- Министър Йорданова, парламентът закри спецправосъдието в България. Чувствате ли се сигурни, че делата в съдебна фаза ще продължат да бъдат разглеждани и няма да има суматоха, забавяния и дори изтичане на давностни срокове заради преназначенията на магистрати от закритите структури?
- Екипът на Министерството на правосъдието при изработване на законопроекта положи много големи усилия да се въведат всички гаранции за продължаване на делата в съдебна фаза, за които се прилага принципът за несменяемост на състава, така че нито едно от тези дела да не бъде забавено, да не бъде сложено на трупчета или по какъвто и да е начин да се възпрепятства раздаването на справедливост по тези дела. Гаранциите са в няколко посоки - на първо място се гарантира, че делата в съдебна фаза ще бъдат догледани в същата сграда в момента. Делата, които ще бъдат догледани от настоящите състави, няма да се разнасят из страната или на което и да било друго място, остават си в тази сграда. Предвижда се съдиите, които разглеждат и сега тези дела, да продължат да ги разглеждат, като съдиите, които не са преназначени в СГС, да бъдат командировани за срока на разглеждане на делата, за да се гарантира несменяемост на състава. Запазва се и мандатът на съдебните заседатели. СГС и САС ще бъдат правоприемници на специализирания съд и на апелативния специализиран съд, за да се гарантира плащането на вещите лица, на преводачи, на експертизи.
В дебата в НС многократно стана въпрос за потенциални отводи на настоящите съдии, които разглеждат тези дела. Искам да кажа ясно две неща - и сега могат да правят отводи съдиите. Аз вярвам в професионализма на българските съдии, че те ще си догледат делата. И към настоящия момент, когато съдия се премести в друг съд - териториално или като инстанция, той продължава да си гледа делата. Тази практика не е непозната. Броят на делата не е неограничено голям. Аз съм убедена, че съдиите ще проявят отговорност, те си харесват професията и ще си догледат делата. Искам да кажа, че законът запазва достигнатото възнаграждение на съдиите и прокурорите в специализирания съд и апелативния специализиран съд и прокуратури. Ако те отидат на окръжно ниво, техните колеги там ще бъдат с малко по-ниско възнаграждение, защото в специализираните съдилища беше по-високо. Законът ги защитава финансово.
- Някои магистрати ще обжалват преназначенията си. Това ще повлияе ли на делата, които трябва да догледат?
- Не би следвало да повлияе на хода на разглеждането на делата поради една проста причина - дори и някои да обжалват преназначаването си, те не губят статута си на магистрати, те продължават да са съдии и прокурори. Няма нито една пречка жалбата срещу преназначаването да спре разглеждането на делото му.
- Има ли наистина опасност, че определени зависимости по места между магистрати и подсъдими за организирана престъпност или корупция ще им помогне да излязат „чисти“ от съдебните процеси срещу тях?
- Чух тези аргументи и трябва да си призная, че ги слушах с притеснение. Тези аргументи показват няколко проблема. Първо - че и в народни представители, и в магистратската общност има притеснения и съмнения, че магистрати извън столицата или са в зависимости с определени лица, или пък биха били податливи на подобни обвързаности. И двете хипотези са в нарушение или на закона, или най-малко на правилата в Етичния кодекс на българските магистрати. Ако има такива съмнения, то е необходимо веднага да бъдат направени проверки и да бъдат взети съответните дисциплинарни мерки. Ако обаче няма такива факти и обстоятелства, тогава нека да спрем с подобно говорене и да петним името на българския магистрат, защото това руши доверието в съдебната система. Освен това, ако има такива магистрати, ние нали разбираме, че ако те са податливи на влияние, няма значение в кой град заседават.
- В Брюксел държаха на спецправосъдието и в някои от мониторинговите доклади се отчетоха добри резултати при дела за организираната престъпност. Сега ще има ли реакция за закриването на спецструктурите?
- Нека да направим едно много важно уточнение - в нито един доклад ЕК не е препоръчвала създаването едновременно на специализирани съд и прокуратури. Това на практика е паралелна правосъдна система. Това, което препоръчваше ЕК преди създаването на специализираното правосъдие, не беше изцяло отделни организации и институции. ЕК настояваше за специализация в работата, което не означава отделен нарочен съд. Специализацията в разследването и в досъдебното производство е нещо нормално и то трябва да бъде насърчавано. Това може да бъде със специализирани отдели и екипи в рамките на действащите съд и прокуратура. Например в Румъния има специализирана прокуратура, но няма специализирани съдилища, делата се гледат от общия съд.
