З они за учене и спорт, паркинги и пешеходни алеи са само част от пространствата, които ще бъдат обособени в новите студентски кампуси. Те ще бъдат минимум три и трябва да бъдат изградени до 2026 г. В тях ще бъдат заградени намиращите се на територията им университети и общежития. Това предвижда една от дейностите по проект „Модернизация на образователната инфраструктура“, става ясно от публикуваната на сайта на МОН бланка за кандидатстване.
База
Материалната база в общежитията ще бъдe ремонтирана, а част от помещенията ще бъдат превърнати в кътове за учене, отдих, занимания по интереси и спорт. Около тях пък ще бъдат изградени и зони за отдих, паркиране, градинки. За спокойното придвижване на студенти и преподаватели ще бъдат направени тротоари, алеи за пешеходно, велосипедно и автомобилно движение. За изграждането на кампусите са предвидени 12,6 млн. лв., или по 4,2 млн. лв. за всеки един от тях.
Цел
Новите кампуси ще бъдат обособени с цел привличане на студенти, преподаватели и изследователи за работа и образование у нас. От бланката става ясно, че такава е и практиката на европейските университети да мотивира младите да продължат да учат. Новите зони могат да бъдат или във вече съществуващ или в нововъзникващ комплекс с няколко образователни института. „Това ще позволи споделяне на образователна инфраструктура и ресурси, както и наличие или възможност за стартиране на партньорства със сродни училища, висши училища и други“, пише в документа. Следователно новите кампуси биха били изградени и около евентуалните бъдещи обединения между висши училища.
Пречки
Идеята за изграждането на студентски кампуси не е нова. През 2020-а дори бе изготвен проект за такъв в Студентски град. За реализацията на идеята обаче има редица пречки. Част от теориите, които влизат в тях, не са на университети, а частни лица или общината. Затова според председателя на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев първо трябва да бъде направена широка обществена дискусия. „Трябва да има една широка кръгла маса, за да могат всички заинтересовани лица да обсъдят как идеята може да се реализира – Столична община, ректорските ръководства, МОН, студентските съвети“, сподели той пред „Телеграф“.
Стела Маринова
