Ш офьори чужденци карат като луди из страната, тъй като съзнават, че няма кой да ги глоби, научи „Телеграф“.
Редът за глобяване на чужденец по Закона за движението по пътищата е тромав, бавен и скъп, заради което де факто те биват оставяни да нарушават правилата. В редките случаи, когато се стига до глоба пък, няма ефективен начин извършителят да бъде принуден да я плати.
Според експерти основният проблем е в законовите процедури. У нас действа двуразовият административнонаказателен процес, при който на водача първо се издава акт, а след това наказателно постановление. „Актът може да се обжалва до три дни. След това до 30 дни МВР трябва да издаде наказателно постановление, за което тече нов 14-дневен срок за обжалване. Този процес може да е подходящ за български граждани с МПС с българска регистрация, но е напълно неприложим за транзитно преминаващ през България чужденец“, коментира за „Телеграф“ Красимир Георгиев от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ). „Това е причината турци, румънци и други чужденци да карат като луди у нас и да създават рискове от катастрофи. Просто знаят, че няма да бъдат глобени“, каза още Георгиев. Той се обяви в подкрепа на идеята да се въведе възможност КАТ да събира глоби директно на пътя. Според него обаче за това трябва да отпаднат вариращите глоби за едно и също нарушение, а за всяко такова да има само един размер санкция. Така катаджията няма да се налага да преценява размера. „За превенция на корупцията пък служителите на МВР трябва да имат непрекъснато работещи камери на униформата си“, призова още Георгиев. Той посочи и че у нас, за разлика от Турция, няма законова възможност чужденец да не бъде допуснат да напусне страната, докато не заплати висяща глоба.
„Проблемът е много сериозен. До 90% от чужденците нарушители по пътищата у нас се измъкват без санкция“, коментира Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. За „Телеграф“ той описа двата начина, по които санкционният режим удря на камък спрямо водачите от други държави с коли с чужди номера. В случаите, когато става дума за дистанционно издаден фиш за превишена скорост, в системата на МВР постъпва снимка с возило с чужд номер. Тогава от МВР правят запитване към държавата на регистрация за установяване на самоличността на собственика. „Оттам се чака другата държава да отговори, което отнема много време, а често и не се случва. Ако отговори, МВР срещу висока такса изпраща глобата на хартия до съответния адрес. За глоба от 100 лв. пощенските разходи може да са 50 лв. Ако минат две години и половина, фишът се погасява по давност. Ако пък не са минали две години и половина, но водачът влезе у нас през шенгенска граница, няма кой да го провери. Ако влезе през нешенгенска граница, има кой да го провери, но няма механизъм да бъде принуден да плати глобата. Няма и как да бъде задържан да не напуска страната“, обясни Тодоров.
Не по-различно стоят нещата и при съставянето на акт при физическа проверка от пътен полицай за нарушение като неправилно изпреварване, шофиране в аварийна лента на аутобан, каране без колан, ползване на мобилно устройство или отнемане на предимство. В такива случаи водачът трябва да бъде отведен до съответното най-близко районно управление на МВР, където да бъде осигурен преводач, който да способства той да разбере съдържанието на акта, който му се съставя. На място се съставя и наказателно постановление, по което има 14-дневен срок да плати глоба. „Само че той за 14 дни си е заминал. Ако мине шенгенска граница, няма кой да го провери. След това може и пак да влезе през нея, и пак същото. Ако пък се насочи към Турция, Сърбия или Македония, ще бъде проверен, но няма как да бъде принуден да плати. След 2.5 години постановлението ще се погаси по давност и така всичко свършва“, обясни Тодоров. „Всички чужденци знаят това. Следователно карат като безумни и създават рискове за фатални катастрофи“, категоричен бе експертът.
Информация
Телеграф“ изиска от МВР информация относно това колко акта са съставени на водачи, управлявали автомобили с чужда регистрация, както и конкретно за страните Турция, Сърбия и Великобритания през 2024 г. Попитахме и на каква стойност са глобите, както и колко наказателни постановления са връчени и по колко от тях има платена глоба. От МВР отговориха, че изисканата информация е технически сложно да бъде осигурена своевременно заради специфики на начина на съхраняването ѝ.
Камионите плащат на мига
За разлика от Закона за движението по пътищата Законът за автомобилните превози, който се прилага от ДАИ, е значително по-рестриктивен към нарушенията на чужди водачи с чужди регистрации. „Когато физическото лице водач няма постоянен адрес у нас, му се прилага веднага принудителна административна мярка. Т.е. няма как да продължи курса. Издава се и наказателно постановление. След като плати глобата, водачът, разбира се, има право да я обжалва, но плащането трябва да се случи“, обясни за „Телеграф“ изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев. Той уточни, че това важи само за реда на ЗАП чрез ДАИ. Що се отнася до контрола от КАТ, българските шофьори на камиони могат да бъдат ефективно санкционирани, докато с тези от Турция няма безотказен метод за наказание.
700 000 фиша издали по камери
708 000 електронни фиша са били издадени за нарушения за скорост на МПС с чужда регистрация. Това каза за „Телеграф“ шефът на Българското обединение на шофьорите Христо Радков. Каква част от тези фишове се връчват и каква част от тях са платени, не се знае. Според Радков през 2024 г. са били отнети 850 книжки на водачи, управлявали МПС с чужда регистрация. Каква част от тях обаче са били само чужди граждани и каква част от тях нашенци с двойно гражданство или само с българско гражданство и постоянен адрес в чужбина, също не е известно.
Деян Дянков
