- Д-р Велев, по данни на НСИ раждаемостта у нас е почти на същото ниво като миналата година, дори има лек спад. Същевременно много болници отчитат повече новородени. Какво е обяснението?
- Явно става преразпределение. В едни болници има повече раждания за сметка на други. Проблемът с раждаемостта е сериозен и не е само медицински. Много други фактори оказват влияние, но един от най-важните е свързан с броя на жените в детеродна възраст. Тоест, когато намаляват, няма как раждаемостта да се повишава. За съжаление последните години у нас броят им непрекъснато пада. От 2000 г до 2015 г. жените в детеродна възраст са 600 000 по-малко. А за такава се смята възрастта от 16 до 49 години. Тази тенденция е от голямо значение за раждаемостта. Миналата година очаквах да има известно покачване, защото доста хора се върнаха от чужбина, но явно още не можем да обърнем тази негативна тенденция. Другият показател за раждаемостта е коефициентът на плодовитост, който у нас не е толкова лош. Той е показател за броя на децата, които една жена ражда в рамките на своя живот, и се движи между 1.58 – 1.55. За Европа това е един среден резултат. За да имаме възпроизводство обаче и положителна демографска тенденция, трябва броят на хората, които умират, да бъде по-малък от този на тези, които се раждат. Знаете, че последните години смъртността у нас е над 100 000 души, което е два пъти повече от децата, които се раждат. Това е доста обезпокояващо.
- На колко години ражда българката първото си дете?
- На 29,4 г., а за София около 31 години, като тези данни са отпреди две години. Това е страшно висока възраст. Преди 2000 г. средната е била дори под 20 години и сме имали над 100 000 раждания. Това също е един от факторите, които влияят върху раждаемостта, защото, колкото по-късно се роди първото дете, толкова повече биологически намаляват шансовете за второ. За съжаление това е световна тенденция.
- Сега сме в петата вълна на коронавируса. Щади ли Омикрон бременните?
- Вариантът Омикрон засегна много бременните. Това показват както нашите наблюдения, така и тези на други АГ болници. Причината е, че много от бременните жени не са ваксинирани. Иначе повечето го карат не много тежко, но коронавирусът е сериозно заболяване и има рискове. И за съжаление имахме случаи с вътреутробна загуба на плода. Две пациентки в 27-28-а седмица загубиха бебетата си.
- Коронавирусът ли бе причината да се случи това?
- Трудно е да кажем категорично, но нашият патолог намери сериозни доводи, сред които е намален кръвоток към плода. Това става и при други случаи на вътреутробна загуба, но знаем, че COVID засяга съдовете и е логично да смятаме, че именно той е причинил тези трагедии. Особено показателно е, че миналата година само за месец ноември имахме пет такива случая. Двата бяха в по-късните срокове на бременността, а останалите по-рано. При всички се наблюдаваха точно такива промени и заключението беше, че може би се дължат на коронавируса. Две от пациентките бяха болни, а другите скоро преболедували. За сравнение за цялата минала година, като изключим тези пет случая, имахме общо шест. Това е много сериозен проблем, на който за съжаление не обръщаме голямо внимание, но той се отразява върху общата и перинеталната детска смъртност.
- Когато родилката е с коронавирус, препоръчва ли се да роди с цезарово сечение?
- Не. Раждането е съобразно акушерската ситуация. Ако има индикации за цезарово сечение, ги отчитаме и го прилагаме, ако не - жената си ражда нормално. За миналата година родилите с цезарово сечение и нормално са приблизително по равно.
- Превръща ли се секциото в мода?
- Процентът на цезаровите сечения е висок и има тенденция за покачване. Ако трябва да се направи задълбочен анализ, факторите са много. Една част са медицински, друга не. Четири са най-изразените индикации, заради които ние правим цезарово сечение.
- Кои са те?
