- Г-н Владимиров, цяла България е разтърсена от случая с рязаното момиче в Стара Загора. Трябваше ли да се случи нещо толкова брутално, за да се обединим около някаква кауза?
- Обществото реагира така, защото се създадоха очаквания. Когато махнахме главния прокурор Иван Гешев ние си представихме, че прокуратурата е вече изчистена. Тук виждаме един прокурор, който не знае какво точно прави – от средна телесна повреда преминава към лека телесна, поставя съдебния състав в ситуация на предизвестен край. Второ, като преди седмица сме гласували Закона за защита от домашно насилие такъв, какъвто го искахме, с условности, че там важни текстове не влезнаха, си представяхме, че тези две предпоставки вече ще ни дадат глътка въздух. Аха, аха, промяната дойде... Изведнъж се оказваме в ситуация, когато чакаш Дядо Коледа и малко преди 12 часа идват мама и татко и ти казват: „Дядо Коледа не съществува!“. Ние сме фрустрирани и много разочаровани, това е истината. Имахме две предпоставки да вярваме, че лошото е останало зад гърба ни и си представяхме, че за много по-леки случаи превантивно или с много по-леки интервенции ще се намесва държавата, след като вече имаме „добра прокуратура“. Приемахме, че институциите като изпълнителна власт, прокуратура, следствие вече се синхронизират и че това е тема от дневния им ред. И ако имахме праг на търпимост, то тук се видя, че това не е престъпление в афект като например случая в „Надежда“, в който таксиметров шофьор хваща и убива. Ние виждаме едно изключително тежко хладнокръвие. Този човек е изпитвал перверзно удоволствие. Това са часове наред рязане. Тук има такава дехуманизация, такова обезличаване. В училище като малки учим за одушевени и неодушевени предмети. И всъщност аз си мисля, че той е мислил приятелката си за неодушевен предмет, от който може да си кълца.
- Насилникът с макетното ножче е млад човек. В същото време той е символ на едно мутренско поведение, каквото се наблюдаваше през 90-те. За завръщане на този модел ли говорим?
- Това време не е отминало, защото тези момчета, които работят по дискотеките са точно на този принцип. На тях им се дава нереалистично висока самооценка, защото територията е тяхна. Те могат да продават балони, да толерират наркотици, да вкарват непълнолетни като вземат сгъната банкнота, могат да изкарват пияни, да пазят сепаретата на ВИП-хора. Общо-взето това е един умален мащаб на България от 90-те години. Знаем, че в тези дискотеки има непълнолетни, че там се продават и употребяват наркотици. Ние знаем, че там се дават балони, знаем какви пари се печелят от тях. И тези момчета са там, за да преразпределят. Той така и изглежда, това са му снимките, ако можем да правим психологически профил по снимка. Апропо, това не му е първо деяние. Той и друг път е проявявал насилие. В деня, в който излязоха подробности ние празнувахме 18-ия рожден ден на момиче, на което съм кръстник. Телефонът ми звънеше непрекъснато с обаждания на хора, които казват: „Заради случката в Стара Загора се замислих да потърся помощ за дъщеря си“. Ама, хора, не ви трябва случка! Травмата си е стояла. Защо сте я скрили? Защо сте я замели? Ето това е големият проблем. Не ви трябва пожар, за да се сетите, че и във вашата къща инсталацията не е изправна.
- Преди години имаше известен бандит, който отвличаше и пребиваше садистично жени. Беше племенник на известен спортист и всички го прикриваха. До момента, в който не счупи черепа на собствената си майка с удар. Как трябва да реагират близките и познатите на насилника?
- Тези хора всъщност регулират взаимоотношенията си чрез агресия. Това е неговият инструмент. Той е свикнал в дискотеката, когато някой прояви отклоняващо се, неприемливо поведение, да го изхвърли. Това в случая е 18-годишно момиче от таргета, който той вижда по дискотеките. Понежге тя проявява неподчинение по една или друга причина – не го харесва, не му отговаря на съобщенията, не намира време да го посети на работата или излиза с приятелки – ние не знаем каква е причината, но той се чувства длъжен да я сакнционира, за да вземе контрол над нея. Той татуира дори собственото си тяло, за да вземе контрол над него. Това показва, че в един момент той е имал свръхбързо развитие. Както навремето са зазиждали сянката си в основите на къщата, за да е здрава, той иска да си татуира нещо – кауза, послание. В същото време той иска да овладее и нейното тяло, той си представя, че я притежава. Той не я вижда като друг човек, това е негова собственост. Ако му одраскат колата с ключ съм сигурен, че ще прореве цяла Стара Загора. Но когато става дума за човешко тяло, това не е ценност, тъй като той е свикнал да проявява агресия.
