- Г-н Драганов, предполагам ви намирам в Крумово, където тази вечер (петък) заедно с Евгени Будинов и Явор Борисов ще представите вашия спектакъл „Всичко за мъжете“. Разкажете ни малко повече за постановката.
- Авторът Миро Гавран, който е хърватин, е много интересен. Той е приятел с нашата продуцентка Петя Романова. Доколкото знам е 62-годишен и е свързан с Балканите и нашия хумор и взаимоотношения. Пиесата му е един много интересен рентген на това какво са мъжете, както и заглавието „Всичко за мъжете“. Вътре разнищваме четири истории, които последователно се развиват чисто драматургично. Много интересно е за гледане според мен, но същевременно и трудно за изпълнение. Ние постоянно се преобличаме. Аз имам 16 преобличания. Нали си представяте за час и 20 минути колко бързо стават, тъй като иначе има дупка на сцената и не се получава. Пиесата е много динамична. Любопитното е, че с продуцентката ни обмисляме буквално да му поръчаме да напише пиеса за нас. Това е голямо предизвикателство и истински лукс. Аз имам щастието с такъв български автор да работя по този начин. Той е режисьор на едни други две представления, отново с продуцент Петя. Едното е „Семейството“, с което обиколихме България буквално за един сезон. Играли сме го 53 пъти, което е своеобразен рекорд. Пиесата е на Орлин Дяков. Там сме с Ицо Гърбов, красивата Десислава Бакърджиева и Цветан Николов, по-известен като Цецо Тотото. В другата пиеса си партнирам с Албена Михова и други прекрасни хора. Тя отново е на Орлин Дяков. С него е много готино – ти му поръчваш, казваш му, че за този актьор или актриса искаш еди-каква си пиеса. И той сяда и пише. Това е готино, защото пише според актьорите и техните характеристики. На мен няма кой да ми даде да изиграя Ромео или Жулиета, но за дойката мога да се преборя, тя е така по-пълничка жена и с една перука ще я изиграя.
- А как се разбирате с колегите Евгени Будинов и Явор Борисов на сцената?
- С колегите се получи много интересна колаборация. Ние сме трима много ярки актьори, по-характерни, бих казал дори. Взаимодействаме си чудесно. Според мен тази пиеса има още да се развива. Каня всички читатели на 4 и 5 юли в Пловдив.
- Евгени Будинов, освен че излиза с вас на сцената, ви е и режисьор. Как се справя и помагате ли му?
- Беше му много трудно в началото. Той самият го осъзна. За пръв път беше и за него такова предизвикателство. Има едни три сцени, в които аз не съм на сцената, те с Явор са само двамата и Евгени ме молеше да седна долу и да погледам, да кажа някакви неща. Казал съм (смее се). По някакъв начин я направихме заедно тази пиеса. Всеки е дал своите идеи, той, разбира се, ги приемаше. С всяко изминало представление започвам да харесвам все повече и повече пиесата. Тя самата започва да заживява свой собствен живот.
- Заедно играете по няколко роли на различни типове мъже, попаднали в крайни, забавни, нестандартни и в същото време типични и разбираеми за всички ситуации. Имаше ли такива, в каквито и вие самият сте попадал?
- Да, постоянно. Режисирахме се един друг. За мен това е и съвременният театър, който трябва да наруши клишетата на това един човек да бъде Светая Светих, и то като тотален шеф да казва и да заповядва. А всички ние да се подчиняваме като някакви роби, казано преувеличено, разбира се. Съвременният театър търпи всякакви форми и ние сме намерили една такава – да се режисираме един друг, да споделяме своите идеи с колегите и съответно режисьорът, в случая Евгени, да ги приеме.
- В крайна сметка – знае ли се всичко за мъжете?
- Благодаря ви за въпроса, но аз бих ви отговорил с друг въпрос – а знае ли се всичко за жените (смее се)?
- По-основният въпрос може би е това и вие ме изпреварихте, преди да ви го задам - възможно ли е да се знае всичко за жените?
