона. МОН подготвя мерки, с които да се подобри рекламата на българските висши училища. Обсъжда се създаването на електронна система за признаване на дипломите на деца и младежи от трети страни.
.
Отделна национална програма ще има и за обучението на студенти от трети страни. Според зам.-министър Йосифов обучението на чуждестранни студенти все още е предизвикателство за нашите университети. Той посочи две възможни стратегии – привличане на чужди студенти, които да учат в България, и създаването на поделения на висшите училища или договори за образователен франчайз.
Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че привличането на чуждестранни студенти може да се облекчи със съдействието на институции като ДАНС, МВР и МВнР. По този начин ще се улесни и процедурата по кандидатстване. Според ректорите сега всичко става много бавно и на това се дължи 10-15% спад на кандидатстващите.
7,5 млн. лв. за млади учени
7,5 млн. лева се осигуряват за кариерното развитие на млади български учени и постдокторанти по втория етап на едноименната национална програма. Средствата са разпределени между 25 държавни висши училища, БАН, Селскостопанската академия, ВМА, Националния център по заразни и паразитни болести и НИМХ, съобщават от МОН.
Програмата е разделена на два модула. По първия ще се привличат и назначават млади учени, които нямат договор за работа с конкретно висше училище или научна организация. Вторият модул „Постдокторанти“ е предназначен за учени с образователна и научна степен „доктор“ от българско или чуждестранно висше училище или научна организация.
Те кандидатстват за финансова подкрепа с проектно предложение по актуална научна тема. Университетите и научните организации са задължени да публикуват електронни обяви за кандидатстване на своите сайтове, а за постдокторантите – и на електронния портал Euraxess, допълват от МОН.
Сияна Севова
