- Г-н Филипов, остава малко време до развръзката за евроинтеграцията на Северна Македония. Преди няколко дни президентът Стево Пендаровски заяви, че най-вероятно ще се разделят с илюзиите за започване на преговори за влизане в ЕС, натам ли вървят нещата?
- По всичко изглежда, че месецът, който остава до края на френското председателство, ще бъде много интензивен и вероятно много надежди ще бъдат излъгани. А може би ще се появят и нови такива. Не е тайна очакването, особено в Скопие, че под натиска на ЕС и на САЩ България може да промени позицията си и да даде съгласие за старта на преговорите за пълноправно членство на Северна Македония в Европейския съюз. По всичко изглежда, че до такова вдигане на ветото няма да се стигне. Освен ако в последните часове на френското председателство не се намери някакво дълбоко компромисно решение, в което и двете държави ще видят начин да решат елегантно спора помежду си и да го оставят да бъде довършен в рамките на преговорния процес. Има доста хора у нас, които твърдят, че в преговорите по новата френска методология има достатъчно механизми да се изчистят спорните въпроси и всичко да бъде наред. Както се казва, „и вълкът да бъде сит, и агнето цяло“. Неслучайно поговорката се употребява и в двете държави. Тоест Северна Македония трябва да даде гаранции за изпълнение на исканията, включени от България, а ЕС да бъде големият гарант, че всичко това ще се реализира. Така че всичко може да се очаква до края на месеца. С голямо любопитство ще следим развитието на събитията. Всичко може да се промени за миг.
- Доста се разбуниха духовете след първоначалните изявления на премиера Петков. След това като че ли президентът Радев размаха пръст и бе заявено, че решението за Северна Македония ще мине през парламента. Даде ли крачка назад министър-председателят по отношение на темата, след като го обвиниха едва ли не, че е поел някакъв ангажимент?
- Да, и това не е за първи път. Неговата еуфория отслабна и това между другото веднага се почувства в Скопие. Пендаровски дори в изявлението си показа това.
- Нарече го „самотен воин“.
- Точно така, това е типично в негов стил. Но той наричаше така и бившия премиер Зоран Заев. Дори в една среща заяви, че има само един човек, който е по-голям оптимист от Петков за нормализиране на отношенията между Северна Македония и България и това е Зоран Заев. Така или иначе Скопие възлага надежди на Кирил Петков, на неговия ентусиазъм, но както изглежда, и на неговото непознаване на материята. А и както е ясно, у нас има групи, които лобират за вдигане на ветото. Но е факт, че има известно охлаждане в настроението на Кирил Петков. Аз мисля обаче, че всичко ще зависи от следващите срещи, които той ще има в Европейския съюз. Но самият му ход да поиска свикване на КСНС и решенията за Северна Македония да минават през парламента значи, че той иска да прехвърли топката в полето на други политици и да намери извинение за това, че поетите от него обещания няма да могат да бъдат изпълнени.
- Има ли нужда изобщо от такъв съвет според вас?
- Според мен проявите, в които бе декларирана позицията на партиите от управляващата коалиция, но и от опозицията по отношение на спора със Северна Македония, са предостатъчни, че да се свиква и КСНС. Какво ново би могъл да каже този съвет, освен да препотвърди заявеното на предишното заседание. От тогава досега президентът Радев има няколко изяви и преповтаря своята позиция. Даде ясно да се разбере, че няма да я промени, освен ако в Скопие не направят някои промени и да започнат да изпълняват поне част от исканията ни. А те са съвсем легитимни, колкото и да им е неприятно това в Скопие.
- Няколко пъти Радев изтъкна, че трябва да интегрираме партньор, а не проблеми. Продължава ли тази тенденция наистина? Беше заявено, че още се чува езикът на омразата, че Договорът не се изпълнява...
