Н а 25 март православната църква отбелязва големия празник Благовещение. Това е денят, в който Дева Мария разбира, че ще роди непорочно заченат син. Благата вест й е съобщена от Архангел Гавриил така: „И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус“. Но това е едно от големите чудеса, което буди недоумение и спорове и днес. Как една жена ще зачене непорочно, чудят се учени и томаневерници. Самата Мария също в първия миг въпреки своята отдаденост на Бога изразява спонтанно съмнение: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“. Според светите книги още докато са били живи нейните родители, които били на преклонна възраст, Дева Мария била прочела почти всички еврейски книги. Тя вероятно е знаела много добре и за думите на свети пророк Исая: "Девица ще зачене и ще роди син и ще му дадат името Емануил“ (което значи, Бог с нас), без да знае, че се отнасяли за нея.
Според тълкуватели на светите книги обаче чудото се случва в живота на Пресветата Дева Мария, ала то не е съвсем изолиран случай. Например жената на твърде възрастния пророк Захария, Елисавета, се сдобива с рожба въпреки напредналата си възраст. Смята се, че Светият дух изпълва нейната неплодна утроба. Но дори и днес наблюдаваме множество подобни свръхестествени събития – явявания на Девата по света, както и изцеления на безплодие и дори рак със застъпничеството на Божията майка. В резултат на молитви пред нейните икони много безплодни жени по света и у нас се сдобиват с рожби. Такива икони в България са: „Богородица Златна ябълка“ от Асеновград, „Богородица Троеручица“ от Троянския манастир, Роженската Дева и много други.
От теологично гледище празникът Благовещение и думите на архангел Гавраил "Радвай се, Благодатна" са станали първата блага вест за човечеството след неговото грехопадение. От II век Благовещение се разглежда като първия акт в християнската история на изкуплението, в което послушанието на Дева Мария уравновесява непослушанието на Ева, посегнала към ябълката – забранения плод в Райската градина. Именно заради първородния грях на своите предци човеците са били захвърлени на Земята да страдат – мъжът да изкарва прехраната си с пот на челото, а жената да ражда в мъки своите чеда. С идването на Спасителя грехът, който дошъл на света чрез човека, щял да бъде изкупен в лицето на Божия син Иисус Христос.
Божията майка обаче се явява най-голямата застъпница на човека пред Бога. Светите отци казват, че тя е на земята между хората, за да носи утешение, да слуша болките на човеците и техните молитви и да ги пренася пред своя син, застъпвайки се за тях. Множество са знаменията по света, в които Богородица показва тази своя роля за човешкия род. Неслучайно в древността всички храмове в София (Премъдрост Божия) са празнували именно на Благовещение.
А новина за зачеването и последващото раждане на Христос са станали началото на прокламацията на цялото спасение, което Бог е възнамерявал по отношение на човека. Защото, за да се спасят хората, е било необходимо първо Творецът да се въплъти.
Цялото величие на това събитие може да се види и във факта, че дори в дните на Великденския пост тази дата предполага отпускане на въздържанието и се разрешава консумацията на риба.
Арх. Гавриил бил началник на рая
Архангел Гавраил (или Гавриил) (от евр. ез. - "сила Божия") е един от седемте архангели, т.е. "ангелоначалници", представители на осмия ангелски чин. В апокрифната "Книга на Енох" архангел Гавраил е поставен за началник на рая и духовните същества, които го охраняват.
По принцип архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията - Христос.
Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на св. пророк Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19).
Арх. Гавраил се явил и на св. пророк Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21).
