В ирландския музикален фолклорен албум „Източен вятър” има парче, наречено „Мечкин камен”. Това е балада, аранжирана от ирландския музикант Андрю Кенеди - Анди Ървайн. В парчето пее унгарката Марта, а в саундтрака, макар и със силен акцент, се дочува на български строфата „...Мечкин камен кръв се лее, там се бият три войводи - пръв войвода Даме Груев, втори - Питу Гули...”.
Това препраща към известната българска фолклорна песен „Море пиле”, посветена на Илинденското въстание, където се пее „... там се бие славен юнак Питу Гули...”
Същият герой се споменава във втората строфа на химна на Република Северна Македония: „... отново сега знамето се вее на Крушовската република - Даме Груев, Питу Гули и Сандански...”
Кой е героят Питу Гули? Роден е през 1868 г. в Крушево, селище в границите на Османската империя. По данни на османски документи и според историографа Васил Кънчов в края на ХIХ и началото на ХХ век населението на Крушево е от 9350 души, от тях българи 4950, около 4000 власи* и останалите албанци и други. За баща му, който бил скотовъд, се смята, че е бил влах или албански християнин - според фамилията. За майка му обаче има данни, че е била българка, тъй като е ходила и в София. През 1946 г. пред краеведа Стефан Матерков другари на Питу дават сведения за живота и дейността му. Те са Мате от Крушево и един от най-старите македонски войводи - Андон Кьосето. От млад той бил харамия, с буен нрав. Още 17-годишен отива в София да търси работа, но се включва като четник в четата на Адам Калмиков, решен да се бие за свободата на родния край. Македонските войводи събирали бойци в Кюстендил и оттам навлизали в Македония. През 1885 г. обаче четата е разбита и Питу е арестуван и осъден на 10 години заточение в Мала Азия.
Затвор
Първо е в крепостта Бакърмадем до Диарбекир, после 7 години прекарва в затвора в град Трабзон. След като е освободен, той се връща в родното Крушево. Първо разнася и продава мляко, но скоро се жени за крушовчанката Евгения, която му ражда дъщеря и трима синове. Семейството заминава за Скопие, където Гули отваря кафене. След 2 години отваря кафене в Кичево, където живеят още 2 години. През 1890 г. семейството се мести в София, където отваря кръчма в населения предимно с македонски преселници квартал Ючбунар. Кръчмата станала свърталище на македонски комити и въстаници. Става активен член на ВМОРО и се сближава с поручика от българската армия Тома Давидов, който събира чети за Македония.
След Съединението и Сръбско-българската война каузата за освобождението на Македония става водеща идея на българското общество и Княжество България дава пълно съдействие и подслон за дейците на ВМОРО. България е основен поддръжник и помощник на борците за отхвърлянето на османската власт в териториите на Македония. Тя снабдява с оръжие и провизии четниците и ръководителите на ВМОРО и става плацдарм за организиране на националноосвободителното движение в Македония.
Когато през 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание, Питу Гули вече е организирал свой отряд от 170 човека от Крушево и околните села. Участват при превземането на Крушево, като лично подпалва сградата на турския гарнизон.
Послание
Влиза тържествено в града на кон, облечен в червен мундир, обшит със сърма. Той е млад, едва 38-годишен, с буйна къдрава коса, а до него се вее знамето на четата, изработено от червена коприна, избродирано със златна сърма. Ръководителите се събират в къщата на братя Томалевски, където провъзгласяват Крушевската република. 10 дни градът е свободен. Избрано е временно правителство от всички етноси и са създадени няколко народни отряда за отбрана на проходите за настъпващата откъм Прилеп турска войска. Турските семейства са събрани в конака и охранявани за тяхната безопасност.
На 13 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, обграждат Крушево. Четата на Питу Гули заема позиция на Мечкин камен в подножието на планината Баба. На тръгване пред него застава жена му Евгения, която е бременна с последния му син и води другите деца. Той ги целува за последно и им поръчва да се опитат да се приберат в България. Следва най-кървавата битка, при която загиват всички, а войводата Гули, тежко ранен в корема, се прострелва сам с пушката си манлихер. Последните му думи са: „Не се бойте, момчета, Турция ке падне”.
Трагедия
Краят на Крушевската република е най-голямата трагедия за поробена Македония. Населението е подложено на жесток терор, грабежи и убийства и стотици се отправят като бежанци към пределите на Княжество България. Семейството на Питу Гули също изживява своята трагедия. Майката ражда като бежанка и след година умира от туберкулоза. Децата са отгледани по сиропиталища. Сестрата претърпява злополука, ампутират крака й и умира от инфекция. Съдбата на братята също е трагична. Големият Никола завършва гимназия в София. Става сътрудник и телохранител на Тодор Александров. Активен деец е на ВМРО във Велешко и Крушево. Според Иван (Ванче) Михайлов е „неукротимо смел”. Интересно е, че е бил близък и с Пейо Яворов. През 1913 г. му подарява пистолет, спомен от баща му, с който впоследствие поетът се самоубива. Никола е предаден и заловен от сръбската полиция в Ниш и през 1924 г. след изтезания умира в белградския затвор едва на 30 години. Вторият брат Тодор (Ташко) загива през Първата световна война през 1918 г. на фронта като войник на българската армия.
Най-малкият брат Щерьо доживява българското управление във Вардарска Македония през 1941-1944 г. Работел като сътрудник в полицията и ръководел местната отбрана срещу сръбските партизани. Когато червените отряди завземат Крушево, на 6 октомври 1944 г. той се самоубива с думите: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш”. По други данни е убит след изтезания. По ирония комунистите „освободители” създават партизански отряд „Питу Гули” в „чест” на баща му.
Тялото на героя Питу Гули е прибрано от сестра му и погребано в родното Крушево. Гули е национален герой и за България, и за Македония. Но той загива за своя роден край. Родината няма граници, тя е там, където си роден, където си щастлив и се чувстваш свободен.
*Власите, наричани още арумънци, са романизирани племенни групи с християнско вероизповедание, но без определена етническа принадлежност.
Жени Викторова