- Този тип си е татуирал свят лозунг. Разбира ли изобщо смисъла му?
- Ние имаме два типа поведение, с които се справяме в трудни ситуации. Едното е борба, другото е бягство. И когато си сложиш много силен лозунг като „Свобода илисмърт“, всъщност ти демонстрираш на външния свят, че си готов да се бориш. Той си търси кауза, с която да се идентифицира, че е борец и понеже онова там е било революция, бунт, той всъщност е антисистемен. Нека си кажем, че в онзи момент е имало системно управление на държавата – добро или лошо, и хората, които са правели знамената „Свобода или смърт“ са искали да обърнат това управление. Те са били против системата, били са бунтовници, били са революционери. В този смисъл той се припознава, че може да променя правилата, може да променя законите. Това е в неговата главата. Той е Пътят, Истината и Живота. За него няма други норми. Самият той вероятно е бил модел на корупция. Най-вероятно е пускал хора, употребили алкохол или с оръжие, непълнолетни – пускалги е срещу някоя банкнота на входа на дискотеката и си е представял, че така се регулират взаимоотношенията. Че ако мен утре ме хванат, аз ще мога да се откупя. Защото тия са нашите, тия са вашите. Подобен е моделът „Семерджиев“. Ние на практика имаме едни и същи момчета, които са изключително комплексирани, които искат да изпратят послание на външния свят, защото нямат вътрешни ценности. Те не подреждат вътрешния си свят, а искат да изпратят послание навън. Като спортен автомобил, те се кичат целите в лога. И двамата имат и малко бунтовническо, и малко революционно, и малко християнско. Те стават афиши, искат да привличат вниманието и да доминират в този свят, той да се подрежда по тях.
- Имали достатъчно механизми държавата да защити жертвите от домашно насилие? Законът достатъчен ли е? Нали някой трябва да го прилага?
- Имаме два вида закони. В България е така нареченото континентално право – прави се един закон и ние след това се опитваме да го спазваме. САЩ например са на така нареченото прецедентно право – там дори да го няма в закона, ако се докаже в съдебна зала по някакъв начин, се казва – във втората поправка, в третата поправка... Иска ми се в момента от този закон да видим, че не винаги трябва да бъдем в семейно-брачни взаимоотношения, за да може да се говори за домашно насилие. Повечето жертви са такива, защото, съгласете се, едно 18-годишно момиче няма да сключи брак и да живее на съпружески начала. Хората, които са в нетрадиционни връзки – хомосексуални или други, не могат априори да сключат брак, но те живеят в такива отношения – романтични или интимни, социални или каквито и да е. Те може да са дори на съквартирантски начала и пак да стане домашно насилие. Ние трябва сега от този случай да разширим полето и да кажем, че всеки, който е в някакъв тип релации – романтична, сексуална, социална, емоционална, икономическа причина, попада в този закон. И тогава да се търси цялата строгост. Законът трябва да се разшири и промени.
- Досъдебното производство в момента е адски сбъркано и тромаво. Разпитват за всякакви подробности и отговорите са ключови. Вие сте психолог, знаете, че хората реагират по различен начин в шокова ситуация. Едни помнят всякакви подробности, при други има петно. Досъдебното производство е еднакво за всички. Така ли трябва да е?
- Би трябвало да се събере информация от повече от един източник. Както не можем да бъдем осъждани само на база на нашите собствени признания, трябва да се съберат доказателства. Тук важното е да се каже кое е в основата на проблема – това е съдебно-медицинската експертиза. Всеки път, когато се отиде да се заяви в полицията, че се е случило престъпление против личността ни, се казва: „Донесете медицинско“. И там е човекът с експертиза, съдебен медик, който трябва да каже как е получено, в какво време, дали е по начин, по който разказва жертвата, с какви средства, как е получено. Ето тук е големият въпрос – да не пишат само болка и страдание. Какво е болка и страдание? Аз съм си чупил пръст, порязвал съм се, чупил съм си главата като дете и да, изпитвал съм болка и страдание. Но тук трябва да се оцени не само соматичната, а и психологическата част – какво е изпитвал организмът, когато е бил под условията на толкова много страх, на толкова много изтезания във времето – да те режат и ти да не можеш да се защитиш, да те стрижат, да ти чупят носа.
