- Проф. Кюркчиев, покрай старта на учебната година какво може да посъветвате родителите да правят, за да боледуват по-малко децата им, извън общоизвестните съвети да ядат повече плодове и зеленчуци, да си мият ръцете и т.н.?
- Това, което първо трябва да уточним, е, че прекалено много се спекулира с понятията „паднал имунитет“, „срив на имунитета“ и т.н. Когато едно дете или възрастен човек боледуват, част от колегите, както е популярно и сред хората, казват: „Паднал ти е имунитетът“. Истината е, че това нещо може да се провери чрез изследвания, които са поети от здравната каса. Разумното е в такива случаи да се направят тези изследвания, за да се види има ли някакъв вид имунна компрометираност, както я наричаме ние, или няма такава и просто човекът е навлязъл в цикъл от живота си, в който има серия от инфекции. Това може да се случи на абсолютно всеки. Сигурно в един идеален свят може да вярваме, че ако децата приемат достатъчно витамини, спортуват и прозорците са отворени през междучасията, те няма да се разболеят. Действителността не е такава. Инфекциите са част от живота и всеки човек минава през тях. По-важно е какви са тези инфекции. Дали е нещо, което трае дълго, дали е нещо, което става прекалено често или води до усложнения. В такива случаи има смисъл да се направят имунологични изследвания, за да се види има ли нещо и какви мерки евентуално трябва да се взимат. Но е крайно неразумно хората да си „подсилват имунитета“, което те много обичат. Имунитетът е една много сложно система, която не бива да се ръчка безсмислено нито в посока подсилване, нито в посока потискане. Трябва да има показания за тази работа. И от тази гледна точка безсмисленото подсилване на имунитета, което е част от масовата култура на нашия народ, не е нещо, което е разумно да се прави. Родителите трябва да обръщат внимание не на това, че детето понякога боледува, което е неизменна част от живота, а на характера на боледуването – често ли е, тежко ли е, продължително ли е... И тогава да се взимат мерки.
- Тоест без съответни изследвания дори лекар не може да прецени дали ни е „паднал“ имунитетът.
- Няма как. Това подлежи на напълно ясна проверка, извършваща се на много места, както и в нашата лаборатория. Другото са празни приказки.
- Да припомним как ни помагат ваксините и кога е най-подходящо да се поставят тези против грип?
- Въпросът с ваксините е много деликатен по цял свят, в нашата страна особено. Като цяло в България хората се строяват на две барикади. Едните са антиваксъри, другите са проваксъри. Едните казват, че всичко лошо идва от ваксините, другите казват, че от ваксина нищо лошо не може да се случи. Естествено нито едното е вярно, нито другото. Задължителните ваксинации са задължителни не като форма на тормоз за населението, а защото наистина от тях има смисъл и защото хората просто са забравили заболяванията, срещу които са тези ваксини, и е добре да си ги припомнят, защото те не са никак безобидни. От друга страна при определени обстоятелства дадена ваксина може да предизвика изостряне на някакво състояние, но като цяло този ефект е винаги по-слаб от ползите, свързани с предотвратяването от самата инфекция. Да, стига се до странични действия, които са добре познати, но като цяло, гледайки на едно по-широко ниво, ползите са хилядократно по-големи от вредите.
По отношение на грипната ваксина трябва да кажем, че всяка година грипните вълни варират с няколко седмици, но обикновено са през декември и първата половина на януари. Добре е грипната ваксина да се постави поне месец преди да почне епидемията, защото за изграждането на една имунна защита трябва време. Не става, когато вирусът е вече тук, тогава да си направим ваксината. Така ще се заразим и ще кажем, че ваксината за нищо не става.
- Вие самият подкрепяте ли поставянето на противогрипни ваксини?
