С редният размер на партидите в универсалните пенсионни фондове през миналата година намаля със 131,24 лева. Тсочат окончателните резултати от дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, публикувани от Комисията за финансов надзор.
Към края на 2021 г. средната сума по партидите е възлизала на 4308,99 лева, а към края на 2022 г. тя е намаляла до 4177,75 лева. В универсалните фондове се осигуряват близо 4 милиона души, родени след 1959 г.
Причина
Причината за свиване на парите за втора пенсия е невижданата от десетилетия по думите на експерти криза на финансовите пазари през миналата година, когато се сринаха цените както на акциите, така и на облигациите на финансовите пазари. Това са основните финансови инструменти, в които фондовете инвестират парите на осигурените лица. В резултат на неблагоприятната ситуация всички фондове, без един, отчитат отрицателна доходност. За периода от края на март 2021 г. до края на март 2023 г. среднопретеглената доходност е минус 2,99% на годишна база. Само един фонд е на плюс, но всички са над минималната определена доходност за периода от минус 5,99%.
Нетните активи на всички видове частни пенсионни фондове се топят през миналата година с 1,75 на сто спрямо предходната и към края на 2022 г. са на стойност 19,2 млрд. лв., отчита КФН.
Размер
Лицата, които към края на 2022 г. получават плащания от втория стълб на пенсионната система, са вече 12 862 души. Оказва се, че едва около един от десет души е имал достатъчно натрупани пари по партидата си, за да получава пожизнена втора пенсия. Това са 1184 лица. Другите 11 678 души са с разсрочени плащания за определен период. Средният размер на пожизнената пенсия е 210,93 лева месечно. А средният размер на разсрочените плащания - 352,25 лева.
През миналата година пенсионноосигурителните дружества, които управляват пенсионните фондове, са получили 213,7 млн. лв. приходи от такси и удръжки. През 2021 г. сумата е била около 209 млн. лв. Миналата година дружествата отчитат нетен финансов резултат в размер около 68,7 млн. лв.
През 2024 г.: държавата вдига с 9,6% левчетата за старини
Предвижда се отпусканите от НОИ пенсии да се осъвременят всяка година от 1 юли: с 9,6 на сто през 2024 г., със 7,6 на сто през 2025 г. и с 5,4 на сто през 2026 г. Това е разчетено в тригодишната бюджетна прогноза за 2024-2026 г., качена на сайта на Министерството на финансите. Допускането е направено на база прогнозите за ръста на средния осигурителен доход и нивото на средногодишната инфлация. Процентите са изчислени на база швейцарското правило.
МФ е изчислило още, че на база заложените в 3-годишната прогноза параметри високите бюджетни дефицити ще се запазят доста над допустимите 3 на сто от БВП. През 2024 г. дефицитът се очертава да достигне 5,2%, през 2025-а - 4,6%, а през 2026 г. се планира размерът му да бъде 4,8%. Разчетите са правени при запазване на действащото законодателство и при запазване на действащата данъчна политика, без предприемане на приходни и разходни мерки, отбелязват от МФ. Високите дефицити вървят ръка за ръка и с ясна тенденция за нарастване на държавния дълг. Към края на 2024 г. той ще достигне 58,4 млрд. лв. (29,6% от БВП), през 2025-а - 69,3 млрд. лв. (33%), а през 2026 г. - 81,2 млрд. лв. (36,5%).
София Симеонова