Как се е чувствала жертвата, когато е била със счупен нос, трудно поемаща си въздух, изпитвайки страх не само, че той еднократно я наранява, а че това продължава и тя не знае кога ще свърши. Това съдебният медик трябва да го оцени. И дали не е трябвало да го кумулира и да каже, че тялото е пострадало така, а пък психиката е пострадала така. Важно е да зададем тези въпроси, защото ако е имало избит зъб, тъй като това е е нещо постоянно и не се възстановява, сигурно обвинението е щяло да отиде в друга посока и да се каже, че има средна телесна повреда. Но когато психиката е наранена, тя не е нещо, което може да бъде измерена, така че ще си оставим жертвата да страда. Дайте си сметка обаче – ами самооценката?
Това момиче е на 18 години. На тази възраст светът се отваря пред теб, искаш да ходиш на интервюта за работа, на срещи, да имаш социален живот. Какво е да изглеждаш по този начин, да бъдеш обезобразен? Преди години едно момиче пострада от бомбичка, гръмната от футболни хулигани. Тя беше изключително млада, красива. След инцидента лицето й беше обезобразено, наложиха се пластики, процедури. Животът ти спира в този момент. Да, ти си на практика жив, но тялото ти вече не ти принадлежи на теб, а на някакъв изверг. И второ, извергът да изчезне, тялото ти вече не е същото. Той на практика го е взел на кредит и не ти е върнал кредита.
- Майката на пострадалата каза, че дъщеря й е затворник на собствените си кошмари. Доживотна присъда ли е това?
Аз съм сигурен, че ще се работи с момичето и то ще излезе от този кошмар. Нека да имаме доверие на психолозите. Работил съм със случаи на изтезания, на изнасилвания, включително инцесни действия, които разпадат изключително много усещането за собственост, защото човекът, който трябва да те пази те е насилил сексуално. И в крайна сметка след продължителна работа тези хора преодоляват травмите си. Със сигурност нещо ще остане, но трябва да се подкрепи това момиче и то не само като пластична хирургия. Пак казвам – тялото е нещо възстановимо. Сега трябва да обърнем внимание върху психиката – как се живее в този страх да те режат толкова време. И то от човек, който е физически по-здрав от теб, който вероятно довчера си прегръщал. Разпада се усещането за сигурност, доверие, изпитва се страх. Сега трябва да се наблюдава за посттравматичен стрес, за загуба на сън, загуба на апетит. Много неща вероятно ще пострадат при това момиче, ако не се започне веднага да се работи с нея. Големият проблем е, че сега вероятно, след целия обществен натиск, момичето ще бъде разпитвано, травмирано. Тя ще се връща многократно към случилото се, ще започнат едни натрапливи мисли, които тя ще доукраси по още един неприятен начин – какво е могло да стане, ако е било по-рано, по-късно.
- Само с нея ли трябва да се работи? Семейството на жертвата е изживяло целия ад заедно с нея. И щеше ли изобщо да се стигне до тази вълна от протести и съпричастност, ако медиите не бяха дали гласност на случая?
- Би трябвало да потърсим институциите ог сектор „Сигурност“ в този момент и те да ни защитят. Медиите информират, дават различни гледни точки. Но те не могат да четат присъди, не могат да повдигнат обвинение, не могат да събират доказателства. Заради медийния натиск и натиска в социалните мрежи се случи това, което се случи. Семейството със сигурност също си задава поредица от въпроси. Но родителите не бива да бъдат обвинява%D Dи в никакъв случай. Аз си мисля, че никой родител няма учебник, който да отвори и да каже: „На седма страница пише какво се прави в този случай“. Ние действаме в ситуацията по усещане, с инструментите и ресурсите, които имаме. Към онзи момент майката е реагирала по най-добрия начин за нея и детето й.
Това е той:
Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология
Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации
Притежава дългогодишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства
Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева
Провел е редица научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве
Кристи Петрова
