У никални за родната история вещи се пазят в Музея на коня под шашката на Тракийския университет.
Сред тях е каляската, с която са пренесени тленните останки на първия владетел от Третото българско царство княз Александър Батенберг на 3 октомври 1998 г., както и колесницата от затворен тип, изработена в Лондон за цар Фердинанд I. Вече няколко десетилетия проф. Илия Димитров прави и невъзможното да съхрани тези безценни експонати, свързани с историята на царския двор.
Сбирка
Проф. Димитров е родово свързан с коневъдството у нас. Цялото му детство е преминало край конюшните в родното му село Ласкар, Плевенско. По ирония името на селото се превърнало и в негов артистичен псевдоним, с който подписва маслените си платна.
С горчивина ученият, който е работил години за създаването на родни породи жребци, споделя, че когато поел сбирката, голяма част от експонатите били в „насипно” състояние.
Изработеното по специална поръчка на Народното събрание в Париж през 1891 г. суперлуксозно за онези времена траурно превозно средство е заведено под №1 в инвентарната книга на старозагорския музей.
Проф. Илия Димитров Ласкар е възстановил със собствените си ръце десетки скъпоценни експонати, свързани с историята на Третото българско царство.
За сегашния му вид обаче били положени огромен труд и усилия. Молци били нападнали траурното покривало с вензелите на княза, а дървоядите почти били „оглозгали” скъпоструващото дърво, от което френските майстори изработили каляската.
В дъното
Проф. Димитров признава, че не знае през какви точно перипетии е преминало возилото. От предшествениците си запомнил, че след 9 септември 1944 г. каляската била захвърлена в дъното на царската конюшня. През 50-те години на миналия век я „зачислили” в Киноцентъра.
Заедно с още няколко уникални за нашите географски ширини произведения на изкуството. Като колесницата от затворен тип, с която най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава – Фердинанд I, отива на срещата си с австроунгарския император Франц Йосиф през 1897 г. Заедно с нея било и ландото от типа „Ладия”, използвана при сватбата на Борис III и Джована Савойска през 1930 г.
Специално за амортисьорите на тази ладия австрийският майстор използвал черва от див бик, което правело возенето с нея изключително приятно.
Ценно
Сред най-ценните експонати са бойното и парадното седло на Фердинанд. Върху първото той е седял в Стара Загора при обявяването на Балканската война през 1912 г.
Бойното и парадното седло на цар Фердинад
Буквално от нищото е възстановена шейната, ползвана от Борис III при зимните му ловни походи в Рила, по чиста случайност е оцеляла и каляската на непълнолетния Симеон. Със следи от куршуми пък била пощенската карета, използвана от някогашния пръв пощальон Михаил Златаров. По чудо се запазили и скъпоценните парченца слонова кост, ползвани за направа на ръкохватките и дръжката на камшика.
По думите на проф. Димитров имало идея тя да бъде включена в снимките на култовия тв сериал „На всеки километър”, но впоследствие режисьорът се отказал. Кой и кога се е возил в скъпоструващите карети, (впрочем поне за две от тях има данни, че сумите са били специално гласувани от Народното събрание) историята свенливо мълчи. Със сигурност обаче се знае, че закритата каляска Фердинанд е използвал при срещите си с тайни съветници и дами, привлекли окото му с красотата си.
Жребци
В една от залите са подредени снимки на расови жребци, разнасяли славата на България. Сред тях е и на продадения в САЩ за над половин милион долара арабски красавец Момент, роден и отрасъл в държавното стопанство Кабиюк. Музеят на коня и конният спорт е една от гордостите на Тракийския университет, категорични са ректорите и затова не пропускат да включат сбирката в маршрута на почетните гости.
От тук са минали четирима от президентите на република България: Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев. На 6 юни 1996 г. току-що завърналият се в страната Симеон Сакскобургготски също е бил тук. „С радост виждам, че са съхранени спомени от общото ни минало!”, написал той в книгата за впечатления.
Сред оставилите автограф в солидно подвързаната тетрадка е и дойенът на родния конен спорт и дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет генерал Владимир Стойчев.
Взимат експонатите от Киноцентъра
Университетската сбирка води началото си от края на 60-те години на миналия ХХ век, като в нейната основа ляга музеят при Селскостопанската академия. В него през 1969 г., по инициатива на уредника й Тодор Дюлгеров и проф. Рада Балевска от складовете на Киноцентъра са предадени за съхранение общо 568 броя каляски, седла, звънци, камшици, валтрапи, мундщуци, хамути и други предмети от някогашната царска амуниция.
Сред тях са и двете художествено изработени и богато украсени седла и валтрапи с кобури, подарени от султан Абдул Хамид на княз Александър Батенберг. Едни от основателите на сбирката при старозагорския университет са професорите Рангел Караиванов и Петър Хаджигеоргиев, а от 20 май 2010 г. тя е настанена в нови помещения.
14 карети и файтони съпровождали княгиня Клементина
По време на първата си обиколка из България през 1881 г. княз Фердинанд и майка му, княгиня Клементина, се придвижвали в кортеж от 14 карети и файтони, охранявани от дружина конници лейбгвардейци. Въпреки изкараната в младостта си кавалерийска служба Фердинанд не обичал ездата и предпочитал удобството на каретите, а впоследствие и на автомобилите.
Според свидетелски разкази при обявяването на Балканската война от старозагорската църква „Света Богородица” Фердинанд настоял бойният му кон да бъде в съседство с трибуната, от която той произнесъл словото. Животното е било от арабска порода, за него са се грижели трима души. За особения пиетет на владетеля към конете говорят множеството книги в личната му библиотека, оцелели през десетилетията.
Христо Христов
