П рез септември емблематичният холивудски актьор Мики Рурк ще направи 72. Феновете му биха искали да го помнят такъв, какъвто беше на екрана – готин, мъжествен, чаровен. Вместо това в последните години виждат един крив и обезобразен до неузнаваемост от пластични операции мъж. Но Рурк все така прелива от енергия и е далеч от това да се предаде на старостта.
В целия си живот той лавира между две професии – актьорството и бокса. Не е много сигурно в кое от двете е по-добър, но Мики Рурк е категоричен: „Спортът винаги ми е доставял повече удоволствие от киното. Обичам всякакви спортове. И искам да се пробвам в нещо ново, преди да започна да липсвам на гериатричното отделение“ (гериатрията е раздел на медицината, който изучава основните проблеми на стареенето и заболяванията на старите хора – бел. ред.).
Рурк е роден в малкото градче Шенектади (Ню Йорк), но на шестгодишна възраст е принуден да промени мястото си на пребиваване, премествайки се в другия край на страната. Родителите на бъдещия актьор се развеждат и майка му Анет решава да започне нов живот на брега на Атлантическия океан в Маями или по-скоро в предградието му - Либърти Сити. Звучи обещаващо, но в края на 50-те години на миналия век районът не прилича на измисления град със същото име в серията видеоигри Grand Theft Auto. Истинският Liberty City е естествено гето, обитавано предимно от чернокожи и латиноамериканци.
Гето
Анет пристига на това „райско“ място с три деца, най-голямото от които е шестгодишният Мики. Между другото истинското му име е Филип, но баща му е луд бейзболен фен и личен фен на легендата на Ню Йорк Янкис Мики Мантъл. Като подпийне, което му се случва доста често, бащата нарича сина си Мики, както впоследствие ще го разпознава и целият свят.
За Анет е трудно да отгледа три деца сама, затова се грижи за намирането на партньор в живота и избира не най-добрия вариант - бившия полицай Джийн Адис, който вече има пет свои деца. Така голямото семейство на Рурк става супер голямо и връзката на Мики с втория му баща откровено не се получава. Той е твърд човек, който изисква желязна дисциплина от домочадието и не се колебае да използва насилие, за да постигне целите си.
“Вторият ми баща ме удряше по главата със или без повод просто защото искаше. Той беше голям, много голям и подъл. Вдигаше ръка и на майка ми. Мразех копелето, защото я нараняваше и защото тя се страхуваше от него. Дълги години мечтаех само да му отмъстя по някакъв начин”, признава Мики Рурк.
В стремежа си да избяга от проблемите в семейството Мики избира улицата. Но там положението не е по-добро. Либърти Сити е беден район с много висока престъпност, така че жителите му имат трудности. Още като дете Рурк има възможност да поеме по грешния път и да се присъедини към една от многото банди, особено след като агресията на тийнейджъра е на ръба поради трудните отношения с втория му баща. Спортът обаче идва на помощ на Рурк. До къщата на Мики има център за социални грижи, където бедните местни жители могат да кандидатстват за различни видове помощ. Именно там 11-годишният Рурк за първи път вижда боксова круша и решава, че този спорт ще му помогне да разреши проблемите с втория си баща и да се чувства по-уверен на улицата. Когато млати крушата, той си представя образа на човека, на когото мечтае да отмъсти.
В училище нещата са предвидимо лоши за Рурк. Физическото е единственият предмет, в който се справя. На 16 години той сбъдва мечтата си и при поредната кавга с втория си баща избива два от зъбите му, а година по-късно започва активно да участва в аматьорски битки. Той се бие толкова често, че за четири години има 30 битки, в които постига 27 победи (17 с нокаут).
Пауза
Такъв луд график не може да не повлияе на здравето на Рурк. Дори в най-успешните двубои боксьорите рядко пропускат удари. Спортистът получава няколко сътресения и лекарите му препоръчват да се откаже от бокса поне за известно време. Не е известно със сигурност защо Рурк е решил да прекрати кариерата си: или наистина е послушал лекарите, или е бил твърде впечатлен от смъртта на близък приятел на ринга, но факт е, че през 1973 г. Рурк е зает със себе си и се ориентира към реализация в други направления.
Рурк нямаше образование, така че трябва да изкарва прехраната си, като върши работа, която не изисква специална квалификация. Но не е навит да се мори много както средностатистическия американец, затова избира да се потопи в престъпността.
“Когато си спомням за по-младото си аз, мечтая някой просто да ме вземе оттам и да ме отведе надалеч - за да не се върна никога повече там”, ще каже по-късно Рурк.
В тези години той се забърква в трафик на наркотици и по чудо не се озовава зад решетките или на оня свят. Веднъж попада в престрелка, от която излиза жив и невредим, след което му идва акълът и решава да се откаже напълно. Мики не иска да се връща към копаене на ровове за кабели или друга подобна работа, така че си спомня дългогодишната си страст към актьорството. Взима назаем 400 долара от полусестра си и отива в Ню Йорк, където започва да изучава театрално изкуство.
След дипломирането си Рурк отива в Лос Анджелис, пробва се на кастинги и след няколко епизодични роли най-накрая започва да получава сериозни предложения. През 1986 г. Мики играе главната роля във филма "Девет седмици и половина", след което става една от най-търсените звезди в Холивуд. Изглежда, че животът е супер и Рурк може спокойно да почива на лаврите си, подреждайки оферти от водещи режисьори, но Мики не преминава теста на славата.
Актьорът признава, че за отрицателно време напълно е пропилял всичките си хонорари, започнал да се занимава с наркотици, алкохол и изобщо не се чувствал щастлив. В началото на 90-те Рурк решава да се върне към корените си и да започне професионална боксова кариера. Така той иска да избяга от проблемите си и да се спаси от самоунищожение. Треньорът на Рурк бе Фреди Роуч, който е с осем години по-млад от неговия подопечен. Сега специалистът е смятан за един от най-успешните наставници в историята на световния бокс, но с Рурк той прави първите си стъпки в тази област.
Професионалната кариера на Рурк продължава три години и половина. “Никога не съм губил: имах осем победи и две равенства. Но преди всяка битка имах чувството, че ще се осера в гащите от страх”, казва чешитът.
През 1994 г. Рурк, който е на 42 години, решава да окачи ръкавиците си на стената. Кратката му професионална кариера му донася около милион долара, още четири сътресения, няколко счупвания на носа и лицеви кости и сложна фрактура на ръката му. Мики е безкрайно благодарен на Роуч и през 1995 г. подарява на треньора фитнес зала.
Криза
След като напуска бокса, актьорската кариера на Рурк е в дълбока криза повече от десет години. Мики участва в нискобюджетни екшън филми и окончателно изпада от класацията на топ холивудските актьори. Американецът успя да се върне на върха на Олимп едва през 2008 г. благодарение на главната си роля във филма "Кечистът". Филмът е номиниран за „Оскар“, а Рурк получава престижната награда „Златен глобус“. Не е трудно да се досетите, че Мики играе борец във филма и изпълнява много от каскадите без дубльори.
“Боксът е много красив спорт, много честен спорт. Той не прощава грешки. Боксът е сериозна част от живота ми. Той ме научи на уважение, постоянство, търпение и концентрация”, казва Мики Рурк.
Кристи Петрова
