Т рудно и велико нещо е отглеждането и възпитанието на децата. За значението на този процес за бъдещето на човека и въобще за добруването на цялото човечеството неведнъж са говорили свети праведници чудотворци. Един от тях е Св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991), който с пророческите си и целителски дарби, дадени му от Св. Дух, е помагал на много семейства. Ето някои от свидетелствата, описани в книгата „Съвременни старци на Православието”, издателство Русенска митрополия и фондация „Двери“.
„Объркани родители, объркани деца“. Старецът Порфирий казваше, че „всичко започва още от бременността“. За тези неща той искаше да говори с майката, не с бащата. Хващаше я за ръката, където се усеща пулсът, и й казваше да разкаже историята си. А той виждаше миналото на семейството, лекарските грешки, семейните травми, скритите болести, които дори медицината се затрудняваше да определи.
Днес в Атина, братя и сестри, живее една светица. Не ми позволява да кажа името й. Тя роди близнаци, които имат един много рядък синдром - представиха го на международен семинар на психиатрите в хотел „Каравел“, и тъй като досега този синдром не беше известен в науката, го кръстиха на името на това семейство. Старецът го беше установил и знаеше състоянието им. Това е една форма на аутистично поведение. Днес децата разкъсват дрехите си, а майка им е светица - както каза и старецът, че един човек ще се освети от тях двамата. Веднъж той хвана ръката й и й каза:
- Разкажи ми твоята история лека-полека.
Щом тя стигна до един определен момент, той я прекъсна и каза:
- Тук виждам травмата. Докато живееше при свекървата си, тя не те искаше и това премина по вътрешен път в неродените деца.
Именно тази теория - на психодинамиката - беше развита през 1965-1970 г. от най-големите психиатри начело с Бетл Ем, който обяснява аутизма именно с това, че той не спада към дифузните смущения в развитието и към неврологичните проблеми, а е липса или отказ на родителите от това дете. Ще се роди, но няма да гледа в очите, няма да започне да говори. В Америка казват, че има майки-хладилник, които не се ангажират с нищо, не дават сърцето си, все едно ги няма, не влагат душа в отношенията си.
Старецът обичаше да дава един пример със следния опит, проведен в Америка. Казваше: На две места се грижели за цветя. На едното място се грижели много добре за цветята, поливали ги и полагали всички грижи. На другото обаче имало повече светлина, но и музика. Оказало се, че там, където имало музика, розите станали по-дъхави, имали и по-хубав цвят. След това казваше и за майките: Каквото чувства майката по време на бременността си - тъга, страх, болка, стрес, същите неща преживява и ембрионът. Ако майката не иска ембриона, ако не го обича, ембрионът го чувства и в душичката му се създават травми, които ще го съпровождат през целия живот. Обратното се случва, ако майката има свети чувства по време на бременността. Когато е радостна, спокойна, изпитва любов, тя предава това на ембриона. По тайнствен начин тези неща се предават на него. Затова майката трябва да се моли много по време на бременността си, да обича детето, да гали корема си, да чете псалмите, да пее тропари, да води свят живот.
Плодът в утробата реагира на музика
Безкрайно голяма е библиографията, която е посветена на влиянието на музиката върху ембриона. В труда на д-р Томатис „Ухото и животът“ е описано как детето се успокоява, когато слуша музиката на Моцарт и Вивалди. Силната музика на Бетовен го възбужда и то започва да рита, а рок музиката го побърква, то започва да се върти. Старецът виждаше тези неща чрез своята благодат. Виждаме, че и в областта на науката има напредък в тази посока. Ние обаче едва-едва се докосваме до всичко това, докато старецът Св. Порфирий влизаше в дълбочината на нещата, защото притежаваше Светия Дух, словото му беше със сила.