- Категорично ги подкрепям за възрастни хора и за хора с придружаващи заболявания. Не виждам нищо лошо да си ги слагат и хора, които са извън тези две условия. Не смятам, че може да има някакъв проблем за тях. Това, което мога да кажа, е, че част от противогрипните ваксини са по-слабо ефективни, отколкото би трябвало да се очаква. Но някакви странични действия и проблеми, свързани с тях, не мисля, че могат да се очакват.
- Може ли въобще да правим нещо, за да сме сигурни, че имунната ни система функционира правилно?
- Човек може да влияе на имунната си система, но трябва да го прави тогава, когато има смисъл и това влияние е хубаво да е направлявано от имунолог. Това е положението. Нещата трябва да са познати и ясни, за да се вземат правилни мерки срещу тях, а не предполагаеми и да се взимат непрофесионални мерки. Масовото мислене, че въпреки че нищо ни няма - може да си „подсилим“ имунитета, не е много безобидно понякога. Ако не боледуваме често, може да прием, че имунната ни система функционира правилно. При малки деца е описано, че не трябва да е повече от 8 пъти през годината и по-дълго от осем дни не бива да се проточва болестта. Това са някакви насоки, които бих могъл да кажа относно това кога може да търсим някакъв проблем с имунната система. Много често, когато има една по-тежка вирусна инфекция, която човек може субективно да смята, че я е прекарал леко, а тя да е тежка на вътрешно нови, това води до временна имунна компрометираност и серия от инфекции. Това е един период, който може да продължи дългичко. Но имайте предвид, че малките деца до 3-4 години все още нямат изградена напълно имунна система. При тях тези неща могат да се очакват. По-страшни са инфекциите в другата възрастова група – над 65-70 години. Затова например в Америка фиксацията е върху именно тази група, която трябва да е ваксинирана максимално и според мен това е един много разумен вариант.
- Може ли да говорим за увеличаване честотата на някои автоимунни заболявания сред нашата популация и на какво се дължи това?
- Това е много интересен въпрос като цяло. В България все се имаме за хора, които сме много зле, но ние попадаме в групата на високоразвитите държави на глобално ниво. Имаме същата динамика като тях и по отношение на автоимунните заболявания. Те като цяло се описват в между 5 и 8 процента от популацията на тези високоразвити страни, което не е никак малко. Описва се увеличение, но трябва да се има предвид, че е постигнато много по отношение на диагностицирането им. Тоест трябва да се замислим дали това увеличение е вследствие на по-добрата диагностика или е в абсолютни стойности. Когато говорим за автоимунитет, винаги има едно малко екологично и фундаменталистко изкушение, че в околната среда на високоразвитите общества има някои неща, свързани с хранене, със стрес, които водят до увеличаване на тези заболявания. Това не е доказано, но по принцип има спекулации, че нещо в модерния начин на живот води до повишена честота на автоимунните заболявания.
- Кои са тези, с които се срещате най-често?
- Те са около 200. Хич не са малко. Това, което ние работим по отношение основно на диагностицирането, са предимно системните автоимунни заболявания, които засягат целия организъм. Мога да изброя част от тях – ревматоиден артрит, който не засяга само ставите, а целия организъм, системният лупус, склеродермията, миозити, васкулити... и т.н. Едновременно с това има автоимунни заболявания, които засягат дадени органи, свързани с храносмилателната система, с нервната система и т.н. Работата ни в диагностиката на този вид автоимунни заболявания е основната част от нашата дейност. Не единствената, но основната. Лечението и терапиите вече са предмет на друг вид специалисти – ревматолози, гастроентеролози, невролози... Ние предимно участваме в диагностиката.
- Има ли инфекции, от които особено трябва да се пазим?
