0

- Г-н Кършовски, тук сте само за няколко седмици, след което се връщате обратно в САЩ. Какво ви тегли натам? Сбъднахте ли американската мечта?

- Почти 95 процента от нещата, които правя, вече са дигитални и дистанционни. С повечето от клиентите ми през Океана или тук се срещаме чрез екрана на компютъра и това е новото вълнуващо нещо в България - че се срещам с хора, с които от години се познавам. Иначе Америка, както казвам винаги на моите приятели, има много лица. Много е важно къде ще си, какво ще работиш, с кого ще се срещаш и какъв избор ще направиш - кое лице на Америка искаш да стигнеш.

- А колко дълъг и какъв е пътят от Варна до Синсинати, Охайо? Вашият път!

- Озовахме се там по стандартния начин, като много хора в началото на 90-те години пускахме лотария за зелени карти. Нямахме концентрирана идея или някакво много силно желание да заминем, просто пуснахме лотариен билет. Целият офис го направихме, спечелих само аз. А като печели един, печели цялото семейство. Доста се замислихме дали да заминем тогава, не беше лесно решение, защото в никакъв случай не беше икономически базирано. И аз, и жена ми бяхме в много обещаващи позиции. Живеехме на много хубаво място във Варна, имахме хубави кариери и приятели и не ни беше лесно, но все пак решихме да опитаме.

- Близките ви опитаха ли се да ви спрат?

- Не, в никакъв случай. Родителите на жена ми вече бяха починали, но моите винаги са ни подкрепяли. Те може би дори не съзнаваха колко далече е Америка. Това беше през 90-те години, преди интернет и Фейсбук да навлезе навсякъде. В началото връзката ни беше много трудна, докато сега е много по-различно. Майка ми, която е 91-годишна, има айфон, виждаме се и се чуваме всеки ден.

- Запозна ни приятелка, която твърди, че сте променили живота й. Често ли чувате такива комплименти?

- Надявам се да е комплимент (смее се). Моята работа е да променям, да помагам на хората сами да променят живота си. Никой не може да промени твоя живот, ако не направиш някои стъпки, и това е есенцията на работата на един пърформанс коуч. Помагам ти да видиш къде можеш да промениш малки неща от живота ти и как да ги следваш трайно.

- Какво представляват малките стъпки. Аз си ги представям като печалба от тотото. Това малка или голяма стъпка ще е за мен?

- Може да се спори. Примерите показват, че животът на много от хората, които са спечелили от тотото, се проваля. Затова и не играя на тото. Но това, което аз правя, може да се разпредели в пет области - дишане, сън, движение, храна и осъзнатост. Това за мен са темелите на здравето и благоденствието. Ако имаш някакъв подход, така че да ги оптимизираш, си в една много добра позиция да имаш дълъг живот, построен върху здраве и уелнес.

- Наричат ви българинът, който учи американците как да живеят дълго. Колко време отнема това „учене” и какъв процент от хората се връщат обратно към лошите навици?

- Преди години някой сложи това заглавие в репортаж и така се наложи. Кара ме да се изчервявам всеки път, когато го чуя. Това продължава цял живот и точно там е уловката - какво можеш да направиш като малка стъпка за себе си. И то да е толкова малко и толкова ефективно, че да го правиш цял живот. И тук вече се обръщаме към това кои са тези основни неща, които ни трябват. Разгледани през петте теми, които споменах, какво означава едно оптимално дишане - това, което правиш през 90 процента от времето. Какъв е смисълът на дишането през носа, защо то е важно, как да го направя така, че през по-голямата част от времето да дишам през носа. Кои са точно движенията, които искам да са с мен до последния ми ден. Не тези, които ще ми направят плочки на корема или мускули, а тези, които ще ми позволят да изкача няколко етажа с пазарски чанти, да съм абсолютно самостоятелен във физиологичните си нужди. Това са нещата, които много от нас дори не разбират, когато сме млади, но всички подсъзнателно ги искаме. А много често, ако не положим грижа да ги съхраним, те изчезват и това, което виждаме с много от нашите близки в техните последни години от живота,  те нямат качеството на живот. Те живеят, но животът им не е това, което бихме искали за нас. Те са зависими от близки, от познати, от лекарства, обикновено здравословното им състояние не е добро. И тук са двете понятия, които аз и колегите ми като пърформанс коуч работим - продължителност на здравето и продължителност на живота. Ако живееш 90 години, ти не искаш последните десет да минат в болница и да не можеш да се движиш. Ние искаме тези две линии да са максимално еднакви. В последния ден от живота си аз искам да карам сърф.

