Ф акултетът по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ) към СУ „Св. Климент Охридски“ има готовност да разкрие нови специалности под формата на магистърски програми и следдипломна квалификация.
„ТРЕНД“: 58% от българите подкрепят въвеждането на религия в училищата
Целта е да се покрият нуждите от преподаватели в българските училища по новия предмет „Добродетели и религии“, който се очаква да стане част от задължителната програма още от новата учебна година. Това стана ясно на конференция по повод 35 години от основаване на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ. На форума бе уточнено, че и други университети са готови да предоставят възможност за обучение. Освен СУ сред първите заявили такава готовност е и бургаският държавен университет.
„68% от нашите синдикални членове одобряват въвеждането на учебната дисциплина „Добродетели и религии“ и подкрепяме министъра на образованието Красимир Вълчев в тази посока“, коментира председателят на най-големия учителски синдикат Янка Такева.
Предложения
Такева разкри още, че вече е написала писмо до МОН с предложенията на синдиката. „Първо предлагаме квалификация на учителите по български език, философски дисциплини и история, които преподават и сега в междупредметната интегративна връзка с религиите. Те да бъдат квалифицирани, защото без квалификация не може да стане. Смятаме, че съществена роля за това имат Регионалните управления на образованието (РУО). Искаме от министъра да събере началниците на регионални управления и нас като социални партньори, за да може да дискутираме как и по какъв начин да се извърши тази квалификация, както и кой да я направи“, каза още Янка Такева.
„Предлагаме и богословските факултети да разширят влиянието си върху училищата, където вече се изучава религия“, допълни тя.
Подкрепа
„Ние от КНСБ смятаме, че въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“ в училище в системата на средното образование е основано на това, което искат и повечето българи. Все пак според социологическо проучване по въпроса 57% от анкетираните декларират подкрепа. Трябва да се проведе обаче обществен дебат относно това как да се въведе. Сега действащото свободно избиране на този предмет всъщност дава някакъв отговор за това, но със сигурност има и други възможности, виждайки как се случват нещата в страните в ЕС“, каза и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той зае позиция дебатът около това как точно да бъде въведен задължителният час да се проведе в най-кратки срокове и при пълна прозрачност. „Трябва да се чуят всички гледни точки, за да се намери най-оптималният вариант и да няма съмнения, че това, което се избира, е най-доброто за българите и за нашите деца“, допълни Димитров.
Идеята за такъв час се подкрепя и от българския патриарх Даниил и от главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи.
Предметът влиза в програмата на първолаците
Очаква се задължителното изучаване на предмет „Добродетели и религии“ за начало да бъде въведено за първи клас, като по предмета няма да се пишат оценки. Това за пореден път обясни и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Така ще бъде записано в предложението за промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), което през май трябва да бъде публикувано за обществено обсъждане. Родителите на децата, или по-големите ученици, които не желаят да се учи с елементи на конфесионално (б.а. - свързано с вероизповеданието) образование, ще имат програма, която ще е ориентирана към тях.
„Имаме общо три групи мнения. Едното е, че не трябва да се учи такъв предмет. Другото е, че трябва да има такъв предмет с акцент върху вероучението, нещо, което и духовенството иска. И третата група е, че трябва да имаме предмет, но повече насочен към изграждането на културните, етичните и историческите компетентности на децата. Ще предложим той да бъде включен в задължителния учебен план, но не точно с тази концепция, която е в момента в избираемите и факултативните часове. Той в много по-голяма степен е подчинен единствено и само на религията, като ще предложим да бъде подчинен на изграждането и формирането на добродетели у децата, т.е. на възпитателната функция“, коментира министър Вълчев. Пред конференцията той беше категоричен, че стратегическа цел пред България трябва да бъде не само качественото образование, но и възпитанието в ценности, които да изградят добри хора и хармонично общество.
Людмил Христов
