М алко са манастирите в България, в които се съхраняват 2 чудотворни икони и в които и днес се случват чудеса. Такъв е Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“, сгушен в Чипровския дял на Стара планина между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (Лопушна). Смята се, че манастирът е основан още през Х век и е разрушен по време на турското нашествие. След това на няколко пъти е възстановяван и отново опожаряван и разграбван. През 1850 г. Димитър Тончов от Берковица получил голямо наследство от родителите си, приема монашеството с името Дионисий и всичките си пари влага във възстановяването на манастира и изграждането на църква. Купува от султана правото да построи сграда, по-висока от джамия. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на Славинската строителна школа.
Манастирската църква е градена шест години. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави, на мъж със сабя и пушка. Иконостасът е дело на самоковския майстор Стойчо Фандъков.
В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица, от чиито очи изтича миро. Чудесата започват от 1937 г. и са документирани. Пред нейния лик се молят най-вече жени, които дълго време не могат да се сдобият с дете. Храмовата книга свидетелства за десетки случаи, когато молитвите пред образа й са помогнали за успешно зачатие и раждане. През 2015 година в храма се понесъл чуден аромат на миро, а на килимчето пред олтара, където е иконата на Богородица, са се появили два бледи отпечатъка на детски ръчички, които станали все по-тъмни. Единствено обяснение за поредното чудо е, че много майки се молят на това килимче в копнеж да се сдобият с рожба.
Но най-голямата духовна мистерия, свързана с Лопушанския манастир, е откриването през 2014 г. на зазидана повече от 300 години икона на Света Богородица, благодарение на пророческия сън на мирянка от София. Тя представлява единствената вещ, спасена от първия манастир, унищожен през 1678 г. Намерена е, когато правят изкопа за новата църква. Игуменът Дионисий нарежда тя да бъде отново зазидана на тайно място. Той обаче умира внезапно през 1881 г. и не успява да предаде тайната. Смята се, че иконата също е чудотворна и молитвите към нея помагат за излекуването на десетки болести. Чудотворна се смята и водата от манастирската чешма. Вярва се, че всеки, който измие очите си в нея, може да премахне перде в зрителния си орган или да се отърве завинаги от болест. Измиването на лицето също така гарантира пречистване от негативната енергия, с която лошите очи могат да навредят на човек, здраве и дълголетие.
Зазиданата икона на Богородица, открита след пророчески сън на жена от София.
Тук Вазов написал „Под игото“
В Лопушанския манастир са намирали убежище Васил Левски, отец Матей Преображенски, воеводите Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Кунин и други. През март 1879 г. народният поет Иван Вазов е назначен за околийски съдия в Берковица и често започва да отсяда в манастира. Именно тук той написал част от романа „Под игото”, в който цяла глава е озаглавена „Манастирът”. Според спомени, предавани от поколение на поколение, част от героите в романа – Бойчо Огнянов, игуменът Натанаил, чийто прототип е архимандрит Дионисий, дякон Викентий и дори лудият Мунчо са били реално съществували лица, които писателят е обезсмъртил, като, разбира се, е променил имената им.