- Първата се дължи на предшестващо цезарово сечение. Тоест, ако така е протекло първото раждане, по същия начин протича и второто. Втората причина за секцио са отклонения в самото раждане. То е започнало, но по някаква причина или спира, или върви много бавно. Третата индикация за цезарово сечение е, когато има отклонения от детските сърдечни тонове, а четвъртата е, ако бебето е обърнато седалищно. Тези причини определят 85% от цезаровите сечения. Ако искаме да вървим към тяхното намаляване, трябва да насочим усилията към това да проследяваме по-добре и по-прецизно бременността и детските сърдечни тонове, да правим така, че при седалищни прилежания бебето да се обърне. Всички тези неща са известни и ние ги практикуваме в нашата болница. При нас миналата година ражданията с цезарово сечение бяха 44%. През последните две-три години този процент намалява. Беше от 49%, сега е 44 %, което все пак е положителна тенденция.
- А практикувате ли т. нар. отложено рязане на пъпната връв и раждане кожа в кожа?
- Прилагаме всичко, което подобрява връзката между майка и новородено. Разбира се, има ситуации, когато не може да се случи. Причините са различни. Например, ако раждането е усложнено или жената започне да получава по-силно кървене. Когато обаче всичко протича физиологично, ние прилагаме тези практики дори и при цезарово сечение. Поставяме бебето на гърдите на майката, преди да прережем пъпната връв. При нас това е възможно, защото родилните ни зали са персонални. Жената ражда и остава там два часа за наблюдение. Дори й даваме бебето, за да направи първото захранване с майчина кърма.
- Заради пандемията татковците все още не могат да присъстват на раждането.
- Така е. Още не сме върнали тази практика заради пандемията. Иначе си има специална зала, където присъстват бащи, и в момента, в който отпаднат мерките, ще я възобновим. Дори нещо повече. Кандидатстваме с проект и искаме да обособим сегашния COVID сектор в операционна зала и за бащи. Така те ще могат да присъстват по време на оперативната интервенция, а след това майката ще бъде преместена в стаята, където бащата ще бъде при нея. Ще има стая за родители, в която да отидат след секциото. Досега бащите можеха да присъстват само на нормалното раждане, а нашето желание е да присъстват и на цезаровите сечения.
- Знаем, че високите сметки за ток са проблем на много институции. При вас какво е положението?
- Нашата болница не е много голяма. Преди две години с помощта на Столична община направихме топлоизолация на сградата и това допринесе да нямаме големи енергийни загуби. Независимо от всичко плащаме за ток четири пъти повече. Преди сметката беше между 8000 и 10 000 лв. на месец. През лятото плащаме по-скъпо, отколкото през зимата, но това не е парадокс, защото всички операционни са климатизирани. Ако август месец сме плащали 10 000 лв., сега ще даваме 40 000 лв. Във фактурата, която получихме за месец декември миналата година, имахме отстъпка заради помощта от държавата в рамките на 30%. Надявам се да се намери решение занапред, защото бих могъл да преглътна два пъти по-голяма сметка за ток, но не и четворен скок. Ако смятам в апаратура за болницата, за тази сума можем да закупим страшно хубава.
- Има ли опасност тези космически сметки да се отразят на пациентите?
- Поне при нас това няма как да се случи. Ние сме специализирана АГ болница и се финансираме се от НЗОК. Това, което се доплаща при нас, е само ако пациентът си избере екип. Тези цени са определени и има таван с постановление на МЗ. Няма как да бъдат увеличени. Имаме и ценоразпис за пациенти, които не са хоспитализирани и идват за преглед. Не сме променяли цените и честно казано, не смятам да го правя, защото всички изпитваме трудности в тези времена и трябва да бъдем по-социални.
Това е той:
Завършва медицина през 1985 г. в Медицинска академия в София, а след това специализира акушерство и гинекология в "Майчин дом"
От 2001 г. работи във Втора САГБАЛ "Шейново", където първоначално е началник отделение "Паталогична бременност"
От 2013 г. е изпълнителен директор на болницата
Един от основоположниците на Българската асоциация по менопауза и андропауза, Асоциацията по ендоскопска хирургия в гинекологията, Българската асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията
Райна Харалампиева
