П очина акад. Иван Тодоров, който е учен с изключителни постижения и със световно признание в областта на съвременната теоретична физика - теорията на елементарните частици, физиката на високите енергии, математическите основи на физиката. Това съобщават днес от пресцентъра на Българската академия на науките (БАН).
Без съмнение акад. Иван Тодоров е един от най-известните български физици, отбелязват от БАН и допълват, че той е и един от експертите, канени многократно да консултират Нобеловия комитет при номиниране на лауреати за Нобелова награда.
Акад. Иван Тодоров е роден на 26 октомври 1933 г. в София. През 1956 г. завършва специалността „Физика“ във Физикоматематическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Същата година постъпва на работа във Физическия институт на БАН. През 1960 г. защитава дисертация в Дубна. През 1962 г. му е присъдено научното звание „Старши научен сътрудник“. През 1963 г. защитава докторска дисертация, а през 1968 г. му е присъдено званието „Професор по теоретична и математична физика“. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на БАН, през 1974 г., на 40-годишна възраст, Иван Тодоров е избран за действителен член на БАН и става най-младият академик в България.
Общият брой научни трудове на акад. Иван Тодоров надхвърля 250, сред тях 11 монографии, повечето от които са издадени от най-престижните научни издателства: Pergamon Press, Addison-Wesley, Kluwer, Springer. Някои от тях са многократно преиздавани. Тези монографии днес са настолни книги за всеки студент и докторант в областта на теоретичната физика по света. Той е работил и има съвместни публикации с едни от най-значимите математици и физици в света: Н. Н. Боголюбов, В. Баргман, В. Кац, Г. Мак., К. Ициксон и други. Трудовете на академик Иван Тодоров имат повече от 5000 цитирания от чуждестранни учени, сред които и от водещи световни експерти.
В продължение на много години акад. Иван Тодоров изнася лекции на студенти и докторанти в Софийския университет по различни теми в областта на теоретичната физика и със своя пример вдъхновява много млади хора да намерят своето призвание на попрището на науката.
Акад. Иван Тодоров e основател на една от най-успешните научни школи по теоретична физика в страната. Повече от 30 негови ученици са работили и работят успешно в България - в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ-БАН) и във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“, както и в световноизвестни научни центрове и университети извън страната ни.
Акад. Тодоров е работил и е изнасял лекции по специални покани в близо 30 елитни световни научни центрове и доклади на десетки най-авторитетни международни конференции и симпозиуми.
През 1990-1991 г. акад. Иван Тодоров е бил председател на Висшата атестационна комисия (ВАК). Той е един от инициаторите на движението "SOS за българската наука" (1990-1992).
Достиженията на акад. Иван Тодоров получават международно признание и чрез избирането му за член на редакциите на няколко най-реномирани световни списания по теоретична физика.
Акад. Тодоров е и изтъкнат популяризатор на науката. В продължение на много години изнася научнопопулярни доклади, представляващи оригинален, задълбочен и поучителен прочит на живота и дейността на велики учени - физици и математици. Списанието „Светът на физиката”, издание на Съюза на физиците в България, многократно е публикувало тези научни есета.
Акад. Тодоров е носител на многобройни награди и отличия, най-престижните от които са - Национална („Димитровска”) награда - 1971, орден Народна Република България втора степен - 1983, Medaille „Francois 1er“ du College de France (Paris 1986), орден „Марин Дринов” - 2003, Хумболтова изследователска премия - 2003, орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен - 2005, Боголюбовата награда по теоретична и математична физика - Обединен институт по теоретична физика (ОИЯИ), град Дубна, Русия (2024).
„С кончината на акад. Иван Тодоров Българската академия на науките загуби един от най-видните си представители и изключително достоен човек! Поклон пред светлата му памет!", се казва в съболезнованието от ръководството на БАН и от Събранието на академиците и член-кореспондентите, предаде БТА.
