А вторът на старозаветната книга на мъдреците „Еклисиаст“ е неизвестен. Има няколко стиха, които загатват, че е написана от цар Соломон. Неговото царуване продължава приблизително между 970 и 930 г. пр. Хр. Вероятно книгата е написана приблизително през 935 г. пр. Хр. Други стихове обаче навеждат учените на мисълта, че книгата е дело на друг автор, и то вероятно неколкостотин години по-късно. „Еклисиаст“ е безценна книга за смисъла на живота и житейския избор. В нея се разкрива и разочарованието, което е неизменно следствие от търсенето на щастие в светски и материални неща.
Първите седем глави на „Еклисиаст“ описват всичките светски неща, в които проповедникът се опитва да намери пълнота. Но открива, че всички тези неща са безцелни - временни занимания, които без Бога са лишени от смисъл и дълготрайност. Глави 8-12 описват предложенията и коментарите на проповедника за това как трябва да бъде живян животът. Анонимният автор стига до заключението, че без Бога в живота няма истина и смисъл - и най-добрите човешки постижения не струват нищо в дългосрочен план.
Затова той съветва читателя да приеме Творец от младостта си и да следва Неговата воля. В противен случай всичко е суета:
„Суета на суетите, всичко е суета.“(1:2)
„Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.“ (1:18)
„Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“(2:11)
„Помни своя Създател в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях.“ (12:1)
„Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека.“ (12:13)
Особено важен от гледна точка на житейската философия са мъдростите от трета глава от книгата. Там древният мъдрец е достигнал до извода, че всичко в човешкия живот е балансирано и всичко около нас се движи в съвършена хармония и порядък от минало към настояще и от настояще към бъдеще в един дуалистичен свят, разпнат между добро и зло, между покой и движение, между мир и война.
„Има време за всяко нещо. И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.“ (3: 3-8).
Без вяра животът ни е безсмислен
Въпреки че е писана близо 1000 години преди идването на Спасителя, старозаветната книга кореспондира с Божието слово, дадено от Иисус Христос. Ето защо за истински вярващите хора днес отговорът на суетата е Христос. Според „Еклесиаст“ (3:17) „Бог съди праведния и нечестивия, а праведни са само тези, които са в Христос (2 Коринтяни 5:21)“. „Бог е поставил копнеж към вечността в сърцата ни (Еклесиаст 3:11) и е подсигурил Път към вечен живот чрез Христос (Йоан 3:16)“. Да не се стремим към светски богатства е суета не само защото не носи удовлетворение (Еклисиаст 5:10). “Дори и да можем да го получим, без Христос бихме изгубили душата си и тогава, каква полза от това (Марк. 8:36).“ В крайна сметка всяко разочарование и суета, описани в „Еклесиаст“, намират своя лек в Божията мъдрост и единствения истински смисъл в живота. „Еклесиаст“ предлага не само на християните възможност да разберат празнотата и отчаянието, с които се борят онези, които не познават Бога. Хората, които нямат спасителна вяра, са изправени пред живот, който в крайна сметка ще свърши и ще остане безпредметен. А ако няма спасение и ако няма Бог, тогава животът не просто няма никакъв смисъл, но също така няма и цел, и посока.