- Имаме пресен прием за това със SARS-Kov2 в началото на пандемията, също така неговите варианти „Бета“ и „Делта“, които бяха особено тежки. Сега, слава Богу, вариантите на ковид са безобидни за масовото население. За възрастните и за тези с хронични заболявания хич не са безобидни, но затова се и промениха препоръките и сега ваксинация се препоръчва на хора над 65 години или на такива със сериозни хронични придружаващи заболявания, а не на цялото население, както беше преди, когато бяха по-страшните варианти. Очакваше се птичият грип да доведе до някакви проблеми, но в момента тези очаквания не се оправдават, така че за момента в нашия свят – Европа и Северна Америка, нямаме някаква нова инфекция, която да води до повишено ниво на опасност.
- При такива вируси откъде идва най-големият стрес за организма ни, от това, че те са по-агресивни или от нещо друго?
- От това, че имунната ни система не е запозната с тях, за да реагира адекватно. Често хората си представят, че когато имунната система не работи добре, вирусът води до тежки последствия и смърт. Това е така, но много пъти проблемът идва и от това, че имунната система реагира твърде бурно срещу даден вирус. Тази реакция е по-опасна, а не толкова самият вирус и трябва да се има предвид и този аспект на нещата.
- А каква е връзката между алергиите и имунната система?
- Докато при автоимунитета, за който говорихме преди малко, имунната система се обръща срещу самия организъм и започва да го атакува, алергията е един нормален по типа си имунен отговор, но изключително мощен по сила. Той е насочен срещу чужди въздействия, но по прекалено мощен и неконтролируем начин. В интерес на истината ние не се занимаваме с това. Има си алергология като наука.
- С какво тогава може да отличите работата конкретно във вашата лаборатория?
- Това, с което се занимаваме, е предимно диагностика. Едната част от дейността ни е свързана с диагностиката на автоимунните заболявания. Другата е състоянието на имунния статус и установяването доколко имунната система е ОК и не е потисната. Това, за което говорихме в началото. Също така се занимаваме и с туморна имунология. При злокачествените тумори е много важно как функционира имунната система, защото тя на практика решава, заедно с терапията, разбира се, какво е бъдещето на един такъв пациент. Занимаваме се и с реакции към определени храни, които водят до проблеми при някои пациенти. Структурите, с които работим, са структурите на болницата, но и много извън нея. Хората могат да дойдат при нас и по свое желание, могат да бъдат изпратени от колеги, а много пъти при нас идват направо кръвните проби от различни структури. Имаме договор с „Александровска“, със „Св. Анна“, с болницата в Разград, с лечебни заведения от цялата страна и работим с тях. Ние също консултираме пациенти, предписваме им изследвания и съответни насоки за тяхната терапия, които обсъждаме с други клинични специалисти.
- Какви са изискванията за изпращане на кръвни проби по куриер, за да помагате и на хора от други населени места, и възползват ли се от тази възможност?
- Всеки може да се възползва. Малко е сложно да ги кажа, но те са подробно описани на интернет страницата ни – лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Описано е какво да се вземе, каква епруветка, каква капачка... цялата процедура. Изисква се съдействие от медицинско лице, защото някой трябва да вземе кръвта и да отдели серума. Тези изследвания, които се правят при нас, не се правят навсякъде и това е една разумна възможност.
- Има ли напредък и по-добри резултати от сътрудничеството ви със специалистите в сферата на онкологията?
- Има огромен напредък. Той в последно време е свързан с т.нар. биологична терапия. Блокират се определени биологични структури и с това имунната система става много по-ефективна срещу тумора. Тоест блокираме едни от спирачките, които нормално съществуват в имунната система. Обаче, когато ги блокираме тези спирачки, често имаме странични ефекти, при които имунната система атакува не само тумора, но и собствени структури. Точно с това се занимаваме много. Имаме проект заедно с клиниката по онкология в „Токуда“, по който изследваме страничните ефекти на тази модерна терапия, която доведе до многократно по-голяма преживяемост. Например за някои тумори, ако бяха 2-3 години, сега стават 10-15, което е качествено различен скок. Но ние все пак се опитваме да следим и страничните ефекти, свързани с автоимунна атака. Сега ще имам в Англия една презентация, за да докладвам резултатите, които сме постигнали в тази посока. Но действително има страхотен прогрес и потенциал за още по-голям. Нови и нови терапии ни карат да говорим, че в скоро време ще можем да мислим за рака и онкологичните заболявания не като за смъртна присъда, а като за хронично заболяване, с което човек може да живее десетки години и да го третира по съответен начин.
