В сички християни знаят, че отличителен знак на висшето духовенство е енголпието - медальон с овална форма с емайловото изображение на Иисус Христос или на Богородица. То се връчва на епископа при неговата хиротония (ръкополагане). Не винаги обаче е било така. Да се носи на шията подобна реликва първоначално е било езическото наследство на римските талисмани - булли. Църквата се е стремила да замени този обичай с почитанието на християнските светици, макар и по същия начин. За разлика от древния Рим, където булли са носили само младежите, навършили 16 години, християнските енголпиета са носил всички. Подобна реликва е била открита в гробницата на императрица Мария - съпругата на император Хонорий (395-423 г.) Папа Григорий Велики (590-604) е изпратили енголпие като подарък на кралицата на лангобардите Теоделинда.
Никъде Карл Велики не е изобразяван с енголпието.,
Много богослови и духовници тогава са се противопоставяли на тази практика, наричайки я не без основание „езическа“ или „фарисейска“. Защото в Западна Европа поклонението пред реликвите често се превръщало в обикновено суеверие. Мощите на светците са носени за късмет или като защита от магии. Разпространяващата се практика да се носят на врата походни реликварии с мощи е критикувана и от абат Алкуин (735-804) - личен съветник и историограф на Карл Велики. Въпреки че неговият могъщ господар, поне според преданията, също е носил подобен талисман, който днес е част от реликвите на Реймската катедрала. Медальонът с дължина 7,3 см е от злато и е изработен в доста сложната за ранното Средновековие ажурна техника и е украсен със скъпоценни камъни с кръгла или и правоъгълна форма, а също така и с бисери. В изделието не е използван емайл и отсъстват орнаменти, изобразяващи хора или животни. Което се разглежда в полза на официалната версия за арабския произход на талисмана. В централната част на талисмана са били вградени два големи сапфира от Шри Ланка (Цейлон).
Преданието гласи че реликварият е изпратен на Карл Велики от багдадския халиф Харун ал Рашид през 801 г. Той е бил част от цял комплект подаръци - ключовете от Гроба Господен, знамето на Йерусалим, ловен рог от слонова кост и дамаска сабя. Смята се, че талисманът е бил открит при ексхумацията на тялото на Карл Велики или от император Отон III през 1000 г., или от Фридрих Барбароса през 1166 г., след което се е пазел в хазната на Аахен чак до началото на XIX век. Тогава френските войски завземат града и конфискуват неговата хазна. Съпругата на Наполеон - Жозефина, е носила медальона при коронацията на Бонапарт за император през 1804 г. Преди това един от сапфирите е заменен със стъкло, за да бъде вграден в императорската корона. Кичурът от косите на Богородица, който се е намирал вътре, пък е заменен с частица от Животворящия Кръст Господен. По-късно медальонът преминава при племенника на Наполеон - Луи Бонапарт, по-късно император Наполеон III. През 1919 г. неговата вдовица – Еухения де Монтихо, предава реликвата на архиепископа на Реймс.
При коронацията си като френска императрица Жозефина носи медальона на Карл Велики.
Алкуин е нямало защо да се страхува
Днес има много съмнения относно произхода на реликвария, най-вече относно времето на неговата изработка, която редица експерти отнасят не към IX, а към XII век. Защото едва от XII век историята на талисмана е проследена документално, но никъде той не се описва като „талисмана на Карл Велики“ чак до 1620 г. Няма никакви документални доказателства за това, че талисманът е принадлежал на Карл Велики, така че подобен талисман би могъл да бъде изработен по-късно. Особено силен и убедителен аргумент в полза на това твърдение е споменатата по-горе критика на Алкуин към подобна практика. Смелост, която едва ли би си позволил, ако господарят му наистина също е носил такъв талисман.
