Мнозина търсят безуспешно реликвите в Йерусалим от храма на Соломон – най-мъдрия мъж, живял на Земята. В светите книги има доста податки за това как е бил изграден първият постоянен храм в чест на единния Бог Йехова. Той е направен по същата схема, дадена от Бог на Моисей за скинията. Последното е било подвижен храм подобен на палатка, където юдеите са се молили по време на 40-годишното си скиталчество из пустинята.
В скинията се е намирал Кивотът, описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, а също така жезъла на Аарон – цъфнал (според библейската случка), както и запечатана стомна с манна небесна. След като евреите намират обещаната им от Бога земя (в днешен Йерусалим), е трябвало Кивотът да бъде поставен на едно постоянно място. За целта е издигнат достоен за тези реликви храм, който се е смятал за най-великолепния градеж в древността. Смята се, че е завършен от Соломон около 1000 г. преди раждането на Христа.
Цар Соломон се моли пред храма в Йерусалим, картина на худ. Джеймс Тисо.
За градежа се разказват различни легенди. Преди да умре, Давид дал на Соломон чертежите, които той имал от Бога, за изграждане на храма на Бога. През четвъртата година на своето управление Соломон започнал да строи храма и до завършването му минали седем и половина години. Десетки хиляди мъже работели на строежа. Древните сказания говорят още, че храмът глътнал много, много пари, защото много злато и сребро били използвани там. Той имал две главни помещения, точно както скинията. Но те били два пъти по–големи от онези в походния храм на Моисей. Соломон наредил да сложат ковчега на договора във вътрешното помещение на храма, а останалите неща от скинията били поставени в другото помещение.
Според библейския разказ, когато градежът бил завършен, се вдигнало голямо празненство. Соломон коленичил пред храма и се помолил със следните думи:. „Дори цялото небе не е достатъчно голямо, за да те побере, а какво остава за този храм. Но аз те моля, о Боже мой, да чуваш твоите хора, когато се молят, обърнати към това място.“ Когато царят свършил молитвата си, огън слязъл от небето. Той запалил животните, които били принесени в жертва. И ярка светлина от Йехова изпълнила храма. Това показало, че Йехова слушал и че харесал храма и Соломоновата молитва. Сега вместо скинията храмът станал мястото, където хората идвали за поклонение.
Масонството тръгва оттук
Първият храм на Соломон се явява и крайъгълен камък на възникналото преди 3000 г. масонско движение (свободно зидарство). Строителят на храма Хирам Абиф пък е най-важната личност в мистичната масонска идеология. Хирам разпределил работниците на три класи, които са първообразът на степените в масонството. Той е създал и символичния език и ритуали, използвани от членовете на тайното общество по света векове наред. Във франкмасонството легендарният Хирам Абиф е олицетворение на абстрактната идея за човека, работещ на строежа на Храма на живота, докато е застигнат от смъртта, неизбежна за всеки. Според легендата „майсторът“ пада убит от трима нечестиви и завистливи калфи от Тир. Версиите на тази легенда са най-различни. Според една мотивът за убийството е, че Хирам е отказал да даде на душманите си тайните кодове на главните зидари. Интересно е, че в Библията има три личности с това име Хирам – първият е цар, вторият е син на вдовица от племето Нефтали, а третият е голям майстор, пратен от владетеля на Тир на Соломон за градежа на храма.
