Х ристо Ботев е олицетворение на революционния дух и на българския национален идеал. Със своя буен нрав, смелост и отдаденост на българската народна кауза той увлича не само революционно настроените среди, но и собственото си семейство.
Иванка и Ботьо Петков имат девет деца, но нито едно от тях не оставя кръвни наследници. Това поражда версии, че Ботьовият род е преследван от проклятие и нещастия. Единственото дете, което доживява до зрялост, е именно дъщерята на първородния Христо – Иванка Христова Ботева.
Запознанство
Христо Ботев среща майка й Венета през лятото на 1874 г. в Букурещ. След много митарства в преследване на революционните си идеи за освобождение на родината, той, за да се прехранва, започва работа като учител в българското училище в румънската столица. То се намира на ул. „Кале Каларашилор“ №16, където са се черкували и семействата на българската диаспора и е бил и митрополитският дом на българския митрополит Панарет Рашев. Днес това българско средище не съществува, съборено е по времето на управлението на Чаушеску. Венета е племенница на митрополит Панарет, настанила се при вуйчо си заедно с малкия си син Димитър. Наскоро тя е избягала от родното Велико Търново от богатия си, но с тежък характер съпруг – сарафинът Дончо Петров. Патриархалното общество е скандализирано, но дядо Панарет обича племенницата си и преглъща смелата й постъпка. Когато Венета вижда младия Христо, той я покорява не само с красотата и огнения си поглед, но и със смелостта и отдадеността му към идеята за освобождение на родината.
Венета няма образование, но е природно интелигентна, с твърд характер и смел дух. Тя следва сърцето си и скоро пристава на Ботев. Напуска удобния дом на вуйчо си и споделя бедния живот на любимия и неговите другари хъшове. Разбира се, митрополит Панарет не одобрява тази връзка заради не особено популярния имидж на Ботев, който от своя страна често помества критични памфлети срещу владиката, пониже бил от групата на „Старите“ в процеса на признаването на Българската църква. През юли 1875 г. Венета е бременна и двамата сключват граждански брак в общината. Дълго битува мнението, че Венета и Ботев живеели незаконно. Подхранва се от факта, че тя е избягала от съпруга си и още е в брак. Но според документи и според внучката й Мария Рашева още през 1870 г. Дончо Петров изпраща прошение за прекратяване на брака до Букурещ, а след това вуйчото Панарет осиновява сина й Димитър, който приема фамилията му Рашев и става негов наследник. Но църковната венчавка остава неотменна, затова новото семейство Ботеви няма такава.
Известно е, че кум е бил д-р Странски. Докато Ботев е зает с приготвянето на четата за преминаване в българските земи, на 13 април 1876 г. се ражда дъщеря му. Тя е кръстена на майка му Иванка, а семейството живее в малка стаичка с кухня на ул. „Щербан вода“ №17, в печатницата на в. „Знаме“.
Прощаване
Два дни преди да тръгне с кораба „Радецки“, Ботев отива в съда на ул. „Илфов“ и записва детето като „законно“ на свое име и фамилия. Той моли д-р Странски да се грижи за семейството, а членовете на комитета му обещават, че докато е в България, ще плащат по 100 франка месечно, а ако загине, ще им отпускат пенсия. Улисана покрай бебето, Венета дори не разбира, че вече няма да види съпруга си, той нищо не й казва. По нейни спомени, той дълго гледа малката си дъщеря, надвесен над люлката й, и казвал: „Като порасне, трябва да й осигурим много добро образование в чужбина“. А известното прощално писмо Венета получава от д-р Странски едва след като Христо Ботев е убит на връх Околчица.
При раждането си Иванка всъщност е румънска гражданка. Чак години по-късно, когато след Освобождението тя с майка си и своя полубрат Димитър се връщат в Търново, тя си вади български акт за раждане, на който погрешка пише, че е родена на 6 април, което е записано и на гроба й.
За Венета и децата й настават тежки дни. Вуйчо й все още е сърдит. Майката на Ботев и нейна свекърва по това време е в Букурещ, наета като икономка в дома на Евлоги Георгиев, неин братовчед. Тя обаче също е вдовица и с тежко семейство. Комитетската издръжка също остава химера.
Мизерия
За да преживяват, Венета работи какво ли не – слугиня, детегледачка, шивачка, дори я наемали да къпе и облича покойници. Тя често става обект на клюки и подмятания. Затова след Освобождението заедно с Иванка се мести в родното Търново, където обаче близките й вече са починали. Като жена на поборник й е отпусната дребна пенсия от 30 гроша. Чак през 1885 г. вече болният й вуйчо Панарет я вика пак в Букурещ и там Иванка е записана в пансиона на мадам Брок като ученичка „екстерн“, т.е. живее извън пансиона. Обичта на майка й не измествала строгите изисквания към възпитанието.
