В секи българин знае легендарните родни борци Никола Петров и Дан Колов, прославили страната ни зад граница, чак до Америка. Единици вероятно обаче знаят, че наред с тях има и още един наш велик спортист борец, който не по-малко е допринесъл за популярността на българската борба по света.
Херкулес
Николай Цигулинов е роден на 10 юли 1910 г. във великотърновското село Присово. Още от малък той се отличава с огромна природна сила. Чупи орехи с дланта си, троши облегалките на столовете в селската кръчма. А един ден се хваща на бас и отнася в къщи пълен варел с газ. Самият Николай по-късно обича да казва, че силата му идва от зелевата чорба, която поради безпаричието и липсата на месо и хляб той и останалите му братя и сестри били принудени да ядат всеки ден. Когато отраства, младежът, без да се обади на никого от близките си, отива в село Сенник, където по това време тъкмо се е върнал от Америка легендарният Дан Колов. Без да се стеснява, селянчето от Присово се изправя пред легендата от Сенник и заявява, че иска той да го научи как да стане известен и добър борец като него. След като го оглежда, Колов казал, че в младежа има много първична сила и че един ден може да надмине даже и него самия. Това дава криле на селянчето от Присово и предопределя пътя му по-нататък. Като войник Николай участва в схватки в казармата и излиза победител.
Хватка
Любимата му хватка е да отлепи с две ръце противника от земята и да го тръшне обратно със сила. За да тренира, той бяга по няколко километра с тежка картечница на гърба си чак до окопите и пристига преди останалите войници.
През 1937 г. Николай Цигулинов решава да потърси късмета и щастието в чужбина. В унгарска кръчма се замесва в пиянско сбиване, в което в суматохата натупва и трима местни полицаи и бил арестуван. На сутринта полицейският началник учуден, че един човек е успял да натръшка неговите подчинени, иска да го види. Когато въвеждат в кабинета българина с юнашки мустаци, унгарецът му става на крака, поздравява го и маха с ръка да бъде освободен. След този случай Цигулинов се завръща в България, но на следващата година с група спортисти отново се отправя към Европа. Установява се в Германия, където се жени за германка и има дъщеря Мария. Тук българинът се отдава изцяло на борбата и скоро става популярен не само в Германия, но и в цял свят. Наред в състезанията по класическа борба той започва да участва и в опасните нелегални борби без правила, както и в шоу състезанията по кеч. В професионалните среди от онези години той е известен с прозвищата The Vulgar Bulgar и Bulgarian Hangman.
След Втората световна война и установяването у нас на комунистическото управление за Николай Цигулинов се знае малко. През 50-те години майка му получава картички от сина си от цял свят, включително от Австралия. В тях той й съобщава, че е жив, здрав и продължава да се бори. Картичките завършват с един и същи поздрав: „Да живей Народна република България!”. През периода 1947-1968 г. българинът се бори основно в Германия, но често пътува и в цял свят. Заради екзотичния си външен вид и умението му да забавлява публиката той е привлечен в кеча, където също натрупва солиден опит.
Прослава
През 1955 г. във вестник „Вечерни новини” излиза първата статия за българския борец. Тя е написана от двама български журналисти, които имали възможност да наблюдават на живо една от схватките на нашия сънародник в Белгия. В статията „Българският Херкулес” се описва подробно битката между двамата противници и накрая победата на нашия с класическото затръшване със сила на тепиха.
През 1960 г. със съдействието на своя племенник Кръстю Душков Цигулинов се връща в България и в Българската федерация по борба се среща с някои от най-изтъкнатите по това време родни борци и ръководители на федерацията. Легендата иска да предаде уменията си на млади български борци и да участва в демонстрационни срещи из цялата страна, но от федерацията му отказват. По този повод един от чиновниците във федерацията скептично свива устни: „Айде бе, тоя пък къде си търси белята? Ще му пуснем един наш пехливанин и ще му потроши ребрата”. При това посещение той дори не успява да прескочи до родното си село Присово и да види майка си.
След тази несполучлива среща в родната федерация Цигулинов отново напуснал родината си и продължил да странства по света и макар вече 50-годишен продължил да се бори и да побеждава. След хладния прием в България той не желае повече да рискува да се върне. През 1965 г., докато е в Гърция, Цигулинов се обръща към друг от големите български борци - Хари Стоев, с молба да съдейства държавата да пусне майка му да отиде до южната ни съседка и да го види. Въпросът стигнал чак до тогавашния главен прокурор Иван Вачков, който бил от родното село на бореца Присово.
Държавна сигурност
От Държавна сигурност привикват майката на бореца и й казват: „Бабо Цоне, ние те пускаме, защото знаем, че синът ти е истински българин. Ние знаем, че той е имал няколко предложения да членува в Българското задгранично дружество за освобождение на България, но ги е отхвърлил. Затова ние нямаме към него обвинения и те пускаме да отидеш до Гърция и да го видиш.” Така след четвърт век раздяла майка и син отново се прегръщат, макар и на чужда земя. Баба Цонка прекарва със сина си няколко месеца в Гърция, а когато се връща, разказва, че в южната ни съседка се отнасяли със сина й като с национален герой на самата Гърция. „Накъдето и да тръгнехме в Атина, след нас винаги имаше опашка, все едно водеха мечка. Когато минавахме покрай ресторанти, всеки собственик го канеше на обяд или вечеря за негова сметка, защото след това заведението му се пълнеше бързо с клиенти”, разказва майката на легендарния борец пред близките на село. По заръка на сина й тя донесла в Присово и цял чувал с портокали, с които да почерпи съселяните си.
Цигулинов умира на 17 юни 1980 г.