Говорител на ЕК каза, че закриването на специализираното правосъдие ще бъде отбелязано в Доклада за върховенството на закона. ЕК винаги е казвала, че са важни резултатите, наличие на ефективни осъдителни присъди. Много внимателно проследих дебата и чух аргументите в пленарна зала и в правна комисия. Пет години били малко, за да има влезли в сила осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта. Дори да приемем този аргумент, аз поставям въпроса - къде са разследванията за корупция по високите етажи на властта, колко са внесените обвинителни актове, колко са осъдителните присъди поне на първа инстанция? Аз мисля, че данните са изключително тревожни, защото примери за това няма. В доклада за върховенството на закона в частта за България очаквам да прочета, че все още се очакват резултати от ефективна борба срещу корупцията. Новото, което ще бъде тази година, е, че ЕК ще дава препоръки спрямо констатациите към държавите членки и ние приветстваме това.
- По отношение на забавеното правосъдие какво казвате в Брюксел? Само спецструктурите или има и някакъв друг проблем?
- Да, питат ме и напълно основателно. В България имаме особено голям проблем с продължителността на досъдебната фаза и голяма част от осъдителните решение на ЕСПЧ са именно за това, че прекомерно дълго продължава досъдебната фаза. Имаме проблем с ефективното и бързо разследване. Това, което аз казвам и ние сме го заложили в Плана за възстановяване и устойчивост, е, че ще предприемем законодателни мерки. И всъщност в Министерството на правосъдието вече работи такава група със задача да разработи конкретни предложения за промени в НПК, да предложи набор от мерки за ефективно и по-бързо разследване. Над 90% от досъдебните производства се развиват в срок, но той постоянно се удължава. Има много обезпокоителни случаи, при които досъдебното производство се удължава, но в тези периоди не се извършват никакви следствени действия. Ние предвиждаме да предоставим възможност на пострадалите да искат ускоряване на тези производства, в случаите на отказ за образуване на досъдебно производство да се разшири кръгът на делата, по които може да се обжалва пред съд. Да се дисциплинират както прокуратурата и следствието, така и МВР в определени случаи, разследващите инспектори в Агенция „Митници“, така че да може да се съкратят сроковете и да се забързат производствата.
- Вие виждате по-голям проблем за забавeното правосъдие в продължителното досъдебно производство, а не в съдебното?
- Понякога действително и в съдебните производства има проблем. Работната група ще направи конкретни предложения. При всички положения ще има мерки за ускоряване на наказателното производство. Друга линия, по която работим, е ускоряването на производството по несъстоятелност, там също има проблеми - то не се движи в необходимите срокове. Законопроектът за несъстоятелността е готов и съвсем скоро ще бъде обявен за обществено обсъждане.
- Вие казахте преди време, че събраните в Министерството на правосъдието факти и обстоятелства за главния прокурор Иван Гешев съставляват различни хипотези, какви са те?
- Аз съм представила на вниманието на Пленума на ВСС 9 групи случаи. Те са различни по своя характер. На първо място сме посочили случаите на полицейско насилие по време на протестите през 2020 г. Главният прокурор направи публично изявление, че подкрепя действията на органите на МВР, това предрешава отношението на прокурорите, които трябва да работят след това по тези случаи. За съжаление развоят на събитията не опровергава това заключение.
Другото е нарушаване на презумпцията за невиновност от Гешев, за което България е осъдена на ЕСПЧ, случаят с евродепутата Елена Йончева с искането за снемане на нейния имунитет, което Европарламентът отхвърли с мотив, че искането е политически мотивирано. На вниманието на ВСС съм поставила и случаят с казуса „Жоси“ - аз не представям гражданско-правния казус, не търговския казус, не вписването, а това, че главният прокурор ангажира с прессъобщение институцията прокуратура по казус, който засяга член на неговото семейство и това уронва престижа на съдебната власт.
Друга хипотеза е разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“, което вместо да бъде огледано и всяко едно обстоятелство да бъде разследвано обективно и всестранно, има пренебрежително поведение. И още - обидно отношение спрямо адвокатурата. Посочили сме и случая с Емилиян Гебрев - там има смущаващ двоен стандарт - например при случая „Сарафово“ има задочно дело спрямо обвиняемите, а при Гебрев не се прилага този подход с оправданието, че лицата са извън страната.
- Кога според вас ще се стигне до разглеждане от Пленума на ВСС на предложенията - вашето и на предшественика ви проф. Янаки Стоилов, за предсрочно освобождаване на главния прокурор?
- Ако на 4 май пленумът реши, че предложенията на проф. Стоилов са допустими, очаквам да обединят двете производства и да гледат заедно обстоятелствата. Считам, че всяко едно от основанията са допустими и затова обжалвах пред ВАС решението на ВСС за недопустимост на част от посочените от мен обстоятелства. Възможно е Пленумът на ВСС да реши да спре процедурата до произнасянето на ВАС. Аз не считам, че има основание за това, но пленумът може да реши друго. За първи път се развива такава процедура, ние прокарваме пътеката. Изключително важно е процедурата да мине законосъобразно, да бъде проведен дебат по същество. Ако някой прави всичко възможно да не коментира по същество, нека да носи своята отговорност.
