З а родителите на деца със специални образователни потребности обществените детски градини и училище са огромно премеждие. И ако за обикновените деца интегрирането на новото място е предизвикателство, то за тези със СОП е в пъти по-голямо. Проблемът е, че голяма част от обществото у нас не е подготвено, няма познанията за общуване и работа с такива деца. Липсва и търпение за комуникация с тях. И въпреки че много от учителите и служителите в тези институции нямат подготовка, има места, където хората приемат предизвикателството. Мария Йорданова, майка на 6-годишния Самуил, който е с детска церебрална парализа и посещава общинска детска градина, разказа пред „Телеграф“ за учителите на детето й, които могат да се нарекат будители.
6-годишният Самуил Йорданов от тази година посещава детска градина „Светулка“ в софийското село Световрачене. Преди да постъпи в нея, е бил записан в друго учебно заведение в София. Заради трафика и липсата на места за паркиране обаче родителите решават да го преместят. Майката на Сами, Мария Йорданова, разказа пред „Телеграф“, че в старата градина е имало екип за работа с деца със СОП, но посещението е било по-затруднено от гледна точка на отдалеченост, а и заради липсата на места за паркиране пред входа майката е трябвало да носи на ръце детето си до детската градина.
Идеята на Мария е синът й да посещава учебното заведение от време на време заради двигателния проблем, но остава много изненадата от г-жа Милушева, г-жа Маринова и леля Сашка, тъй като именно те й предлагат да го остави за постоянно и сам. „В началото, когато отидох в детската градина и разказах за проблема на Сами, хората бяха малко уплашени, тъй като не бяха сигурни, че ще се справят, разказва Мария. Причината е, че не са добре информирани за различните състояния при децата със СОП. Персоналът обаче прие това предизвикателство и дори много бързо се адаптираха към Самуил и ние към тях.“
Мария споделя, че много иска фактът, че дете с увреждане посещава общинска или държавна детска градина или училище, да не е новина, а нещо съвсем нормално. За съжаление не е така в нашето общество, а това поведение се третира като героизъм.
По думите й работещите в сферата на образованието си вършат прекрасно работата, но много от тях нямат подготовка за дейности с такива деца.
У нас има наредба за приобщаващо образование, която е разписана страхотно, но не се прилага добре, смята Мария. Затова искам тези усилия, които полага екипът с децата от групата, да не останат незабелязани, а да послужат за пример на всички останали, които се се нагърбили с тежката задача да образоват децата ни и да ги направят личности.
Заедно
В началото Мария е била по време на заниманията в градината заедно със сина си, докато детето приеме новата среда и се адаптира. Бях там 3 или 4 седмици през цялото време и видях, че отношението на учителите и на останалия персонал към всички деца е такова, не само към Сами. Те се държат към децата като родители и така ги възпитават.
В момента Сами е изключително доволен, че се откъсна от мен, споделя Мария. За неговите 6 години той беше 24 часа с мен, защото нямаше избор. От психологическа гледна точка беше хубаво да се разделим, както се изрази една психоложка - „време е вече да скъсаме тази пъпна връв“, сподели майката на Самуил. За съжаление нямаше как, докато не попаднахме в тази градина, където хората сами предложиха да опитат и да оставя Сами само с тях. Меко казано, като ми казаха, на мен ми дойде като гръм от ясно небе. В първия ден, в който Сами беше сам на градина, аз просто не знаех къде да отида и какво да правя. Защото за разлика от много родители, които ходят на работа, моето ежедневие беше свързано само с него, сподели Мария.
Самостоятелен
От 24 октомври до ден-днешен той е без мен в градината и дори, като му предложа да дойда с него, той ми отказва, казва Мария. Самуил се довери на своите феи, както наричаме учителките в детската градина, и ги прие като част от семейството си. Когато говори за тях, има блясък в очите му. Той разказва всеки ден за задачите, които са правили, и се вижда, че е щастлив, че прави неща като другите деца. Например последната им задача била да пускат писма в пощенската кутия на Дядо Коледа. Това е преживяване, аз не мога да му го дам. То може да се случи само с деца в средата, в която трябва да е, споделя майката на момчето. Той се прибира като посипан с някакъв вълшебен прашец с усмивка, обогатен със знания и внимание.
Това може да е пример за хората, които се грижат за такива деца и се страхуват от това, че не са подготвени за тях.
Чудеса
Мария разказа още, че чудесата не свършват тук. От групата на родителите на децата от градината разбрала, че учителките се отказват от подаръци на празниците, за които майките събират пари. И по-надолу беше обяснението, че най-много би ги зарадвало не подарък, а тези пари за здравето на Самуил. И не само това, в градината се прави всяка година Коледен базар, като сега събраните средства отново са за Самуил. Екипът е като някаква мечта и смятам, че ако хората с тази професия имат желание да приобщят тези деца, това ще се случи. Трябва да работим всички заедно за децата ни, за по-добро бъдеще, споделя Мария.
Те са хора, които ти вдъхват сила да скочиш до небето
“Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето” – Робърт Фрост. За наш късмет Сами попадна при вторите. Това пише в публикация в социалната мрежа майката на Самуил Мария Йорданова.
Г-жа Милушева, г-жа Маринова и леля Сашка - или както ние накратко ги наричаме Феите на Сами, се грижат за него всеки ден, обучават го, обгрижват го и го обичат. Ама го обичат толкова много, че детето лети от щастие и даже и болен искаше да продължи да ходи на градина.
Не зная с какво друго да завърша този пост освен с голяма благодарност и една мисъл на писателката Силвия Дей, особено подходяща в случая: „И сто бучки захар не биха заместили едно парченце шоколад... Така е и с хората...“ Благодарим ви за всичко!
Елена Иванова
