Х ората работят надомна работа за смешни пари. Обикновено те биват наемани, за да извършват нискоквалифицирана дейност, като сглобяване на химикалки, лепене, шиене на елементи, бродиране, провеждане на разговори по телефон, попълване на товарителници и др. Интересен факт е, че към този модел на работа прибягват и ай ти компании, които вместо да плащат високи заплати, наемат програмисти на договор за поръчка и така успяват да получат това, което искат на по-ниска цена. Това каза пред „Телеграф“ главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев. Експерти посочиха, че около 500 000 българи изкарват прехраната си по този начин.
Правила
Надомната работа е подчинена на Кодекса на труда и Законна за задълженията и договорите. Съгласно тях наетите могат да сключат граждански или трудов договор на пълен или непълен работен ден, както и договор за поръчка. Данъците и осигуровките са според това, което се договорят страните“, заяви Кацарчев и подчерта, че българското законодателство е добро в това отношение, просто страните трябва да работят по него, а не да го заобикалят. Той коментира, че тези, които се съгласяват да работят без договор, рискуват да не получат възнаграждение и препоръча да не се блазнят от евентуално по-високия доход, който могат да получат. Когато няма договор, те не могат да се защитят в съда и да докажат, че са извършили определена работа за някого. В този случай, освен че работят без договор, трябва да поемат разходите за ток, вода, а за него остава само да получи сумата, за която се е договорил. Икономистът подчерта още, че няма регистър на хората, които се занимават с надомна работа, защото по-голямата част от този сектор е сив, като вече има и черен такъв. „Вероятността сред предлагащите надомна работа да има много измамници съществува, защото хората се наемат през интернет, не се ходи някъде, не се търси някой“, каза той. Отделно от това тези работещи не са членове на синдикати. Той коментира, че надомната работа не може да се сравнява с хоум офиса, защото за разлика от първия вариант има ясен работодател, сключен договор и домът е посочен като място за извършване на дейност. „Гледайки какво се случва, най-вероятно бъдещето ще бъде такова – повечето хора ще работят от вкъщи. Там, където е свързано с административна работа или обработка на информация или каквото и да било подобно, няма значение къде се намираш“, коментира Кацарчев.
Експерт: Служителят плаща над 40% осигуровки
Отдавна съотношението на осигурителната тежест за работника, който е на трудов договор, не е 40/60, обясни главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев. В момента само здравната е такава. „Те ги промениха. Към 2000 тежестта за работника беше около 20%, а в момента тежестта за него спрямо работодателя е 43-44%“, посочи той и коментира, че това се случва тихомълком и трябва тежестта за работниците да падне на 40%. При гражданските договори работещият не е длъжен да се осигурява за всички рискове, всеки сам си преценява и това се договаря с работодателя. „Задължителна е здравната осигуровка, независимо какъв е доходът. Ако се надхвърли минималната работна заплата, се плаща върху реалната сума, ако е под нея, си длъжен да платиш съгласно минималната работна заплата“, каза той. Хората с ТЕЛК имат облекчения и при тях облагането и осигуряването са различни.
Икономист: Най-ниските доходи да са без данъци
Искаме най-ниските доходи да са без данъци. „Ако вземем новата минимална работна заплата, която ще е 1077 лв. за догодина, като сложим осигуровките и данъците, падаме на осемстотин и няколко лева. Данъкът е деветдесет и кусур лева, след като се махнат осигурителните вноски. При 12 месеца това прави грубо около 1100-1200 лв., което прави дървата за един отоплителен сезон на хората с ниски доходи“, коментира Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ и добави, че трябва да има необлагаем минимум и да се преразгледа осигурителната тежест. „Нашата идея е да се направи прогресивно облагане с необлагаем жизнен минимум, за да има някакъв смисъл, защото минималната работна заплата си е още под него. Така че да се запази данъчно-осигурителната тежест за средните доходи същата, т.е. да няма отежняване за тях“, каза Кацарчев и добави, че трябва да се облекчат бедните, а тежестта да се прехвърли към хората, които взимат много пари. Той посочи, че по статистика преди изплащане на социалните помощи 48% от домакинствата са с доходи под линията на бедност. Икономистът каза още, че вече е пуснат проект на предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход, който в момента е 3750 лв.
Владимир Христовски