- Технологиите или чисто научният потенциал са по-важни, за да се случи това по-скоро в България? В какво трябва да се инвестира?
- Ние тук вече го развиваме това нещо. Аз не съм от тези, от които ще чуете някакви оплаквания за средата. Като си спомня как изглеждаше тази болница, в която разговаряме, преди 20 години и като сравня с други страни, защото често пътувам, мога да кажа, че ние сме на едно напълно прилично европейско ниво като технология в медицината. Нашите машини в лабораторията са от Западна Европа и САЩ. Всички новости идват много бързо. Често ходим по конференции и виждаме кой до къде е. Българските лекари сме напълно в час, а има и области, в които сме в предните редици. По отношение за кадрите също мога да кажа, че имаме достатъчно и има още желаещи да дойдат при нас и кандидатстват непрекъснато. На фона на нонстоп мрънкането аз съм позитивният герой и действително не бих казал, че имаме проблеми нито с финансирането, нито с технологиите, нито при работата с администрацията.
- Все и като университетски преподавател може да кажете кой в крайна сметка подготвя всички тези желаещи да работят, при положение че няма достатъчно учители по химия и биология?
- Имунология от няколко години се преподава и в трети, и в пети курс на студентите по медицина в Медицинския университет в София. Това не е често срещано явление за университетите по принцип в Европа. Имаме програми и на български, и на английски език. Имаме и нов учебник, издаден 2022 година, ако не греша, на базата на всички най-нови достижения. Тоест бих казал, че нещата стоят по един адекватен начин. Да, за средното училище сте прав, но мога да кажа, че е много индивидуално. Имаме студенти, които са на много добро ниво, и такива, които не са на достатъчно ниво. Връщайки се в миналото докъм 2003-2004 г., откогато аз преподавам, нивото на чуждестранните студенти в МУ-София се е вдигнало категорично. Идват по-селектирани чуждестранни студенти. Първоначално идваха такива, които просто искаха да получат диплома. Сега не е така, идват по-подбрани и то от много страни. При нас имаме от Гърция, Англия, Германия, Италия... Тук за тях е по-евтино, а качеството на обучението е конкурентно. Нивото на българските студенти по отношение на нашия предмет е много индивидуално. Имаме страхотни студенти, но има и незаинтересовани. Вероятно част от тях това не ги интересува, защото нашата специалност е малко по-различна. Ако искат да стават хирурзи например. А че нашата специалност взаимодейства с всички други, е факт. Когато говорим за терапевтични специалности, за вътрешни болести, за неврология и т.н. Но с хирургията не бих казал, че взаимодейства особено.
- Защо е важно изследването на витамини от група В, които имат отношение към регулацията на функциите на имунната система?
- Всички витамини имат отношение към регулацията, витамин В особено. Ние изследваме няколко витамина от подгрупата. Липсата на единия е свързана с автоимунни и неврологични проблеми. Но като цяло изследването на витамини при нас е винаги насочено спрямо някакъв вид патология, която има в организма. А не - „добре ли са ти витамините“. Изследването е важно в някакъв контекст. При туморите е важно, при автоимунни и неврологични заболявания също.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършил е медицина в МУ-София през 1997 г.
Ръководител на Катедра „Клинична имунология“ към Медицинския университет в София
Началник на лаборатория по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
Научните му интереси са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, туморната имунология...
За високи постижения в научноизследователската и преподавателска дейност през 2007 е удостоен с награда „Академик Асен Хаджиолов” от Медицинския факултет на МУ-София
Людмил Христов