- Няма основен въпрос. Много, особено мъже по-примитивни, не осъзнават, че всъщност ние сме си по някакъв начин едно цяло – и мъжете, и жените. Еднакви и равнопоставени сме. Много се дразня, когато някой каже, ама тя е жена или ама той е мъж. Ама чакай! Това са пълни глупости. Ние си приличаме адски много. Просто имаме заряд с плюс и минус (смее се).
- В навечерието на 24 май театърът в Монтана показа пред публика пиесата "Карнавална история" на румънския класик Йон Лука Караджале, в която вие участвате. Как попаднахте там?
- Може би за втори или трети път работя румънска драматургия, която е много характерна. Колкото и да си приличаме, има и големи разлики, които намирам. Йон Караджале е техен класик. На нивото в стълбицата бих го поставил около Йордан Йовков. Тяхната академия е кръстена на него. Пиесата действително е една карнавална история със страхотни костюми и сценография на Александра Йотковска. С нея ми беше много интересно. Говорехме за цветове, за отношението към костюмите. Театърът в Монтана е с нов млад директор, с абсолютно подмладен актьорски състав – колеги, които са много забавни и с които много хубаво работих.
- Имахте премиера и в Народния театър.
- Последния сезон за мен най-силен белег остави премиерата на „Хага“ в Народния театър, което действително бе едно събитие, бих казал, на международната сцена. Чрез „Хага“ аз лично като актьор казвам „Не на войната!“. Вътре има много политика, но и невероятна актьорска игра. Когато ни гледаха на премиерата от посолството на Франция, веднага получихме покана и януари гостувахме. Много успешно открихме фестивал в Тулуза, Франция, където режисьорът на пиесата Галин Стоев е и директор. Невероятно беше. Там беше наистина страхотно. В пиесата изразяваме крайни емоционални състояния, изразяваме много тежки съдби, играем и живеем в тях. Това слезе по някакъв начин до зрителите в Тулуза и имахме невероятни две представления на пълна зала. Имахме 25 биса, а други французи – колеги, с които общувахме, попитали режисьора Галин Стоев: „Тези, българите, как го играят това?“. И той казал: „Спокойно – вие не можете!“. Разбирате ли, чисто емоционално те са много по-обрани и тихи от нас, такова е тяхното възпитание. Докато ние тука сме тъмни балкански субекти и като се развикахме и те наистина бяха в шок. Тепърва тръгваме на турнета с „Хага“. И сме в международни турнета с „Бурята“ на Робърт Уилсън, отново продукция на Народния театър. Тя се играе вече два сезона. Там тепърва ще ходим в Грузия. Бяхме в Крайова, Румъния. Много съм щастлив от факта, че по някакъв начин българският театър прескача границата и постоянно и аз, и други колеги, с други хубави представления, обикалят света. Оказва се, че в това отношение сме на едно много високо ниво.
- В началото на разговора ни споменахте и за „Семейството“ - още една премиера, която беляза вашата 2024 г.
- Страхотна постановка. Ще открехна малко завесата, там се преобличам и за малко ставам съпруга на Христо Гърбов. Има целувки между нас двамата. Казах ви, до момента имаме 53 представления, а имаме още да играем около 6 месеца до края на годината. През 2-3 дни ние сме заедно, постоянно пътуваме. Направихме наистина своеобразен рекорд с тази пиеса, която наистина стана много забавна. Снощи (бел. ред. - четвъртък) играхме в Летен театър „Бунарджика“ в Пловдив пред 800 човека. И беше наистина страшен фурор.
- Как успявате с толкова дини да се справяте под една мишница, по-образно казано?
- На мен тази година ми е рекордна. От началото на годината имам средно по 26 представления на месец. Като повечето от тях са в тежки турнета, които преминават през Добрич, Варна. Ти не само трябва да го изиграеш, но имаш и да пътуваш днес с един бус 12 часа. Общо взето много тежко, супер изморително, но съм адски щастлив. Никога не съм бил повече, защото работя това, което обичам, по много. Лаком съм за работа и това, което ми се случва в момента. Преди години много снимах, да кажем – и сериал, и предаване едновременно. Сега като че ли съм много по-щастлив. Тази магия, театърът, е нещо, което адски много изморява, но и зарежда с една особена енергия.
