В никакъв случай коланите и бандажите не предпазват, нито пък забавят процеса на прогресиране на хернията, лечението е само оперативно. Това обясни пред „Здраве с Телеграф“ д-р Стоян Петров, който е хирург с 20 години стаж в „Пирогов“ и 10 години в МВР болница. „Заблуждаваме се, защото тези предпазни средства все пак осъществяват дозирана компресия върху херниалния сак, но тя е незначителна, тъй като, ако притискането е много сериозно, ще се получат декубитуси, рани и т.н.“, каза още той и разясни в общи линии всичко най-важно, свързано с това често срещано състояние.
„Херниите са различни видове, но най-срещаните са слабинните. Те се срещат по-често при мъжете, а при жените по-често се срещат бедрени хернии. Пъпни хернии се срещат и при двата пола, но по-често при мъжете. Слабинните хернии могат да бъдат вродени и придобити. Разликата между тях е голяма, както в причините за образуване, така и в лечението. Най-сериозната част от хората, които ни търсят, са тези със слабинни хернии. Те са ежедневни пациенти“, разказва д-р Петров.
Генетично
„Херниите се получават предимно при хора, които имат непълноценна съединителна тъкан. Тоест слабост на фасциите и апоневрозите и това е основната причина за образуване, а не тежките физически натоварвания, както повечето хора смятат. Тази непълноценност на съединителната тъкан е генетично предопределена и се предава от поколение на поколение“, разяснява специалистът. „Има много хора, чиито професии са свързани с ежедневен тежък физически труд – хамали, докери, строители..., които нямат хернии. В същото време има млади хора, които ежедневно работят само с мишката на компютъра, но въпреки това имат. Така че причината е непълноценност на съединителната тъкан, която придава здравината на коремната стена. Херниите се образуват в слаби места – това са естествени физиологически отвори, които с времето и възрастта се разширяват и стават херниален дефект, през който преминава вътрешно-коремно съдържимо и то преминава в подкожието. Физическото усилие може да провокира появата на херния, но не е решаващият фактор“, категоричен е хирургът.
Дали сме генетично предразположени разбираме от това дали бащата, майката, бабата и дядото имат херния. Други изяви на слабост на съединителната тъкан са разширените вени на краката, хемороидите, а при мъжете и разширението на вена на тестиса вляво – варикоцеле. Т.е., ако родителите или предците имат някакви такива прояви, това означава, че ние сме предразположени и би могло да се появи и при нас такъв проблем. Превенция и профилактика обаче няма.
Диагноза
В един момент, когато хернията се изяви, а тя се изявява като подутина в слабинната област, се поставя и диагнозата. Преди да се появи подутината, има слабост, дискомфорт в областта, болки по-рядко. „Болката е нехарактерна за хернията. След като се появи мека подутина, която с ръка може да се прибере в коремната кухина, подозираме херния. Тя се диагностицира с един клиничен преглед от хирург. Появявайки се, хернията се препоръчва да бъде оперирана. Колкото по-навреме, толкова по-добре, защото има риск да се заклещи“, обяснява подробно д-р Петров.
Усложнения
Усложненията, свързани с херниите, се появяват именно вследствие на заклещвания. Д-р Петров отчита, че предразполагащ фактор за това може да бъде някакво тежко физическо усилие, което води до повишаване на вътрешно-коремното налягане. „Но може да се получи и в покой, както си спи човек. Нищо не може да се превентира или да се предскаже“, категоричен е експертът.
„При заклещена херния се налага операция по спешност. Картината е драматична, има болка, има подутина, която е твърда и не може да се прибере с ръка в коремната кухина. Появява се гадене и повръщане. Спешността на нуждата от оперативното лечение идва от опасността заклещеното черво да некротизира и да настъпят усложнения. Затова е желателно херниите да се оперират в планов порядък“, подчертава лекарят.
Платна
Нашият събеседник отбелязва и защо при операциите е препоръчително да се поставят платна.
„Това са едни полипропиленови мрежи, които усилват тъканите. Както казахме, основната причина са образуването на хернии е свързана със слабост по неврозите и фасциите, т.е. ципите. Не на самите мускулни влакна, защото те са снопчета от влакна, които се разединяват, а ципите са слаби, изтъняват и се издуват. Затова се слагат платна. В тези полипропиленови мрежи допълнително могат да се внедрят други структури, за да се подобрят някои от качествата им, но общо взето те са едни и същи“, отбелязва специалистът.
„При херниите няма сезонност и пределна възраст за операция. Оперираме и пациенти над 90 години. Защото преди време възрастните хора с придружаващи заболявани и с определен риск с оглед, повече на анестезията, са ги съветвали да се лекуват консервативно с бандажи и колани. Сега тези виждания се отхвърлят и тъй като натрупахме много опит, се приема, че значително по-малък е рискът от оперативно лечение и оперираме и възрастни и на 96, а сме имали и 101-годишен пациент, което е рядкост, разбира се“, споделя д-р Петров.
„С помощта на коланите или без тях операцията може да се отлага неопределено време, стига да не настъпи усложнение. „Ние обаче не може да предвидим в кой момент ще възникне такова. Може да е голяма хернията и да не се получи, или обратното. Въпрос на случайност е. Не може да се предвиди и не може да се превентира усложнението. Идеята е, че човек трябва да си живее нормално живота и когато се появи херния, да се обърне към хирург независимо от възрастта. Вече и по отношение на анестезията рисковете са сведени до минимум“, завършва лекарят.
Методът на интервенция се избира според конкретния случай
„Операциите при херния са два вида. Конвенционална хирургия чрез разрез в средата, послойно разединяване на тъканите, стига се херниалния сак – торбичката, в която е разположено херниалното съдържимо. Същата се премахва и се прави пластика за отстраняване на дефекта със собствени тъкани и с протеза платно. Другата група операции са микроинвазивните чрез лапароскопска или роботизирана хирургия. Правят се изводи, че при последните се съкращава периодът на възстановяване. Всички оперативни методи си имат предимства и недостатъци. Изборът е в зависимост от състоянието на пациента, наличието на придружаващи заболявания, неговото желание и мнението на хирурга. За спортните хернии се предпочита да се оперират лапароскопски, защото се съкращава болничният престой. Напоследък се правят изводи и се коментира, че най-ефективни и с добър резултат са роботизирано осъществените интервенции“, уточнява д-р Петров.
При децата причината е различна
„При децата причината за образуване на вродена херния е различна от слабостта на съединителната тъкан, а има един процесус вагиналис перитоней персистенс, т.е. има едно каналче, което съществува в плода в утробата на майката, а след това се затваря – облетелира, запушва се. При дечицата, при които то остава като каналче, представлява херния. И операцията се състои в прекъсването на този канал. Той осъществява връзка с обвивките на тестиса и това каналче се прекъсва. Операцията в случая е по-различна. Когато това се налага, операцията се прави някъде след 6 месеца, 1 година, даже и по-късно не е проблем при тези вродени състояния. Тези, които оперираме и са с придобити хернии, са над 18 години. Макар че има и млади хора дори на по 20-30 години, при които, когато ги оперираме, виждаме, че съществува и такъв персистериращ периториален израстък. Тоест виждаме, че е налична вродена херния, която не е била диагностицирана. С времето тя е нараснала. Предоперативно трудно може да я диагностицираме, тя е вродена и всъщност я оперираме, както при придобитите. Прекъсваме този процесус вагиналис и в същото време си правим и пластика на задната стена“, обръща внимание д-р Петров и за някои по-особени случаи.
Людмил Христов
