“Убийство отвори пътя към трона на крал Александър, убийство го премахна от него...“
Това гласи коментарът на в. “Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. по повод случилия се ден по-рано атентат, при който българинът Владо Черноземски застрелва сръбския крал в Марсилия, Франция.
Предпоставки
Атентатът идва в отговор на потисничеството на сръбските власти срещу българското население във Вардарска Македония. Напрежението в областта е безспирно от влизането на сърбите през 1912 г. в нея. Те потапят в кръв Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание от юни и септември 1913 г. Деветима студенти от Струмица, заявили българската си принадлежност, пък са набързо осъдени и зверски убити през декември 1927 г. За тях отмъщава Мара Бунева през 1928 г., когато застрелва сръбския прокурор Прелич на алеята до Камен мост на река Вардар.
Стратегия
През всичките тези години ВМРО планират мащабни акции срещу сръбското правителство и така се стига до 1934 г. Централен герой е роденият в Каменица (дн. квартал на Велинград) през 1897 г. Владо Черноземски, известен в организацията просто като Владо Шофьора. Рожденото му име всъщност е Величко Димитров Керин. Останал без майка, едва 14-годишен той се включва в тежкия земеделски труд да помага на баща си в изхранването на по-малкия си брат и двете си сестри. Участва в Първата световна война, като служи в инженерните войски. После е шофьор на камион, а оттогава е и прякорът му.
Четник
Член е на ВМРО от 1922 г. и веднага влиза в четата на щипския войвода Иван Янев–Бърльо. През 1923-1924 е в четата на Траян Кръстев. В Щипско, Кочанско, Радовишко участва в над 20 сражения срещу сръбската войска и жандармерия. От 1924 г. Владо е в София и е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става много близък с Иван Михайлов (Ванчо). Готовността за саможертва в името на каузата при Владо Черноземски граничи с фанатизъм. През 1927 г. той предлага на Ванчо да се опаше с бомби и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева в знак на протест, че международните институции не предприемат нищо в защита на българското население в Македония, подложено на геноцид от Сърбия и Гърция. Ванчо категорично му отказва.
Договор
На 20 април 1929 г. тогавашните водачи на хърватската съпротива срещу сръбската власт д-р Анте Павелич и Густав Перчец се срещат в София с Ванчо Михайлов. При това посещение се сключва споразумение между двете организации за съвместна борба срещу сърбите. ВМРО изпраща някои от най-добрите си бойни инструктори, за да обучават хърватските революционери в лагера им в Янка пуста, Унгария. На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски.
Атентат
Най-голямата обща акция на ВМРО и хърватските революционери е атентатът срещу сръбския крал Александър Караджорджевич в Марсилия. Според първоначалния план Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят, Владо се заема сам. След пристигането си в Марсилия около 16,20 часа крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле, охраняват движещия му се автомобил.
Свидетелства
Шофьорът на кралския автомобил си спомня: “Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше: “Да живее кралят!”. В началото го помислих за ентусиазиран гражданин, желаещ да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент в ръката му видях револвер”.
Генерал Жорж, който стои на седалката до краля допълва: “С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.” Куршумите, предназначени за крал Александър, са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията, той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой. Малко по-късно Владо Черноземски издъхва от нанесените му рани и загуба на кръв. Гробът му е неизвестен.
Реакции
Вестта за смъртта на сръбския крал е посрещната с раздвоени чувства. В Белград са попарени. Съюзниците на Сърбия осъждат атентата. Всички потиснати народи в Югославия – българи, хървати, словенци, албанци и немци, ликуват. Хърватският вестник “Независима Хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. пише: „Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала...”. Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това. Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал, пише: “Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение.
В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината за режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.” В. “Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. в уводната си статия пише: “Убийството на крал Александър не е за учудване.
Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците”. Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. “Индианаполис стар”: “Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд. Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно отказаха да чуят апелите на потиснатите малцинства на Балканите и други места в Европа.
Румен Жерев