- Малко ме изненадахте. Казахте, че трябва да се научим да дишаме през носа и това трябва да се случва през по-голямата част от времето. Аз съм завършила музикалното училище „Любомир Пипков” с две специалности - цигулка и класическо пеене. Оттам знам, че има мъжко и женско дишане, като първото е в пъти по-полезно и правилно. Специално се учих да дишам гръдно и отдавна съм забравила как се случва през носа.

- Запознат съм с това деление - на мъжко и женско дишане, но истината е малко по-различна. Носът ни е за дишане, устата за целуване. Говорим за 90 процента от времето - дишането през носа е много по-ефективно и полезно и е изключително важно за развитието ни от самото детство. Ако можех да се върна назад, когато синът ми беше малък, бих се опитал да му наложа това. Има една много интересна история как майки в африкански племена още на новородените започват с уста да им запушват устата, за да ги приучат от бебета да дишат през носа. Това дори оформя чертите на лицето по различен, правилен, функционален начин. Оттам се променя снабдяването на кислород за мозъка, това е от голямо значение за последващото учене, при усвояване на знания. Така че едно толкова просто нещо - да разбереш откъде да дишаш, има огромен ефект.

- Съветвате хората как да дишат. Това е толкова естествено, всеки го прави. Защо се налага да показвате какъв е правилният начин?

- Правилен и неправилен начин няма. До момента, в който дишаш и осъществяваш функциите си, значи си окей. Но има специални начини, които преследват определени цели. Ето, ти спомена пеенето. То изисква да се диша по специален начин през гърдите, да е бързо, кратко, мощно, за да поемеш този въздух, който ти трябва. Що се отнася до подхода, той е много сходен и по петте теми. Стъпваме здраво с клиента на всяка основа и след това правим самоанализ, с който определяме колко ефективно е дишането, сънят, за да започнем упражнения. Ние наричаме тези техники биохакове - нещо кратко, конкретно и с бърз резултат.

- Ако човек не осъзнава необходимостта от промяна, как действате? Амбицира ли ви това да го „вкарате в правия път”, или се отказвате веднага?

- Обединяващото между тези теми е, че независимо колко пари и какво положение в обществото имаш, никой не може да свърши тези неща вместо теб. Никой не може да диша или да се храни вместо теб. Ако човекът не направи конкретните стъпки, всичко е загубено. Затова поредицата ми от книги се казва „Тази книга няма значение“. Ти си този, който трябва да вземеш късче от информацията и да го изпробваш, ако искаш да има ефект.

- Какви са ползите от съня и какво се случва, ако системно си недоспиваме?

- Много обичаме да генерализираме - това е добро, това е лошо, това е нормално, това не. Истината е, че сме много различни и всеки има различна нужда от сън. Има страшно оперативни хора, които спят по 4-5 часа и ние дори не знаем как успяват да се справят. Но-по-голямата част от хората се чувстват ефективни след 7-8 часа сън. И пак слагаме едни огромни скоби. Зависи от възрастта, пола. Най-важното е, че сънят е вграденият в нас инструмент за възстановяване на ресурсите. И трябва да тръгнем оттук - какви ресурси ползваме през деня и дали сънят ни е достатъчен да ги възстановим. Иначе всяка сутрин се събуждаме с по-малко и по-малко ресурси, които водят до неблагоприятни психически и физически състояния. Като започнем да работим със съня, винаги първият въпрос е какъв е твоят хронотип, тоест каква е твоята заложена необходимост от сън във времето. Дали си ранна птица или късна сова, това също има голямо значение. Ако се срещаш с много хора, това е силен емоционален ресурс. Може работата ти да не те изморява толкова физически, но да те натоварва емоционално. Най-важното е, че възстановяването става в последната част на съня, независимо колко време спиш. Ако си късна птица и си лягаш след 24 ч., този важен сън ще се случи за теб след 8. Ако трябва да станеш в седем сутринта, за да изпратиш децата на училище, ти всеки ден ще режеш този важен час от съня си. За една седмица ти ще натрупаш такъв дефицит, какъвто имам аз, когато идвам от САЩ със седем часа разлика.

