К акви чудеса крие Средиземноморието? Отговор на този въпрос ни дава популярната тв водеща и историк Бетани Хюз с помощта на предаването „Съкровища“, което ще се разпише с премиера в българския ефир на 10 април. Каналът е Viasat History, а часът – 21. Сред спирките, които Бетани и екипът й правят, са Гърция, Гибралтар, Малта и Турция. Чаровната водещата посещава останки от кораби, храмове, дворци, подземни лабиринти и разкопки в различни средиземноморски острови, включително Делос и Иския. Въпреки пандемията, Бетани и екипът й получават безпрецедентен достъп до разкопките, сред които тези на райския остров на кралица Елизабет II и двореца на Александър Велики. „Телеграф“ получи ексклузивно интервю от Viasat History с Бетани Хюз, в което тя говори за историята, желанието си да изследва чудесата на България и още нещо:
- От всички места, които сте посещавали, кое бихте препоръчали като най-добра дестинация за почивка?
- Ако трябва да препоръчам едно от местата от поредицата „Съкровищата на света“, всъщност бих препоръчала всичките. Посетете ги, хора! Научавате толкова много, когато пътувате. Срещате нови хора. Местните винаги са възхитени, че се интересувате от културата и историята им. Посетете Малта, Гибралтар, Гърция, Истанбул, Азербайджан... Всяко едно място, което посетя, всеки един паметник, който изследвам, всяко съкровище, което видя, е свързано с чудесно място за ваканция. Ако имате възможност просто стягайте куфарите и тръгвайте.
- Пътували ли сте до България?
- Била съм в България, за да изследвам тракийски и римски останки. Напълно се влюбих в страната ви. Никога обаче не съм снимала там. Много бих искала да продуцирам филм за съкровищата на България. Ще се получи страхотно.
- Разкажете ни някоя интересна случка от снимачния процес.
- Никога няма да забравя снимките ни за поредицата за Одисей. Пътувахме от красивия остров Икария към Миконос. Не осъзнавахме, че се задава огромна буря. Движихме се бавно. Пътувахме седем часа нощно време. Чудовищната гледка, която се яви пред нас, не може да бъде описана дори с думите на Омир. Дори делфините ни следваха по време на това опасно пътешествие. Всички се чудихме дали изобщо ще оцелеем. По едно време лодката ни беше обърната настрани, хората повръщаха, имаше и припаднали. Това обаче ме накара наистина да оценя пътуването на Одисей и да изпитвам по-голямо уважение към древните моряци.
- Както често чуваме – историята се повтаря. Вярно ли е това клише?
Въпреки че човешката цивилизация може да се похвали с невероятен напредък, древната история е от голямо значение, тъй като ни препраща към Бронзовата и Желязната епоха. Още тогава хората са поставили основите на цивилизацията и обществата, на това, което днес свързваме с градове, икономически групи, географски граници. Поглеждайки назад към тези ранни експерименти можем да намерим начин да подобрим модерния свят.
- В кой период от Античността бихте избрали да живеете, ако можехте?
- Благодарна съм, че живея в 21 век. Не бих избрала да живея в миналото. Често ме питат дали бих искала да пътувам в миналото. Бих се зарадвала да прекарам един ден като спартанка, защото те са имали статус и са били на почит. Това е рядкост за Античността. Жените в Спарта са имали право да участват в състезания и да управляват колесници. Правили са упражнения, пиели са вино, оставали са в компанията на мъжете.
- Мислите ли, че жените имат по-малка роля в историята, в сравнение с мъжете?
- Определено жените присъстват по-малко. Винаги сме били 50% от населението, но сигурно ни има в около 0,5% от историческите документи. Ако една жена е спомената веднъж в даден документ, то мъжете ги има поне 200 пъти. Но ако се върнете към праисторията ще видите, че жените тогава са имали голямо присъствие. Нещо се е променило около 800 г. пр. н. е. Тогава жените се превръщат в граждани втора ръка. Стават по-малко ефективни. За наша радост, в момента се завръщаме с пълна сила.
Преслава Рангелова