- Това е така. Няма никакво движение по изпълнение на договора от 2017 година. И понеже през юни 2018 година на бял свят излезе Преспанският договор на Северна Македония с Гърция, може да видите, че гърците си държат на изпълнението буквално за всяка точка. Докато при нас няма никакво развитие, защото всичко се сведе до работата на историческата комисия. Получи се така, че без да искаме развитието на двустранните отношения и изпълнението на Договора за добросъседство се сведе до това какви ще бъдат резултатите на експертната комисия. Това беше една от най-големите слабости по отношение на българския подход, който продължава да дава отражение и сега. Кирил Петков дойде с идеята да сформира четири комисии, които да развиват отношенията ни със Скопие. Но да сте видели да има развитие?
- Очакваше се заседанието през май на историческата комисия, но не се чуха резултати.
- Точно така, хората си работят, но промяна няма. Уж направиха програма и целта беше до края на май да има повече заседания на експерти от двете държави, но доколкото разбрах предложението да се проведе още една среща през юни е било отхвърлено от македонска страна. Така нещата се отлагат за към септември. Така че всичко може да се случи дотогава.
- Къде тогава е ключът за евроинтеграцията на Северна Македония?
- Ключът е в самите тях. Те са застанали пред портата на ЕС, държат ключа във вратата, но не смеят да го завъртят. Защо ние нямаме проблем с българското членство в ЕС? Въпреки че отварям една скоба, защото според мен българската дипломация трябва да преоцени поведението на своите партньори в ЕС, повечето от които се държаха към нас като към държава, кандидат за членство, а не като техен партньор, лобирайки за започване на преговори за членство на Северна Македония и Албания.
- Имаше ли наистина ултиматуми към нас?
- Имало е, разбира се. Сега отново има такива. Отново чувам намеци, че корекциите в плана ни за устойчивост и развитие са свързани с известно изнудване заради това, че не приемаме препоръките на Брюксел да вдигнем ветото на Северна Македония. Това не е коректно от страна на държавите, с които сме партньори и вземаме решения в Европарламента и Европейската комисия.
- А как ще коментирате резолюцията в Щатите, където е било прието септември да бъде месец на македонския език?
- Става дума за резолюция 741. Това е продукт не толкова на разбирането на конгресмените, които са внесли това предложение за честване на македонския принос за откриването на Америка, а е резултат на активното лобиране на Македония и нейните институции за постигане на такъв ефект. Напоследък непрекъснато ни казват да даваме знаци за укрепване на доверието между двете държави, за да се постигнат компромиси. Самият факт, че е залегнала такава идея и има такова искане, показва, че в Скопие приемат много сериозно развитието на въпроса да се промени.
- Не мога да не ви попитам за прословутото преброяване в Северна Македония. Как ви се сториха данните?
- Данните ми се сториха напълно в духа на технологиите, които в Скопие винаги са разработвали и използвали в отношението си с България. Те са така изпробвани в действие, че нищо не им костваше да докарат цифрата 3504 души, които се определили като българи. Никой не може да ме убеди в реалността на тези данни, тъй като съм живял и работил дълги години там. Тук не говоря за онези митични 120 000 души, които са получили българско гражданство и в момента кой знае къде са по света. Става дума за хората, които живеят там, които се чувстват българи и имат симпатии към страната ни. И те вече започват да се разделят със страха, който десетилетия е висял над техните семейства за това, че са се чувствали българи. От друга страна, познавам много от тези хора, но познавам и технологиите на македонските институции, да не кажа служби, които действат в тази насока. 3500 души е една крайно удобна цифра за Северна Македония - хем да покажат, че повече хора са се определили като българи в сравнение с предишното преброяване - тогава бяха двойно по-малко, хем да се каже, че тази бройка е пренебрежимо малка съобразно нашите претенции българската общност да бъде включена в Конституцията на Северна Македония. А това е от основните ни искания. Затова призовавам всички медии и политици у нас да престанат да употребяват определението малцинство по отношение на българската общност в Северна Македония. Дори призовавам СЕМ да разглежда случаите на употребата на думата „малцинство“ като нарушение на конституцията. Няма българско малцинство, има българска общност в Северна Македония.
Визитка:
Костадин Филипов е известен журналист и коментатор международник. Авторитетен познавач на балканските страни
Дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие
Бил е директор на програма „Хоризонт“ на БНР
Потомък на бежански род от Струмица, днес в Република Северна Македония
Яна Йорданова