- Препоръчвате още повече сън. Тук аз лично изоставам сериозно. Зареждам батериите си само с няколко часа сън. В какъв момент ще осъзная, че не ми е достатъчно?

- Ако ти казваш, че батерията ти се зарежда за толкова кратко време, аз съм склонен да ти вярвам. Но ако в три последователни дни имаш усещането, че не си си доспала добре, най-вероятно изпадаш в този така наречен хроничен стрес, който е предизвикан от непълноценно възстановяване на ресурсите - било то психически, физически или емоционални.

- Какво представлява съветът, свързан с взаимоотношенията?

- Той се отнася до нашата осъзната необходимост да сме сред хора, да общуваме с живи хора. Въпреки напредъка на технологиите това не заменя на 100 процента физическия контакт и чувството за грижа. А това води до болести.

- Много хора не харесват себеподобните. Ако осиновя 20 котки, по-малко чувство за грижа ли проявявам?

- Това чувство за привързаност и грижа ни прави здрави и ни прави хора. То може да бъде проявено не само към хора и животни, но дори и към предмети. Хората, които с много любов колекционират марки или монети, всякакви дребни нещица, подхранват по същия начин чувството за грижа за нещо, което е извън нас.

- В предизборна обстановка сме, политиците обикалят страната и не успяват да се наспят. Ще дадат ли максимума от себе си?
- Политиците са известни с това, че не спят добре. В България наблюдаваме този процес - в началото всички нови политици са свежи, пълни с идеи и енергия. И след 5-6 месеца този ресурс започва да се изчерпва. За мен това се дължи на неоптимален сън. Много бих искал да проверя тази моя теория.

- Тренирате хората да преодоляват стреса, но ние тук живеем в постоянен стрес. Всеки ни обяснява колко тежка зима предстои, как хората ще мрат от студ и глад, как няма да можем да си плащаме ипотеките и сметките за ток и парно. Какъв съвет можете да дадете на всички уплашени и стресирани българи?

- Ние сме залети в море от информация и много често точно това изобилие ни създава проблем. Ние не сме по-информирани от изобилието на информация, нямаме по-добър избор и нямаме по-богат набор от решения. Просто сме залети с информация, която не ни помага да взимаме решения. Именно затова се опитвам да концентрирам в книгите си много конкретни съвети, които можеш да пробваш. Някой от тях да ти пасне. И тогава просто трябва да продължиш да го правиш ден след ден. Има два начина да се справиш със стреса - първият е да повишиш своя праг на търпимост към него, вторият е да имаш инструментариум, с който да го изчистваш ден след ден - на дневна, седмична и месечна база. По същия начин, както си чистиш къщата. Веднъж в седмицата пускаш прахосмукачка и си изчистваш по-основно къщата. Правиш на 2-3 месеца малки ремонти на къщата. По същия начин трябва да се постъпва и със стреса. Когато имаш такава стратегия, ти преодоляваш натрупванията.

- Политиците се изхабяват бързо и губят първоначалната си енергия. Хората тук пък масово са апатични към политиката и не гласуват на избори. Какво би казал на онези, които за пореден път няма да стигнат до урните?

- Философията на изобилието се основава на вярването, че независимо от това какво научаваме от новините, светът се подобрява всеки ден и този процес се ускорява постоянно благодарение на здравето, което се натрупва. Ако вярваш в този процес, е много лесно да видиш, че всяко твое действие, дори най-малкото, каквото ти изглежда гласуването, има принос в един такъв свят. Просто трябва да си свършим работата както трябва

Кой е той

Роден и израснал във Варна
През 1992 г. завършва Националната спортна академия
От 2003 г. живее със семейството си в Синсинати, Охайо, САЩ
Кариерата му зад океана започва като персонален треньор и собственик на йога и уелнес студио
Коуч, автор на книги и предприемач
Съчетава фитнес упражнения, йога, диетология и техники на дишането в тренировките си