Д нес (6 март), е Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни, Прошка). Тя се отбелязва седмица след Месни Заговезни и седем седмици преди Великден. A в понеделника след Сирни Заговезни започва Великият пост. Големият празник Сирни Заговезни трае цялата седмица. Традицията повелява в следващите дни човек да извърши обичая прошка. За целта до неделята включително по-младите обикалят по-стари роднини и приятели (но най вече в неделя) – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – и ги молят да им простят волните и неволни прегрешения и обиди. Ритуалът изисква и целуване на ръка, което предвид корнавируса може да се състои само в поклон или кимване с глава. По-важното е самият акт да не е само формален.
В миналото на Сирни Заговезни прошка си вземали по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целували ръка и изричали: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е бил задължителният отговор. В храмовете, пък се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да ви прости“. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за Великденския пост, който трае 40 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване".
Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с него лък запалена стрела – чавга, в двора на момата, която си е харесал. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много „любовни обяснения“ от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. Затова на трапезата се приготвят вита баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки, също яйца, риба, обредна пита с форма на змия, печени ябълки, бяла халва. Най-голямото забавление за децата на този ден е хамкането - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, но преди всичко децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година
В миналото след ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Ламкането на варени яйца или бяла халва е голямото празнично забавление за децата.
Католиците заговяват в сряда
Според етнолозите нашите кукерски игри и въобще забавленията на Сирни Заговезни са аналог на карнавалите в католическия свят, след които там също започва Великденският пост. Тази година това става днес, 2 март, а денят се нарича Пепеляна сряда. В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. За разлика от ивановденските шествия маскираните мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, наблягат повече на комичните сцени. В групата има водач, наричан хаджия, и кукерска булка, или баба - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Днес често някои от кукерите са маскирани като политици и разиграват съответните актуални сцени.
