Б ългарският психолог Денница Илиева е била включена в оценяването на гръцките арести и по-конкретно върху въздействието на килията върху психиката на задържаните. Това е станало по време на проведените през март национални семинари в Гърция по общоевропейския проект за намаляване на прекомерното използване на следственото задържане.
Илиева е била поканена на конференция по темата в Атина, за да изнесе доклад. В югозападната ни съседка проектът е координиран от Министерството на правосъдието и Центъра за изследване на сигурността. Той е обединен под името RELEASE и фокусиран върху намаляването на прекомерното използване на следственото задържане и използването на алтернативни ограничителни мерки. Основната му цел е да засили сътрудничеството между компетентните органи в държавите от ЕС, да подкрепи съдебната система и да установи общ подход към въпроса.
Участници
Сред участвалите в семинара съдии, прокурори, следователи, адвокати, експерти от министерството и съдебни помощници е била и българката, която повече от 20 години живее в Атина и работи като психолог и психотерапевт, медиатор и преводач към прокуратурата в гръцката столица. Докладът, който тя е изнесла на тема „Социално-психологическото състояние на временно лишените от свобода и техните семейства“ е предизвикал сериозен интерес сред аудиторията и е споменат в прессъобщенията на всички организации, участвали във форума.
Невинни
„При всички случаи трябва да сме наясно, че в този процес, по който се установява конкретната вина на някого, извършил престъпление, със сигурност има много невинни, за които трябва да се помисли. Не става въпрос за задържаните, а най-вече за техни близки. Най-общо казано, това бе един от въпросите, на които обърнах внимание - стигмата за близките на тези, които по някаква причина са се озовали в килиите на ареста. Това е наистина сериозен проблем. Съгласете се, че най-малкото децата на тези хора не е нужно да бъдат сочени с пръст и да се излагат на риск от изключване от социалната среда. В България предполагам, че проблемът не е по-малък. В крайна сметка нещата не са черни и бели в нито един случай и идеята ми е, че трябва да се мисли и за превенция. Подценим ли този нюанс от проблема, може да се окаже, че сме помогнали за формиране на бъдещи престъпници“, коментира пред „Телеграф“ Илиева, която е и дългогодишен сътрудник на българското посолство в Атина.
Людмил Христов
