- Г-н Ташев, полемиката около това дали да внасяме газ от Русия или не като че ли засенчи един много важен за България въпрос – какво става с отношенията ни с РС Македония?
- Въпросът за Македония винаги е стоял на вниманието на българското общество, дори и в периодите на най-големи държавни престъпления или налагано по чужда воля мълчание. Това е част от нашия геополитически код. Давам за пример предишното редовно правителство. Като цяло то не бе подготвено за тази проблематика, получи се двойнствена политика, но в крайна сметка бе принудено да се занимава с македонския въпрос. Сегашният ни проблем е, че нямаме парламент и редовно избран кабинет. Имам впечатлението, че част от администрацията се „ослушва“, изчаква, поради което сякаш липсват решителни действия от наша страна. Например на Консултативния съвет по национална сигурност на 10 януари т.г. бе постигнато съгласие политиката ни към Северна Македония да бъде кадрово и ресурсно обезпечена. Последица от това решение обаче няма.
- Смятате ли, че направеният пробив от Историческата комисия ще повлече след себе си и пробив в двустранните ни връзки?
- Ще бъде много трудно, не поради липса на желание от наша страна, а поради необезпечаване на възможности. Защото от определени среди в Скопие, не работещи за интересите на Северна Македония, традиционно се оказва съпротива срещу всяко сближаване с България. Дори и конкретната договорка за епохата на Кирил и Методий и цар Самуил не е отсега, тя е постигната преди няколко години, но от северномакедонска страна не желаеха договореното да се обявява, след това се опитаха да го ревизират. Единствено пренасоченият европейски натиск от София към Скопие стана причина да се оповестят взетите решения. Но и сега чуваме откъм Вардар уговорки, че няма срокове за реализация, че договореното е препоръчително, но не задължително. Ако трябва да сме обективни, властта в Скопие няма и възможности за кой знае какъв избор на друго поведение. Там ситуацията се контролира от много други фактори, дори и медийната среда е зависима от това. Наша грешка беше, че въобще не се опитахме да се разработи европейска програма България – Северна Македония, по примера на Румъния – Молдова. Допускаме концептуална грешка, като смятаме, че властта в Скопие сама ще може да се справи с тези проблеми. Всъщност тези проблеми не са специфично вътрешни, те са наложени, внесени отвън, най-вече от Белград и подкрепящата го Москва. Трябва да осъзнаем това и да издигнем политиката си на по-високо ниво.
- Какви са следващите препъникамъни по пътя на съседите към ЕС?
- Препъникамъните сами си ги създават определени среди в Скопие. Ето, сега се изисква ревизиране на закона за регистрация на граждански организации. Предлага се да се създаде държавен орган, който да се произнася каква е ролята на определена личност в миналото, ако името й бъде избрано за патрон на някоя организация. Такъв подход е тоталитарен, идеологически, това е порочна практика от миналото, която няма нищо общо с демокрацията. В България пак се мълчи по този въпрос, но ето, вече са ударени две регистрирани български организации в Северна Македония. На практика се повтаря вече един разработен през 2000-та година модел, когато бе забранена организацията „Радко“. Въпросът стигна до Европейския съд по правата на човека и официално Скопие бе принудено да отстъпи. Но ние не си направихме съответните изводи. Не знам дали някъде у нас има и институционална памет и приемственост за всичко това. С тази постоянна въртележка политиците ни тъкмо научат важните неща и паднат от власт. Идват други, колелото се завърта и всичко се повтаря. Затова не постигаме успехи, а народът се отдръпва от безрезултатната партийна политика.
- Каква трябва да е българската позиция занапред? Бихте ли коментирали действията на предишното правителство и на сегашното служебно в тази област?
- Бих коментирал не само на предишното правителство, а на всички през изминалите 30 години на преход. Ние направихме огледално отричане на комунизма – уж се разграничихме, а възпроизведохме нихилистичните му пороци. Пасивността е основният ни проблем. Сякаш живеем в миналото, а не в модерния свят. А точно в съвремието имаме и съюзници, но не ги потърсихме. Например въпросът за нарушените права на българите в Македония на няколко пъти е поставян в ООН или на заседанията на конференцията от Хелзинки. Тези документи обаче не са издирени, не се използват, а те са модерната ни аргументация за правдивостта на нашата позиция. И да подчертая нещо важно – това са документи, произлизащи от лица от Македония, а не от България, т.е. самите хора в Македония са били против всичко това, което днес все още е официална политика на Скопие. Затова конфликтът не е двустранен, а вътрешномакедонски. Ние обаче като цяло не съумяхме да го представим като такъв.
Сегашното служебно правителство няма дългосрочен мандат, не може да прави значими планове. Но ето, в края на мандата на предишното правителство се създаде Обществен съвет към МВнР. Идеята беше в него различни специалисти да обсъждат важни въпроси, да се постигне партньорство с гражданския сектор. Но със смяната на властта идеята сякаш замръзна, но проблемите не чакат. Ситуацията в Северна Македония се усложнява, част от атаките срещу България се пренасят на територията на Албания. Там местната българска общност също има проблеми. Среди в Скопие и срещу нея използват езика на омразата. Затова от пасивна политиката ни трябва да стане проактивна.
