0

Ч ервено или бяло? Или пък розе? Много влюбени са пред дилема какво вино да изберат, за да полеят с любимата празника „Св. Валентин“, който някак си естествено съчетава любовта с божествената напитка.

Оказва се, че точна рецепта няма. Но ако все още се чудите, спокойно може да заложите на розе или на пенливите вина – италиански, френски, но и български, които съвсем не са за подценяване.

Ако изберете розе, няма да сбъркате. Просто защото това е универсално вино, който пасва на всеки сезон, на всяка храна и на всеки вкус.

„Модата на розето продължава и ще продължава. Розето е едно прекрасно вино. То няма сезон на потребление. Може да се пие по всяко време на годината, 24 часа в денонощието. То е изключително приятно вино“, коментира пред „Телеграф“ Михаил Марковски, председател на Асоциацията на сомелиерите в България. Така че то е и един универсален подарък за празника.

Мнение

Наложи се мнението, че само светлите розета са правилните. Това обаче въобще не е така. Розето има три цвята – светли, средни и тъмни, и всичките си носят своите чарове и се ползват за различни неща. Например, тъмното розе е уникално вино за зимата, казва Михаил Марковски.

Розетата, независимо от какъв сорт са направени, развиват предимно аромат на ягода. Но най-важното за това вино е, че то трябва да е вкусно. Когато пийвате, да искате още и още. Комбинира се с всякакви храни – може да го консумирате с риба, пилета, месни ястия, салата. Дори върви към десерти, ако е по-сладко.

Компания

Наложило се е и схващането, че към розето слабост имат основно дамите. Но това съвсем не е така. Всички пият розе.

Но като цяло е вярно това, че господата си поръчват вино, предимно в дамска компания. Ако бъдат оставени на собствения си избор, те биха избрали по-високо алкохолна напитка, например ракия или уиски.

Когато избираме вина няма универсални съвети. Всеки прави своя избор според вкуса си. Така че дали ще е розе, бяло или червено вино, нека хората си изберат това, което им харесва и да го съчетават с храната, която обичат. И да се наслаждават на празника, казва председателят на асоциацията на сомелиерите.

Правила

Какво точно вино да изберем – това зависи единствено от нашия вкус. Няма 100% универсално правило коя храна с каква напитка да съчетаем. Единственото категорично правило е да не съчетаваме червено вино с риба. „Защото танинът в червеното вино кара рибата да мирише прекалено много. Даже, ако е речна, ще изкара и тинята в аромата. Трябва да е много специфична рецептата за приготвяне на рибата и виното да е с определени характеристики, за да стане съчетаването“, обясни Марковски.

Технолог

Стилът на виното изразява почерка на технолога на винарната. Той не зависи толкова от сорта, нито от избата, колкото от технологията, по която е правено. „Когато гроздето попадне във винарната и отиде в ръцете на технолога, тогава то се превръща в меко сочно вино или такова, което е тръпчиво и сухо, стягащо като финал или междинните му варианти“, казва Марковски.

Това обаче не може да се познае по етикета. Виното трябва да се отвори и да се опита, за да разберем неговия характер. Същото е и с хората – когато срещнеш непознат, трябва да поговориш с него, за да разбереш що за човек е.

Сочната храна върви с тръпчива напитка

Съчетанието с храната е последното нещо, за което се сещат хората, когато пият вино. Повечето хора извън тясно професионалния кръг на сомелиерите не разбират от комбинацията на храна с вино, твърди още Михаил Марковски.

Но има няколко правила, за да направим това съчетаване успешно. Колкото по-мазна и сочна е храната, толкова по-тръпчиво и високоалкохолно вино може да поеме. Като под високоалкохолно разбираме такова над 14 градуса. Колкото по-суха е една храна, толкова виното към нея трябва да е по-течно, както се изразяват на професионален език сомелиерите. При белите вина, ако киселинността е по-висока, тогава то може да поеме по-сочни и мазни храни. Ако е меко бяло вино, през лятото, то може да поеме сухи храни, хрупкави ястия, препечени риби и меса.

Леките вина, меки и сочни, които не са тръпчиви и киселинни, а са малко сладникави, но не с висок алкохолен процент са предпочитани от доматите. Това вкус обикновено се харесва и на младите хора. В другата крайност са мъжкита вина, както им казват на разговорен език. Те са тръпчиви със сух финал, с лека киселинност, с повече алкохол. Повечето от младите селски вина са в такъв стил.