Н а 9 декември (или на 22-ри по Юлианския календар) православните църкви честват зачатието на Пресветата Богородица Дева Мария. От няколко века обаче Източната и Западната църква спорят дали това събитие се е случило непорочно или не, като казусът е мъчен за обяснение дори за богослови, каноници и папски теолози.
Светото писание разказва, че когато това станало, майката на Богородица - Света Анна, от дълго време била безплодна и в напреднала възраст, подобно на Света Елисавета, майката на Свети Йоан Предтеча. Всъщност Пресветата Дева Мария и Св. Йоан Кръстител са единствените (освен Господ Иисус Христос), на които се честват зачатията заради значимостта им за християнството и въплъщението на Сина Божи. На предния ден - 8 декември - не по-малко тържествено зачатието на Св. Анна се отбелязва и от Римокатолическата църква, като в някои страни с традиционно католическо вероизповедание това е дори официален празник. Между двата древни клона на християнството обаче има някои разлики в тълкуването на това събитие.
Дори рождеството на Девата да е станало чрез Божията намеса, то зачеването й е според закона на естеството. По този начин е унаследила от родителите си - Йоаким и Анна, от страна на човешкото естество същото, което наследява всяко новородено от родителите си: плътската и духовната смърт (грехът). Това обяснява и Свети апостол Павел в посланието си към римляните: „Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха“ (Рим., 5:10). Така според прастарата духовна трактовка Пресветата Дева всъщност е една от нас, но чрез нея Господ Бог е приел да се въплъти от нея и така да освети грешната човешка природа.
Папа Пий IX (1846-1878)
През 1854 г. папа Пий IX обявява догмата за „непорочното зачатие“, което Източната църква решително отхвърлила. Тя гласи, че „Света Дева Мария от първия миг на зачеването й е очистена от целия порок на първородния грях, и то по уникална благодат и дарование от Всемогъщия Бог, и като се взимат предвид достойнствата на Иисус Христос, Спасителя на човешкия род“. В основата на този догмат стои прародителският грях в неговия западен смисъл, формулиран от Августин Блажени. Той е смятал, че грехът се пренася към всеки човек, който се ражда от Адамовия род, и затова по отношение на Светата Дева Мария казва, че тя се е освободила изцяло от прародителския грях чрез специална благодат, която Бог й дарувал при раждането й.
Източната църква отхвърля този догмат не защото отрича светостта на Девата, а защото нейният възглед за прародителския грях и последствията му върху човека са различни от западния мироглед. В Православието се говори за греха на Адам и Ева като за „прародителски грях“ или „праотечески грях“, като изразът „първороден грях“ не съществува. Православните отхвърлят въпроса за пренасянето на греха чрез наследствеността. Адам и Ева са съгрешили, а техният род унаследява само последствията от тяхното падение, т. е. елементите, придружаващи човешкото естество като умората, болестта и смъртта. Това е и което е направило спасението чрез Христос необходимо. Защото божественият образ се е извратил в човека и е трябвало да бъде върнат към подобието чрез свободното и осъзнато приемане от човека на това спасение.
Според католическата доктрина Девата е зачената непорочно.
С вяра в Бога всичко се постига
Св. Анна трябва да ни служи за пример, казват духовници. Защото безплодието й и неговото преобразуване в плодовитост засяга лично всеки един от нас, тъй като плодовитостта е добродетелта, а безплодието е опразване от нея. Както тя с вяра изпълнила наредбите на закона и Господ Бог я дарил с Пресвета Богородица, майката на Живота, така и ние, ако опазим Божиите заповеди вярно и изправно, в нас ще се засели Божият Дух и ще ни дари с вечен живот. Свети отци казват, че от Дева Мария пък можем да се научим на истинско и свободно цялостно предаване в ръцете на Създателя и да разберем, че няма спасение освен чрез Емануил, т. е. когато „с нас е Бог“. Именно така Дева Мария е избрала да стане храм, в който да обитава Божият Син, когато казала „Да“ на вестителя на Бога - архангел Гавриил.