Тя трябва да разшири знанията си, да учи чужди езици, предимно френски, и на добри обноски. С будния си ум Иванка изпъква с успехите си сред дъщерите на чокоите, богаташите и дипломатите. Освен прилежна в уроците, Иванка била и музикална. Затова владиката й купил мандолина и тя му свирела вечер. Но след смъртта на благодетеля им през 1887 г. трябвало отново да се върнат в Търново и Иванка да продължи в българско училище. Растейки, Иванка започва да проявява бащиния си непокорен дух. За пререкания с учител дори е имала намалено поведение.
Кауза
Македонската кауза събира Иванка и бъдещия й съпруг – д-р Христов. След като брат й Димитър се задомил в София, Иванка често му гостувала, тъй като той се оженил за нейна приятелка и състудентка от Женева. Внучката Мария Рашева пише в спомените си, че там тя е посещавала баба си Иванка и между тях е имало сърдечни отношения. За сватбата й през 1906 г. в знак на обич майката на Ботев й дарява златна пендара от нейния сватбен чеиз – да я носи на врата си за спомен.
Иванка нямала вкус към флиртове и не мислела за женитба, но Венета се тревожела, че дъщеря й е вече на възраст. Тя искала Иванка да продължи Ботьовия род, да пази кръвта на любимия й Христо. А и момичето не искало да пренебрегне майчината надежда и воля. Не са били малко ония, които са я искали, един от тях е бил общественикът Димитър Ризов. Също и революционерът Гьорче Петров, съратник на Гоце Делчев. Има данни и за приятелство с артиста Сава Огнянов. Както и догадки, че неин обожател е бил и Пенчо Славейков. Знае се, че е имала и годеж с родения в Калофер лекар д-р Христо Аджаров, но негови служебни ангажименти ги разделили.
След 5 години Иванка се запознава с д-р Стоян Христов, началник на Българска земеделска банка. Той взимал уроци по френски от брата й Димитър. Семейството му е от Пиринския край и бил пристрастен към борбите в Македония. Сватбата станала в Търново на 8 януари 1906 г., а медения месец прекарали в Букурещ, като посетили всички места, свързани с Ботев.
През септември 1906 г. семейството е в София и се настанили в хотел „Континентал“ на ул. „Леге“. Иванка има специален повод да се пази – тя е бременна с първото си дете, а вече е 30-годишна. На 25 октомври тя неочаквано вдига висока температура и се оплаква от болки в гърлото. Веднага викат д-р Досев, който предвид състоянието й съветвал да постъпи в клиника. Тя била приета в клиниката на д-р Сарафов на бул. „Цар Освободител“ с уверение, че ще бъдат положени всички грижи. Но настъпило бързо влошаване. Консултът с д-р Михайлов, д-р Моклов и др. решили, че се касае за аноракс (синя пъпка) и се налага операция. Но след нея положението й още повече се влошило. След няколко дни на мъки, болки, много висока температура и поради вероятно отравяне на кръвта (сепсис), бременната в четвъртия месец Иванка умира на 7 ноември. Тя е пренесена и погребана в Търново, където на церемонията се стича целият град.
Революционерка по дух
Красива, винаги усмихната, образец на справедливост и човечност – така описват Иванка нейни ученички в Търновската девическа гимназия, където им преподавала по френски.
По-късно Иванка заминава за Швейцария, за да учи за лисансие. Сред внушителната група български студенти са бъдещият дипломат Петър Нейков (известен по-късно като приятел на Лора Каравелова), Васил Коларов (следвал право 1897-1900 г.), Тодор Луканов, всички обединени около Македонската революционна организация и Македонския въпрос. Сред тях са и Георги Стаматов и Симеон Радев. Покрай социалните науки Ботевата дъщеря се интересува и от позициите на революционно настроени студенти. Петър Нейков я описва в спомените си като „жизнерадостна, с глас звучен, реч плавна и мисъл винаги будна“. Нейните съграждани Тулешков и Илия Янулов съзират силна духовна прилика между баща и дъщеря: „Като в огледало се отразяваше в нейната душа и осанка, характерът на Ботйов“.
Къщата на Венета Ботева във Велико Търново.
Обратно в Търново, дъщерята на Христо Ботев става касиер на македонското дружество в Търново, а през 1902 г. е делегат на Македонския конгрес. Заедно с майка си отварят къщата си за революционери и изгнаници, цели стаи били пълни с оръжия, отдават всички сили на това дело. У тях пребивавали Герджиков, Димитър Ляпов и др.
Писмото
Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачите, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и те трябва да та поддържат. Бог ще да ма запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те
Христо 17 майя 1876. „Радецки”
Жени Викторова
