Д нешният Марс е безплодна и негостоприемна планета, но някога на нея може да е имало пясъчни плажове и спокойни океански гледки. Според откритията, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, Червената планета може да е била дестинация, достойна за почивка, в продължение на десетки милиони години, като същевременно е предоставяла подходящи условия за поддържане на микробен живот.
ГОЛЕМИ АМБИЦИИ: Илон Мъск разкри кога ще колонизира Марс!
Доказателствата идват от данните, събрани от китайския марсоход Zhurong, който кацна в района на Utopia Planitia на Марс през 2021 г. За разлика от други марсоходи, които обикалят планетата, Zhurong пристигна с високочестотни и нискочестотни радарни системи, които му позволяват да извършва сканиране на марсианската земна повърхност. След като прегледа данните на марсохода, международен екип, включващ изследователи от Пенсилвания, смята, че е забелязал слоести структури със забележителни прилики с това, което може да се открие навсякъде на Земята.
В СТИЛ „АРМАГЕДОН“: Унищожават с ядрени оръжия астероидa, който заплашва Земята!
Въздушна снимка на региона Utopia Planitia на Марс
„Откриваме места на Марс, които някога са изглеждали като древни плажове и древни речни делти“, казва в придружаващо изявление Бенджамин Карденас, асистент по геология в Пенсилвания и съавтор на изследването. „Открихме доказателства за вятър, вълни, не липсваше пясък - истински плаж в стил ваканция.“
Карденас и колегите му са се фокусирали по-специално върху това, което изглежда е древно, отдавна погребано „крайбрежно отлагане“. Често срещана характеристика на бреговете по цялата Земя, крайбрежните отлагания са геоложки образувания с наклон надолу, създадени от приливите и вълните, които постепенно отмиват седименти в голям воден басейн.
„Това веднага ни привлече вниманието, тъй като предполага, че е имало вълни, което означава, че е имало динамична граница между въздуха и водата“, добавя Карденас.
Според авторите както ъглите на отлагане на марсианския бряг, така и дебелината на седиментите попадат точно в диапазона на тези на Земята.По-нататъшният анализ също така показва, че тези крайбрежни отлагания на Марс не са резултат от речни потоци, вулканична дейност или вятър, което оставя океанските брегове като най-вероятното обяснение. Ако това е вярно, то допълнително подкрепя хипотезата, че някога океан е покривал значителна част от северния полюс на Марс. Достатъчно голям воден басейн, който да генерира вълни и приливи, също повишава шансовете планетата да поддържа живот.
„Това предполага, че е имало динамично взаимодействие между въздуха и водата“, казва Карденас. „Когато погледнем назад къде се е развил най-ранният живот на Земята, той е бил във взаимодействието между океаните и сушата, така че това рисува картина на древни обитаеми среди, способни да приютят условия, благоприятни за микробен живот.“
Тези топли и влажни условия, подходящи за живот, вероятно са продължили десетки милиони години на Марс, което е дало достатъчно време на бреговите линии да се променят и да стимулират развитието на организмите.
„Склонни сме да мислим за Марс само като за статична снимка на планетата, но тя се е развивала“, обяснява Карденас.
*Източник: Popular Science
