Х иляди поклонници ще се стекат към Охридския манастир за празника на Св. Наум - 20 юни (3 юли по стар стил). Тук от хиляда години се намира гробът му, за който се вярва, че върши чудеса. Болни от близо и далеч прииждат с автобуси и с надеждата за изцеление. Сред тях се виждат и азиатци. Един китаец споделил преди време, че с иконата на Св. Наум в Шанхай е идвал йеромонах Иоан Максимович (родом от село в Донецка област). Той влизал с иконата при безнадеждно болни и изумително за докторите се случвали необясними чудеса на изцеление (виж в карето по-долу).
Опашка
Днес дълга опашка от хора чака пред черквата „Свети Архангели“ , за да мине пред каменния саркофаг и да стане свидетел на истинско чудо, сътворено от българина Наум. Миряни разказват, че когато човек приближи и допре глава до камъка, чува сърцето на светията да тупти. Вярва се, че Св. Наум напътства младите в образованието, помага и за всички физически и душевни терзания. Доста свидетелства на изцеление има при психически проблеми, фобии, мании, униние (депресии).
Гробната плоча на най-младия ученик на Светите Кирил и Методий се намира вдясно на параклиса. Няколко пъти тук учени са търсели мощите на книжовника - един от Св. Седмочисленици, но без резултат. Вярва се, че светията от Небесата не разрешава това или още не е дошло времето.
Специалистите разполагат с оскъдни сведения за житейския му път. Той произхожда от мизите (както са наричани българите в средновековните текстове) и е с аристократично потекло. Още като млад презрял богатството и сребролюбивата змия и се отдал на учение. Знае се, че се присъединил към Кирил и Методий. Според житието на просветителите Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим. През 886 година той бяга от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир.
По Дунава
Наум заедно с Климент и Ангеларий успели да избягат и по Дунава се насочили към наскоро покръстената българска земя.
Изключително чудо те извършили, когато с молитва бил възкресен синът на един велможа недалеч от граничната българска по това време крепост Белград. Св. Теофилакт Охридски в житието на Св. Климент нарича управителя на Белград с титлата „боритаркан“, а във второто житие на св. Наум се говори за княз на име Радислав. Този местен управител много се зарадвал, тъй като му бил известен стремежът на княз Борис да разпространи Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Затова боритарканът побързал да изпрати светите Наум, Климент и Ангеларий към столицата Плиска.
Предполага се, че заедно с тях са били още Сава и може би Горазд.
Плиска
Наум става сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи от 886 г. Той е един от организаторите на Първия всебългарски църковно-народен събор в Преслав, който 893 провъзгласява българския език за официален държавен и църковен език на България. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица (през 893 г.), Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. Именно през този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
С кола или лодка
Той се намира на 26 километра южно от Охрид. До него може да се стигне с кола, може и с лодка. Намира се на брега на езерото и гледката от там е изумителна. Още по пътя поклонниците остават изненадани от спокойно разхождащите се пауни, които при късмет е вероятно да си разтворят опашките. Те са накацали и по сградите и вече са свикнали с прииждащите хора.
Манастирът е построен през IX век от свети Наум Охридски. Както се посочва в житието му, това се случва “със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон”. В църквата има и портрет на ктитора княз Борис І.
Възрастите охридчани разказват, че Наум е решил да построи манастира, за да има място, в което по-късно да се оттегли. Той получил за това подкрепата на Св. княз Борис І - Михаил Покръстител и цар Симеон І Велики. Отначало обителта носи името “Свети Архангели”. Успоредно с това Наум продължава просветителското си дело в Кутмичевица. В 900 светията се оттегля в манастира. Починал през 910. По негово желание е бил погребан в манастира лично от Св. Климент Охридски. В негова чест святото място е наречено “Св. Наум”.
Архиепископ отнесе иконата му в САЩ
Изключителна почит към преподобния Наум Охридски е имал архиепископ Иоан Максимович (канонизиран за руски светия през 1994 г.). Той е родом от Донецка област, където в момента се води ужасна война. В средата на миналия век (1951 г.) Йоан е назначен за епархийски архиерей на Западноевропейската екзархия на Руската задгранична църква. Установява се в Сан Франциско, но мисионерства из цял свят, в това число и в Азия.
Йоан много почитал Св. Наум, който днес се счита за особено бърз помощник на душевноболни. Със светата икона на преп. Наум той ходил по болници и четял молитви над болните в САЩ и Китай и други страни. Няколко дни преди кончината си без никаква видима причина Йоан свалил от стената на своята домашна църква в Сан Франциско иконата на преп. Наум и св. Иоан Кръстител и ги поставил посред храма. След няколко дни тези, които видели иконите, разбрали причината за това - в навечерието на празника на преп. Наум владиката починал.
Бежанци разказват легенда за българите
Преди да се влезе в манастира на Св. Наум, се минава по мостче над ангелски бистра вода. Тя сякаш излиза изпод земята. Ако сте с човек, родом от егейска Македония, може да ви разкаже трогателна история. В нея няма географска логика, но пък има надежда. Според съвременните легенди, родени от македонските бежанци, оттук някъде идват подземни води от Костурското езеро в Северна Гърция, минават през Преспанското езеро и се вливат в Охридското. Това било знак, че разделените българи някога ще се съберат.
