М инималната заплата не е вид социална помощ, тя се плаща за извършването на определен труд, затова ръстът й трябва да е обвързан с повече икономически индикатори. Това заяви пред „Телеграф“ бившият социален министър Христина Христова.
„Ние транспонираме една европейска директива, но и в Европа дебатът не е докрай проведен, за да се определи най-ефективният механизъм спрямо икономическите условия във всяка една страна, член на съюза. В момента според Кодекса на труда минималната заплата е основна заплата и тя е 50% от брутната средна заплата, което не е коректно изчисление. В крайна сметка е редно да се види всеки какво е получил, за да бъде съразмерно“, категорична е Христова.
Диалог
„Директивата настоява за социален диалог, но социалните партньори не го правят. Не става въпрос само за заседанията на Тристранния съвет, в Гранитната зала, пред очите на медиите. Изисква се къртовска работа от страна на синдикатите и работодателите по браншове, за да се постигне консенсус. Изискването за колективно договаряне не се прави и така се формират едни нереални равнища на заплатите, които не подпомагат, а дори вредят на икономиката. Важно е да се отчитат критерии като производителността на труда. Минималната работна заплата се дава за определен труд. А какво правим там, където заради нейното завишаване се получава така, че работниците не могат да си я изработят? От другата страна е какво може да си купим с парите, които получаваме, и за какъв обем от стоки ни стига. Стигаме до темата със социалното подпомагане и социалната дейност, която провежда държавата в подкрепа на такива хора и семейства“, добави още Христова.
Функции
Според експерта функциите на държавата са свързани с намирането на баланса, но въпрос на тежка работа на терен от страна на работодатели и синдикати е да намерят работеща формула, която да е полезна за цялата икономика.
„Проблемът при нас е, че повече от 450 000 от работещите са на минимална заплата. Това е много на фона на общо 2,5 милиона работници. В последно време политиците, за да флиртуват със своите избиратели, направиха така, че повишават доходите с много по-голям темп, отколкото икономическите реалности позволяват. Не е добре за цялата ни икономика. Стига се дотам, че осигуровките на работещите не стигат за изплащане на пенсиите и да се покриват от дефицита в бюджета. Това пречи да се постига растеж. Освен това не е нито редно, нито справедливо да се вдигат само минималните пенсии. Наясно съм, че са ниски, но в крайна сметка е важно да се отрази и това кой какво и как е изработил. За 4-5 години средната пенсия скочи със 76%, а минималната два пъти. Това не е хубаво“, каза още Христина Христова.
Бюджет
„Със сигурност за следващата година няма да има промяна в механизма за формиране на минималната заплата, но дано не се повтори ситуацията отпреди 2 години бюджетът да бъде приет през юли. Нашите представители в парламента е време да спрат да омаловажават изборите като процес, през който в крайна сметка им делегираме конкретни права и изискваме конкретна работа от тях. Липсва воля за намиране на консенсус, а това е вредно за цялото общество“, отбеляза бившият социален министър и отчете, че водещите европейски икономики и конкретно тази в Германия са на ръба на рецесията.
„Там няма увеличаване на доходите в последните 2-3 години, инфлацията също е сериозна. Това води до завръщането в България на повече активни хора, отколкото заминават. Някои от тях допринасят за растежа на нашата икономика, други увисват върху социалната система“.
Людмил Христов