- Едно хубаво събитие беляза вашия живот в началото на месеца – абитуриентският бал на дъщеря ви Любов. Как се чувства един баща, виждайки своето малко момиченце вече пораснало?
- Малко пораснало. Преди малко качих една снимка във Фейсбук, на която тя е на 1. Чувствам се добре. Въпросът е, че аз съм бил дете, пораснах, станах родител, имах бебенце и сега това бебенце изведнъж става абитуриент. Усещането е много странно. Започвам да разсъждавам, както майка ми и баща ми са разсъждавали, и баба ми и дядо ми. Изведнъж уж си млад човек... Много интересен е кръговратът на живота и точно тези отношения. Интересното бе, че буквално бе като сватба, тъй като имахме 80 човека гости. Някак си на мен така ми върви. На нейната 1-ва годишнина, пак в Младежкия театър, имаше купон със 100 човека. Направих го по всички съвременни норми, които, разбира се, не че много ги ценя, но в крайна сметка тя беше щастлива и всичко беше като хората, както казваме. сега ще кандидатства, подготвя се детето. Много силно си мечтаем тримата с нея и сина ми - директорът на Народния театър да ме пусне за една седмица на Нова година и да отидем на плаж в Мексико. Тука да вали сняг, ние да сме на плажа. Това е моя мечта, оказа се, че и децата много искат и си говорим да го направим.
- Пожелавам ви да успеете да изпълните мечтата си и г-н Василев, ако чете това интервю, да удовлетвори молбата ви.
- Да. Ще му оставя вестника на пропуска (смее се).
- Това събитие бе и повод да се заговори, че личният ви живот е в спокойно положение – с бившата ви съпруга Андреа вече в нормални отношения ли сте?
- Много сме добре. Минахме през един много тежък катарзис, бих казал. На мен все още чисто сърдечно и душевно ми е тежко, но като видя, че децата ми са спокойни и щастливи, се чувствам по-добре.
- Това означава ли, че Васил Драганов е един щастлив човек днес?
- Ако ви кажа да, ще ви излъжа. Ако ви кажа не, ще бъде прекалено жестоко. Да кажем, че Васил Драганов е на пътя към щастието си.
- Ще ви остане ли време през лятото за почивка, да отидете до Царево?
- Отиваме, отиваме, живот и здраве! С котката, с кучето, с децата. После ще започна оттам да работя. Сега сме предимно по летните театри, които са по морето и е много удобно. Ще вземем и майка ми, разбира се, тъй като без една баба човек е за никъде, да сготви едни сармички. Просто по български не се получават нещата (смее се).
- В Царево оправиха ли се нещата след наводненията миналата година?
- Какво да ви кажа, да, оправиха се, но ако трябва да бъда честен, аз много страдам от това. На мен често ми се случва да страдам и да ме нападат хора. Ако питате за истината по отношение на събитията от миналата година – това е човешката алчност. На въпросните два плажа, на които станаха най-големите драми – Арапя и Нестинарка – деретата, които естествено отводняват Странджа, просто преди години бяха засипани със строителни материали и са продадени за първа линия земя. Човешката алчност и известната в цял свят българска корупция допринесоха за това бедствие. Местните са ми разказвали, че преди 100 г. е имало пак такива дъждове, не че и преди не е имало, никой не го казва. И хората са установили, че трябва да се изкопаят дерета точно на тези две места и тези дерета ги имаше. Аз ги помня, тъй като ходим на Царево от около 30 г. Спомням си и преди 10 г. как ги засипаха. Истината е някъде по средата. Да, имаше бедствие, но и човекът допринесе да се случи тази трагедия.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Искам да пожелая, особено на младите, да открият себе си, за какво са създадени и с какво да радват останалите.
Това е той:
-Роден е на 6 ноември 1975 г. в София
-Завършва актьорско майсторство през 2002 година в класа на Илия Добрев в НБУ
-В сериала „Столичани в повече“ играе ролята на Радко Чеканов
-От 2010 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“
Екатерина Томова