- Как ще коментирате обидата на някои от членовете на ВСС от думите ви, че дължат кариерното си развитие на настоящия главен прокурор?
- Това е въпрос на субективно възприятие. Аз ще се опитам да гледам добронамерено на тези твърдения. Всеки има различен праг на чувствителност. Известна е биографията на всеки един от членовете на ВСС, нека всеки сам да си прави изводите.
- Смятате ли, че някои от членовете на ВСС воюват с вас?
- Тогава, когато има различни мнения, различни гледни точки по определен въпрос, най-нормалното нещо е да се води дебат, най-нормалното нещо е да се противопоставяш на опонента си с всички допустими средства. Това е нормално. Това, което все пак считам, че не трябва да се допуска, е да се бяга от отговорност и да се прави опит да се завоалира определен въпрос или под процедурен претекст да търсиш спасение - да не се налага да заявиш становище по същество с името си. А аз искам да стигнем до положение, при което по всеки един от аргументите всеки да заяви позицията си и да застане твърдо зад нея. Това е смисълът на тази процедура.
- Намаляването на бюджета на прокуратурата някакъв вид наказание ли е?
- Няма намаление на бюджета на съдебната власт и в частност на прокуратурата. Бюджетът на прокуратурата всъщност в номинална стойност е увеличен в сравнение с бюджета от предходната година с малко над 3 млн. лв. при намален обем от функции предвид прехвърлянето на Бюрото за защита към МП. Парламентът даде на прокуратурата 20 милиона лева по-малко от поисканото. България отделя за сектор правосъдие един от най-големите проценти от БВП спрямо останалите държави - членки на ЕС. Ние също сме на челни позиции за разходите за съдии и прокурори в рамките на Съвета на Европа.
- Предстоят промени в Закона за КПКОНПИ. С даването на разследващи функции на Антикорупционната комисия няма ли да се създаде паралелна прокуратура?
- Нека да стане ясно - по конституция обвинението се повдига и поддържа от прокуратурата. Не може със закон да се предвиди паралелна прокуратура или възможност за повдигане и поддържане на обвинение от лице по наказателни дела, което не е прокурор. В законопроекта се предвижда да се дадат разследващи функции на тази комисия, там да се създадат екипи, които да могат да събират годни доказателства, а не прокуратурата да повтаря това, което е направено там. Така, както митническите инспектори правят сега - събират доказателства за митнически престъпления и прокурор повдига обвинението. Подходът е аналогичен. В момента какво прави КПКОНПИ - събира едни документи и сведения и ги праща на прокуратурата. Прокуратурата трябва отново да извърши всички действия. Предвижда се, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно производство, да може да се обжалва пред съд.
- Предвижда ли се разделянето на КПКОНПИ?
- Да, предвижда се разделянето на две групи функции – антикорупционната, това са проверките за корупция, установяване на конфликт на интереси, т.е. проверката на декларациите. А процедурите по отчуждаване, конфискация на незаконно придобито имущество ще отидат в друг орган. Тези две производства са напълно различни, засягат различен кръг лица. Другата комисия ще се нарича или за възстановяване на активи, или за отчуждаване на незаконно придобито имущество. Имаме още спор за името. До края на годината законът трябва да мине. Ние сме обещали това в Плана за възстановяване и устойчивост.
- И след тези два приоритета какво в съдебната власт трябва да се промени? Идва ли ред на нов Наказателен кодекс?
- Към настоящия момент нов НК, дори да се стигне до него, няма да е в непосредствените месеци. Това, което работим в НК, е изключително важно - подобряване на съставите на престъпления, свързани с евросредства. Имаме писмо от правната служба на Европейската прокуратура. Този въпрос беше поставен и от Лаура Кьовеши.
- Вие бяхте председател на комисията „Магнитски“ в предишен парламент. Списъкът „Магнитски“ беше разширен от служебния кабинет, а ВАС реши, че това е незаконосъобразно. Как ще коментирате това?
- Това решение на служебния кабинет действително беше направено с оглед защита на националната сигурност от гледна точка на икономическите и финансовите въпроси. Действително това е трудно решение. Проблемът е, че в България липсва законовото основание за подобно решение и ние работим по проекта на закон, който да създаде такъв предпазен механизъм в подобни случаи. Работната група работи, имаме проект на закон, поредната редакция беше разпратена, в момента получавам становищата на членовете на експертната група. Предстои ново заседание. В настоящата законова уредба нямаме защитен механизъм за такива случаи.
Това е тя:
Надежда Йорданова е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализирала е английско търговско право в The University of Law, Лондон
От 2007 г. е вписана в адвокатската колегия в Разград
Експерт е в областта на административното и търговското право
От 2014 г. до 2015 г. е началник на кабинета на министъра на правосъдието Христо Иванов
Народен представител в 45-ото и в 46-ото НС и зам.-председател на правната комисия в двата парламента
Министър на правосъдието от декември 2021 г.
Мария Кадийска