- Свидетели сме, че провокациите на Скопие продължават с различен интензитет. Какво можем да очакваме оттук нататък?
- Когато трябваше да говорим, ние мълчахме по въпроса, че в Скопие реформите са формални, а не по същество. Затова Европа се изненада от нашата закъсняла реакция. За да се промени нещо, натискът върху Скопие няма да е достатъчен, трябва да се оказва реално съдействие за изграждането на демократични институции. Не направим ли това, ще имаме формални действия и замазване на проблемите. Да дам пример с Комисията за предотвратяване и защита от дискриминация на Северна Македония. По нейно настояване бе извършен обиск в офиса на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. По същото време нейният доскорошен председател Весна Бендевска редовно присъства на протестите срещу договора за приятелство и добросъседство с България, с което демонстрира съпричастност към антибългарската политика и явно показва, че местните българи не могат да разчитат на държавна закрила срещу тяхното дискриминиране. Това ли са реформите, които ЕС насърчава?
- Вие подготвихте много публикации по темата Македония. Издадохте и сборник на няколко езика. Какви са отзивите за „Бялата книга“?
- Всичко направихме с лични сили и дарения. Помощта от държавата бе 0 – нула. „Бялата книга“ получи добър прием, лично видях как последните бройки бързо свършиха в Европейския парламент. Но подобни издания и разпространението им трябва да бъдат държавна политика. Ето, предстоеше преброяване на населението в Албания, добре че го отложиха. Написал съм книга за миналото и настоящето на българите в Албания. Издадена е на български и английски. Има и превод на албански, но тук държавата трябва да се намеси, някой трябва да подпомогне коректорската работа и час по-скоро изданието да се появи на албански, преди преброяването. Не съм забелязал обаче държавна институция да е проявила интерес. Когато мине преброяването и не сме доволни от резултата, тогава пак ли ще се вайкаме? От кой да търсим отговорност?
- Има ли нещо ново в исторически план, което не се знае от широката общественост, но заслужава да се припомни и разкаже за него?
- Най-големите усилия трябва да бъдат насочени към пълното разкриване на досиетата на УДБА и секретните заседания на комунистическата партия в Македония след 1945 г. В тях се говори за мерки срещу българи, срещу последователи на Иван Михайлов. До мен достига информация, че се провежда прочистване на документи, че се вадят точно тези листове. Добре е, че съм успял да се сдобия с някои копия на подобни документи, но това трябва да е държавно усилие, а не на отделната личност.
- Как си партнираше досега властта с вас – експертите и хората на науката? Какво още може да се направи в тази посока?
- Ако трябва да съм обективен, досега партньорство бе постигнато с президентската институция. Така се стигна до изключително важната международна конференция на 4 май, на която присъстваха българи от Северна Македония и македонски българи от САЩ и Канада. Имаше и много чужди дипломати и пред тях бяха изнесени данните за репресиите, за геноцида след 1945 г. на българите в Македония. Това бе чуто, бе записано, докладвано. Ако днес имаме френско предложение, то това бе част от пътя към него. Партнирахме си, макар и в края на мандата, и с външния министър Теодора Генчовска. Останалата част на правителството по-скоро саботираше каквото и да било партньорство. Повтаряше се старата практика предложенията ни да остават без отговор. Такива са реалностите.
- Вие сте и специалист по демографските проблеми. Какво показват последните тенденции?
- Няма промяна, но темата е сложна и отговорите съвсем не са еднозначни. Ако проследим в европейски, пък и в световен мащаб, ще видим, че мерките не дават резултати. Това е така, защото според мен не са насочени в правилната посока. Трябва да си дадем сметка, че е налице променена ценностна система. Ще го кажа с болка, но вече не семейството, дори децата не са такава ценност, каквато са били в миналото. За някои те се явяват пречка в личностната реализация. За съжаление има тенденция да изгубим баланса. Част от решението е да се завърнем към духовността, да си дадем сметка, че освен материални ние сме и духовни същности.
- Не мога да не ви попитам и нещо съвсем актуално, свързано с предстоящите избори. Защо броят на избирателите в списъците е по-голям от реалното население на България? Все пак имаме и голям процент непълнолетни, които нямат право на глас.
- Да оставим настрана спекулативните отговори. Те имат известна обществена тежест, но не знам доколко са правдиви. Големият проблем е, че България отдавна не е затворена система, поради което ние оценяваме, но не отчитаме точно външната миграция. Затова има лица в списъците, които се водят като налични в страната, макар че те са я напуснали отдавна, но веднъж годишно се завръщат, например за прекарване на отпуските. Налице са седмични, а в граничните райони дори и ежедневни миграции. Трудно е да определим подобни лица къде пребивават.
Това е той:
Спас Ташев е бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие
Бил е главен експертен сътрудник в Комисията по политиките към българите в чужбина към 44-то НС
Доцент по демография и статистика в Института за изследване на населението към БАН
Председател е на сдружение в обществена полза “Българска национална платформа”
Член на Общобългарския комитет за защита на националния интерес в Македония
Пламен Енчев
