- Г-жо Григорова, какво е становището на КТ „Подкрепа“ по проекта за актуализация на бюджета?
- Чакам решението на ръководството на КТ „Подкрепа“. Но това е бюджет, в който не е заложено увеличаване на минималната работна заплата, въпреки че започва с анонс, че това е спешен пакет с антикризисни мерки, насочен към намаляване на негативните последици от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото. След този анонс правителството смята, че минималната работна заплата и всички колективни трудови договори, в които тя е заложена с коефициент, не трябва да се увеличават. Това намирам за възмутително. Когато самото правителство признава, че има нарастващ инфлационен натиск, когато ръководителят на Световната банка каза, че ще има поредица от инфлационни шокове, и когато еврокомисарят по конкуренция заявява, че вече оттук насетне ни очакват постоянно високи цени на всичко, нормалната логика е минималната работна заплата не да се замразява, а да се увеличава, и то с по-висок интензитет.
- Какъв размер на минималната работна заплата смятате за адекватен?
- Минимум трябва да бъде 50% от средната работна заплата в страната и това е според препоръките на Европейската комисия, заложени в директивата за минималните възнаграждения. Това означава около 850 лева минимална работна заплата. Ние направихме това заявление още при приемането на бюджета - че МРЗ трябва да бъде между 850 и 1000 лева. Въпреки това тогава, пък и следващите месеци, министърът на труда и социалната политика беше обявил, че намеренията са за увеличаването й на 750-760 лева. Очевидно е, че в рамките на правителството коалиционните партньори не са постигнали съгласие. И благодарение на съпротивата на финансовия министър Асен Василев до увеличаване на минималната заплата не се стига.
- Колко хора работят в България на минимална работна заплата?
- Трудно можем да кажем това. Това е един от основните проблеми при изготвянето на анализите и при правенето на политика. Няма публична информация за равнищата на основните заплати в страната.
- От НАП са давали подобни данни.
- Само че те не са за основни заплати. Ако погледнем в техните данни, ще видим много хора под минималната работна заплата. Защото всъщност много от българските граждани работят или се води, че работят на работно време, което е под 8 часа. Дори има договори, сключени на час или два. Това води до ниски работни заплати под минималната. Част от тези договори са фиктивни. Много добре знаем, че огромна част от българските работници получават допълнителни средства в плик, за които работодателят не плаща осигуровки. Тези дефекти на икономиката бяха разпознати, включително при преговорите за съставяне на коалиционно правителство. И заявките бяха, че ще бъдат предприети много решителни мерки за преодоляване на тези дефицити. За съжаление и в настоящия бюджет не виждаме нито една стъпка в тази посока. А напомням, че още от 2015 г. е прието криминализиране на укриването на осигуровки от страна на работодателите. Към момента не е известен нито едни случай, в който работодател да е осъден за укриване на осигуровки, а по същество има заплащане на пари в плик.
- Отдавна се говори за механизъм за определяне на минималната работна заплата. Докъде стигнаха нещата по този въпрос?
- Не са провеждани никакви разговори по тази тема. Няма проведени работни срещи или съставяна работна група. Което дава възможност на управляващите отново да неглижират въпроса. Същото се случи и при промените в пенсионната система, които бяха анонсирани. Трябва да отворя скоба и да кажа, че ние подкрепяме увеличението на пенсиите, но след като не се увеличават приходите в осигурителните фондове, това води до дефицити. Тези дефицити се финансират през допълнителни трансфери от Държавния бюджет към осигурителните фондове на НОИ. А това допълнително дестабилизира системата.
- Работодателите са винаги против увеличаване на минималната заплата. Те склонни ли са да дискутират въпроса за механизъм за определянето й?
- Те биха дискутирали механизъм, да. Ние години наред водим тези разговори и до разбирателство не можем да стигнем. Това показва, че определянето на механизма е въпрос на политическо, управленско решение, а не на съгласието на работодателите да плащат евентуално по-високи заплати. Нали е ясно, че един собственик на бизнес никога няма да се съгласи печалбата му да бъде намалена, като се увеличават разходите за заплати. Това означава обаче, че арбитърът в лицето на правителството трябва да разбере кое е решението, което е в обществен интерес. А то е именно увеличаването на заплатите. Защото не може цяло общество да работи в интерес на шепа собственици на компании.
- Увеличението на пенсиите адекватно ли е на инфлацията? Или това е, което можем да си позволим на този етап?
- Това е повече, отколкото можем да си позволим. Това е истината. Като казвам това, имам предвид, че е повече от приходите, които събираме от осигурителни вноски. Първата стъпка, която трябваше да се направи, е да се увеличат осигурителните приходи през увеличаване на минималните осигурителни доходи, които към момента почти всички са на нивото на минималната работна заплата. Второ, да се увеличи значително максималният осигурителен доход. Той в момента е изключително нисък и изключително се различава от намеренията, с които е въведен преди 20 години. Тогава след проведени консултации с международни организации е решено размерът на максималния осигурителен доход да бъде 10 пъти минималната работна заплата. Това към момента със замразената минимална работна заплата би трябвало да означава 7100 лева. Нали разбираме, че това би означавало много повече приходи в осигурителните фондове. За сметка на това обаче правителството увеличава значително тавана на пенсиите, тоест фондовете на НОИ ще плащат много повече, но няма да събират повече приходи. И това определено е проблем. Третото нещо, което трябваше да направи правителството, е да приложи мерки, за да бъдат хванати престъпниците, които не внасят осигурителни вноски в хазната. При разговорите, които се водеха при създаване на коалицията, управляващите заявиха, че ще увеличат броя на инспекторите в Инспекцията по труда, така че да има възможност за много по-широк контрол.
