Ш ест бели ангела от мрамор са единственият спомен за нелепо загиналите навръх Великден шестима младежи, отиващи на църква. Статуите са в изградения в тяхна памет Мемориален комплекс в Симеоновград. 24 април 2011 г. ще остане най-тъжната дата в историята на града, а денят запомнен завинаги като Черния Великден.
Преди 11 години няколко фатални секунди отнеха шест млади живота и прекършиха десетки съдби завинаги. Светлата нощ на Възкресение Христово в Симеоновград се превърна в истински кървав ад.
Мигове
В станалата фатална вечер 20 минути преди Възкресение младежка компания излиза от една от къщите в Симеоновград. Трифон, Яница, Мелин, Евгени, Гошо и Красимир не подозират, че текат последните мигове от младите им животи. Никой и не предполага, че няма да стигнат до Божия храм, за да запалят свещи. А вместо това на метри от тях след години ще има мемориален парк, почитащ паметта им. Както и че за всички нас те просто ще си останат „Ангелите от Симеоновград“. Младежите в компанията са на възраст между 17 и 19 години. Мечтаят да са студенти, да заминат за далечни страни, да се реализират и успеят в живота. Вместо да преследват мечтите си обаче, всичко свършва в мига, в който летящ със 136 км в час стар „Опел“ ги връхлита в гръб.
Смазаният опел на убийците.
Тоалети
Зад волана на колата убиец е младият Данаил Георгиев, а братовчед му Живко е на предната седалка. Колата е на бащата на Живко, който влезе в затвора именно защото е дал ключовете за возилото на видимо почерпения си роднина. Шестте младежи са покосени на място, други двама от злополучната компания оцеляват по чудо след тежки рани и множество травми. След дни жертвите на ужасната трагедия са погребани. По ирония на съдбата в костюмите и тоалетите, приготвени за наближаващите им абитуриентски балове. След продължил малко повече от 1 година съдебен процес в Хасково двамата виновници за нелепата катастрофа бяха осъдени.
Затвор
На 3 май 2012 година на 12 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от отворен тип бе осъден Данаил Георгиев. Хасковският окръжен съд го обяви за виновен, че е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице и средна телесна повреда на повече от едно лице, в пияно състояние, като случаят е особено тежък. Той няма да има право да управлява кола 15 години. Остават му още 4 и ще получи книжката си, която се съхранява в Пътна полиция. На 10 години затвор и 13 години без книжка беше осъден и братовчед му Живко Желев. Той ще се върне на пътя след още две години. На 17 януари 2014 година в 9,00 часа сутринта двамата осъдени са задържани и преведени в старозагорския затвор. Първоначално Данаил и Живко бяха в затворническото общежитие от открит тип край Гълъбово. През деня двамата бяха на свободен режим и работиха. Живко в автосервиз, а Данаил в цех за производство на палети.
Живко и Данаил при произнасянето на присъдите им.
Строго
Живко излезе на свобода предсрочно през януари 2018 г. Не се прибра в родния си Симеоновград, а се премести да живее в София. По последни данни работи в автосервиз в „Люлин“. Данаил непрекъснато пуска молби за предсрочно условно освобождаване, но съдът до момента отказва да ги удовлетвори. И двамата виновници ще получат и книжките си, след като им изтече наказанието. В затвора са работили, скъсили са присъдите си по схемата - два дни работа, зачетени за три дни излежани. Родителите настояват за законови промени, даващи по-сурови наказания на провинилите се на пътя, когато са били заловени с алкохол и наркотици. „Мястото на убийците на децата ни е в затвора. Нашите деца никога няма да ги видим повече. Няма да имаме внуци от тях. Няма вече за какво да живеем и ние!”, категорични са близките на нелепо загиналите младежи. Почти всички отричат, че кроят планове за отмъщение. Но са категорични, че никога няма да простят на двамата братовчеди за причинената от тях трагедия.
Мъст
„Единствената причина да не отмъщавам е, че сънувах сина си и той ми каза „Татко, не ставай убиец!“. Тези думи на бащата на загиналия Трифон, който носи същото име като загиналия си син, вече са се превърнали в градска легенда в Симеоновград. Черният Великден зачерни града край Марица и го промени завинаги. „Тук вече думи като „прошка“ и „празници“ са изпразнени от съдържание. За нас вече празници няма. И не молим Бог да прости на децата ни. Защото те бяха млади и невинни. Нека Му служат като ангели, за нас те са такива!“, десетки пъти са казвали родителите на нелепо загиналите младежи.
Близките на едно от шествията с искане за по-сурови наказания за виновниците.
Пуснатият виновник се ожени, поправя коли в София
Живко Желев, единият от двамата осъдени за Черния Великден, вече не просто е на свобода, но е и щастлив младоженец. Както „Телеграф“ писа първи, още през януари 2018-а Живко излезе на свобода, след като на 27 септември 2017-а влезе в сила съдебното решение за предсрочното му освобождаване. Той излезе от затвора предсрочно, след като търка наровете 44 месеца и 10 дни. Остатъкът от наказанието му беше заменен с двегодишна условна присъда. Тя вече е изтекла и той не ходи на пробация след излизането си от затвора. Вече дори може да шофира, тази част от наказанието му също е изтърпяна. Живко успя да се устрои в София и поправя коли в автосервиз. Преди две години се задоми, сключи брак, но все още няма деца. Хората в Симеоновград говорят, че е прокълнат никога да няма собствена рожба.
Божидар Събев
