„Знакът, с който се маркират синя и зелена зона, особено с таблото под него, не съществува. Този, с който се маркира сега, е „Забранено паркирането“, вие казвате на шофьорите - не може да се паркира, но ако си платите, може“.
С този пример експертът Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики настоява, че София се нуждае от генерален план за организацията на движението. Това изисква и новата Наредба за организиране на движението по пътищата, отворени за публично ползване, представена за обществено обсъждане.
Колкото до знака за синя зона, от столичния Център за градска мобилност пък коментираха, че няма как знакът за синя зона да е този с Р и кантар отдолу, защото живеещите в зоната не плащат почасово, а с годишен стикер.
Оптимизация
„Генерален план за организация на движението имат около 10% от общините, а и те трябва да се подновяват на 5 години“, посочи Русинова. Според нея или се прави нов план, или по преценка се актуализира съществуващият. София се нуждаела от нов генерален план, въпреки че такъв е правен преди години, защото оттогава са изградени нови улици, правени са промени, а и развитието на метрото преобразува трафика. „Генералният план обхваща всички аспекти на движението в града, но ние правим десетки оптимизации на трафика през годината“, коментира зам.-председателят на транспортната комисия в СОС Зафир Зарков. Само „Системата за управление на трафика“, която заработи през 2017 г., наблюдава и регулира 250 кръстовища в града и така са намалени с 30% закъсненията на градския транспорт“, обясняват от Столичната община. Бус лентите, скоростните трасета, велоалеите, цялата система се оптимизира непрекъснато, но местната управа ще се съобрази със заданието и необходимите документи за изготвяне на генерален план за трафика, когато бъде приета наредбата, категорични са от кметството. Според Русинова планът ще се работи поне 2 години и ще струва 2,5 млн. лева, но пък човешкият живот е безценен.
Проекти
Русе задели 120 000 лв. за разработването на генерален план за трафика, тъй като досега такъв не е правен. Предвидено е да се работи 240 дни и максимум една година след подписването на договора, като се направи пълен анализ на трафика. Четири оферти бяха получени до крайния срок - 22 юли 2021 г., но заради обжалване от класирания на второ място процедурата се бави. 100 000 лв. пък е платила община Стара Загора за изработването на първия си генерал план за трафика. Работата по него е продължила почти две години, влязъл е в сила в края на 2021 г. Обявената обществена поръчка е била спечелена от ДЗЗД „Интегрирани градски системи“ с водещ Дияна Русенова. В него са взети под внимание над 40 проблемни участъка, посочени от гражданите. „Явихме се по Закона за обществените поръчки и спечелихме в Стара Загора, да покажем как се прави, обиколихме улица по улица целия град, няма такова нещо като невъзможно“, коментира Русинова.
Варна пък има генерален план на движението още от 2018 г. В плана е разработена обща схема на урбанизираните местности, на масовия градски транспорт, на велосипедното и пешеходното движение, на светофарните уредби, на транзитното движение, престой, паркиране и изпреварване, както и за интелигентно регулиране на Аспарухов мост. И община Бургас има разработен генерален план за организация на движението, проектът за който вече е обявен, а в началото на април изтече едномесечният срок за подаване на предложения и становища, съобщават от местната управа. Приемането му в окончателен вариант и реализацията тепърва предстои. Работи се по въвеждането на интелигентна система за управление на трафика, която предвижда интервенция на 22 светофарно регулирани кръстовища, както и изграждането на 15 стратегически локации за събиране на трафик информация.
Гаражи стават барбекюта
На хартия всеки инвеститор декларира, че към жилищата има осигурени гаражи, но това на практика не е така. Дворовете се задръстват от помощни постройки и барбекюта, в тях няма място за паркиране. Гаражите пък стават офиси, фризьорски салони, магазини, ядосват се жители на Благоевград. „Всеки, който строи жилищна сграда, е изряден до получаването на разрешението за строежи, а след това - до въвеждането на строежа в експлоатация. След това паркиралите автомобили затрудняват движението, а гаражите са или дадени под наем за други цели, или са продадени.
„Няма предвидена никаква санкция, че не ползваш гаража по предназначение. Крайна мярка, която не е лишена от логика, е гаражът да е едно цяло с апартамента и да не може да се отдава под наем или продава самостоятелно”, смята общинският съветник от Благоевград Кирил Илиев. „Време е за приемането на цялостна стратегия и това е задача пред Комисията по безопасност на движението към община Благоевград“, допълва той.