- Колко са инспекторите към ГИТ?
- В момента инспекторите в цялата страна са може би под 350 служители. С тази щатна бройка на ГИТ и с тези заплати, които плащат там, няма как да се провежда ефективен контрол, така че хазната да не губи пари. Максималният осигурителен доход не се променя и това е основният проблем. Пропускаме да събираме приходи поради това, че сме наложили изключително нисък таван на осигуровките. Всички останали доходи са амнистирани, тоест по-заможните български граждани не внасят осигуровки върху тях. Да речем директор на болница със 100 000 месечна заплата плаща осигуровки само на 3400 лева. 96 000 лева са освободени от осигуровки. Именно така фондовете губят възможност да акумулират приходи.
- Колко се губи от настоящия максимален осигурителен доход?
Според различни изчисления, тъй като зависи къде ще се постави границата, няколко милиарда лева се губят от замразяване на тавана на осигуровките.
- Подкрепяте ли другите мерки като нулев ДДС за хляба и 25 ст. отстъпка за горивата?
- Отстъпката за горивата е палиативна мярка, тъй като виждаме, че дори в последните седмици горивата продължават да се увеличават. Дори с отстъпката ние ще плащаме пак по-високи цени на горивата в сравнение с отпреди няколко месеца. По отношение на нулевата ставка на ДДС за хляба имахме възможност да изразим нашата позиция. Ние много пъти сме настоявали за диференцирана ставка за стоки от първа необходимост, включително за хляба. Тази мярка трябваше да бъде съпроводена с допълнителни мерки за затягане на контрола върху крайните цени. Оправданието, че сме в пазарна среда и няма как да се осъществи контрол върху цените, е извинение, за да не се направи нищо в тази посока. В крайна сметка имаме правила за свободна и частна конкуренция и те трябва да се спазват. Ако участниците в едни пазар, да речем търговците на хляб, не са се договорили да поддържат определена цена на хляба, то това означава, че при намаление на ДДС някой ще се изкуши да намали цената, за да реализира по-големи обеми продажби. Ако това не се случи, а се опасявам, че няма да се случи, това би означавало, че има договорка между различните участници на пазара цената да не падне. Именно тук е ролята на държавните институции, така че да се разкрие тази договорка и участниците в нея да не бъдат наказани. Това всъщност би трябвало да цели мярката 0% ДДС. За съжаление още при анонсирането й господин Асен Василев заяви, че бюджетът само ще се откаже от средства, но не може по никакъв начин да наложи контрол върху крайните цени. Това означава само, че ние ще продължаваме да плащаме ненормално високи цени за хляба, а те наистина са ненормално високи дори след увеличението на всички ресурси и горива, докато едни търговци ще продължават да прибират разликата и с ДДС-то.
- Има ли мерки, които трябва да се вземат, но не ги виждаме в актуализацията на бюджета?
Необлагаем минимум за всички работещи в рамките на минималната работна заплата. Увеличаване на минималната работна заплата задължително трябва да се случи, ако има поне минимална загриженост на управляващите дали българските работници могат да посрещат базовите си жизнени нужди. Трябва да се увеличи максималният осигурителен доход и да се наложат мерки за изсветляване на недекларирания труд, за да може да се акумулират повече средства. Това, което прави впечатление в проекта, е, че се дава възможност правителството да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ за над половин милиард евро. Това повдига множество въпроси защо е нужно на тези предприятия, които към момента са на печалба, да взимат заеми. И второ, как ще прекратим тази негативна тенденция, след като очевидно не се очаква подобряване на ситуацията. Всяка година ли ще гарантираме заеми, или ще бъде намерен устойчив подход, така че ние да получаваме евтино гориво и да не се налага държавните компании да разчитат на кредити.
- Липсата на необлагаем минимум не се ли компенсира с данъчното облекчение за деца, което се увеличава?
Това е една от положителните мерки. Безспорно това ще бъде помощ за работещите родители на деца под 18 г. Но по-скоро бих казала, че това данъчно облекчение в размер 50 лв. месечно компенсира невъзможността на работещите родители да получават детски надбавки. Това не компенсира липсата на необлагаем минимум, защото той не се полага само на родители, които работят. Той трябва да е за абсолютно всички граждани, които получават доходи от труд, без значение какъв е размерът на доходите им, без значение дали са семейни и дали имат деца. Защото в крайна сметка всички ние сме работници и служители и допринасяме за развитието на българската икономика.
ТОВА Е ТЯ:
Ваня Григорова е родена в София през 1978 г.
Завършила е Националната търговско-банкова гимназия
Магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство
Тя е икономически съветник на КТ „Подкрепа“
София Симеонова
