Ч италища фантоми, някои от които дори нямат сгради, а други не развиват никаква дейност, лапат държавни пари по проекти. За това сигнализира „Телеграф“ Мария Шопова. Тя подпомага дейността и организира събитията от културния календар на читалище „Дора Шопова-1899 г.“ в с. Каравелово. Последният пример за отпускане на пари е по програмата „Читалища“ на Министерството на културата. Пред „Телеграф“ от МК обясниха, че те финансират културни институции, но не ги контролират и проверяват.
„В момента читалището в село Климент кандидатства за сграда, тъй като сега се помещават в кметството. На тях за какво им е техника, при условие че нямат сграда? Кметът е и председател на читалището и продължава да бъде субсидиран по такива държавни проекти“, казва тя. Шопова допълва, че подобен е и случаят с добре оборудваното читалище във Враца, което обаче получи 50 хил. лв. за нова техника. В Калофер кметът и новото ръководство са гербаджии и са пряко свързани с общината, и така успяват да се домогнат до средства.
Престъпно
Шопова споделя, че в последните 3-4 години едни и същи читалища непрекъснато получават финансиране по различни държавни програми, а в същото време други, които работят, мизерстват и се чудят как да оцелеят заради липса на финансиране. „От 1423 кандидатствали в програмата на МК са одобрени едва 81 читалища с различни суми“, посочва тя. Прави впечатление, че в сайта на културното ведомство има и списък от 1274 читалища, които са с одобрени проекти, но за тях няма пари и остават да чакат, ако нещо се случи и се появят пари. Тя обяснява, че кандидатите за парите от Програмата на МК става на базата на суми, които те си залагат и дава пример с това, че един монитор в документацията може да е написано, че струва 500, но може реално да е закупен за 200 лв., а разликата потъва в нечий джоб. „В нашето читалище секретарката си е донесла компютър от вкъщи. Ние сме от класираните, но нефинансирани, но не знаем защо няма да получим пари, тъй като никой нищо не ти казва“, обяснява тя.
Министерство
В отговор до „Телеграф“ от Министерството на културата обясняват, че през 2024 година са създали и реализирали три нови извънредни програми в областта на регионалните дейности: „Читалища“, на стойност 2 500 000 лв., програмата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ на стойност 2 800 000 лв. - за дейности на регионални и общински библиотеки и на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, програма „Нематериално културно наследство“ (за професионални ансамбли и носители на нематериалното културно наследство) - за дейности на професионалните фолклорни ансамбли на стойност 3 500 000 лв., която програма се случва за първи път в историята на съществуване на фолклорните ансамбли.
Резултатите от конкурсната сесия по програма „Читалища“ са оформени в два списъка – Списък с одобрени за финансиране и Списък с класирани, за които не достига финансирането. Одобреният финансов ресурс по програмата е в размер на 2,5 млн. лв., а общата стойност на подадените проекти надвишава сумата от 34 млн. лв. Отпуснатият по държавния бюджет финансов ресурс е твърде недостатъчен, за да може да бъдат подпомогнати всички допустими проекти. Броят на одобрените за финансиране проекти е 81, тъй като, както бе отбелязано, предвиденият финансов ресурс е достигнат с тази бройка проекти, като останалите остават нефинансирани. От ведомството признават, че не събират информация по отношение на броя на читалищата, които не разполагат със собствени сгради. Подобна информация е налична в общините. Оттам посочват, че 3700 са читалищата в България и те могат да финансират дейността си от членски внос, културно-просветна и информационна дейност, субсидия от държавния и общинските бюджети, наеми от движимо и недвижимо имущество, дарения и завещания, други приходи. От отговора им става ясно също така, че няма изрично предвидена забрана съгласно ЗНЧ кметовете да бъдат председатели на читалища. На много места те изпълняват ролята и на председатели на местното читалище, като има случаи, в които кметът не получава заплата за работата си в читалището.
Кабелна телевизия се маскира на НЧ „Виртуален свят“
Владимир Симеонов
От години има кабелна телевизия, маскирана като читалище, получава пари от държавата и от членски внос, без реално да работи и да развива каквато и да е културна или просветна дейност. Случаят е от Благоевград и за него преди много време алармира Васил Новоселски, председател на НЧ „Никола Вапцаров-1866“ - Благоевград, и член на Върховния читалищен съвет в България.
„Не получаваме обаче никаква подкрепа - нито от Министерството на културата, нито от държавата, нито от община Благоевград. Става въпрос за „Виртуален свят“ в областния център на Пиринско, което си е чиста кабелна телевизия, но заради субсидиите се изписва като НЧ „Виртуален свят“. Собственикът на тази телевизия води куп съдебни дела срещу читалищата в общината, мъчи се да докаже, че има читалищна дейност“, каза за „Телеграф“ Васил Новоселски. Той допълва, че преди няколко години е извършена проверка от община Благоевград на въпросното „читалище“ и категорично е установено, че то няма никаква дейност.
Подобни случаи изсмукват парите от държавата, а за тези читалища, които реално работят, парите все не достигат.
Проблемът е, че има много такива институции, които почти не развиват дейност, но получават почти същите субсидии като останалите читалища. Новоселски разкри, че в Комисията по разпределяне на субсидиите по член 23 от Закона за народните читалища се опитват да прецизират нещата, като спират субсидиите за читалищата фантоми.
Работещите взимат малко над минималната
Заплатите на работещите в читалищата са малко над минималната, а това са хора с висше образование. Как да ги мотивираме да работят при нас? След време може и да има пари, но няма да има кой да работи в читалищата. Това коментира пред „Телеграф“ Васил Новоселски, председател на НЧ „Никола Вапцаров-1866“ - Благоевград, и член на Върховния читалищен съвет в България. Ние сме средище на българщината, на културата на народа ни, но политиците това не ги интересува, те гледат само себе си. Оставени сме на самоход, на доизживяване“, каза още той. Много читалища намаляват транспортни разходи, отказват
участия, за да спестят средства, допълни той.
Владимир Христовски
