- Г-н Шишков, един месец, откакто не сте министър, каква е оценката ви за работата на регионалното министерство? Вашият наследник продължи ли темпото, както обеща, когато встъпи в длъжност?
Ще започна с това, че през десетте месеца, когато бях министър, строителните фирми в началото бяха уплашени, защото им се наложи да работят по друг начин.
По какъв начин?
Предвидим и последователен. Прави се проект, има решение за строеж, получават аванс, когато започнат да строят, и им се плаща окончателно, когато завършат строежа, а не когато държавата поиска да им плати. С две думи, нещата се нормализираха, бизнесът има предвидимост. В този месец имах възможност да се срещна с много хора, по-точно те ме намираха и от разговорите ни в момента усещането ми е, че част от строителния бранш се притеснява.
Защо мислите, че строителният бранш се притеснява?
Защото започна да му харесва тази предвидимост и яснота, която създадохме, и сега се притесняват, че отново може да се върне предишната ситуация, която беше ненормална.
Коя е нормалната ситуация?
Когато държавата даде възможност за реализация на бизнеса и следва ясни правила и отговорности, едното от нещата е, както вече казах, да плаща аванс, когато се започне работа, и окончателно да се издължи, когато има завършен строеж.
А от какво сте удовлетворен от вашата работа?
Удовлетворен съм, че направихме пълната документация за един от участъците за отчуждаване на магистралата Русе - Бяла. Изключително важен транспортен и бих го нарекъл геополитически коридор. Практически това е най-източната магистрала, която свързва юг и север на Европа. Доволен съм, че и сега продължава да се работи в тази посока. Но до края на октомври трябва да се приключи строежът, за да се спаси ОВОЗ-а, надявам се да продължат, защото времето ни притиска. За магистрала „Европа“ има известно закъснение, но причината за това, мисля, е в дъждовете, които продължиха твърде дълго. Например обходът на Бургас въпреки огромния натиск, който оказахме, бе завършен, когато времето позволяваше. Важното е, че се случи, защото ако не беше станало, туристическият сезон щеше да ни затисне.
Има ли нещо, което ви изненадва?
Изненадан съм, че сегашното правителство е изтеглило моя текст за търпимостта от проектозакон, с който да се приемат за законни, незаконно построени инфраструктурни обекти. Аз нямам против текстът да е по-различен, но имам против месец и повече да не се прави нищо в тази посока. Пример за незаконно строителство е четвърти лот на магистрала „Хемус“, отсечката след пътя между Ловеч и Плевен например. За мен в част от градовете в България незаконното строителство е факт и затова този текст е изключително важен.
Защо според вас се случва това с този текст за търпимостта?
Смятам, че проблемът е политически. Когато го предложихме, ме подкрепиха ПП, тогава Виолета Комитова беше министър на МРРБ, не ме подкрепиха от ГЕРБ. А това беше законовият начин да решим проблемите. Вижте, това е техническа грешка, но политиците в мисълта си я превръщаха в политическа. Сега обаче ПП и ГЕРБ имат общо управление и това според мен пречи да завършим един етап от промяната, и то законово.
Припомнете за какво става дума?
Става дума за това, че всички обекти от инженерната инфраструктура, които са основно общински и държавни и които отговарят на нормите, могат да бъдат обявени за търпими - да бъдат приети за законни, но след като се направи анализ на строежа.
Имате предвид обаче не частни строежи, защото всеки ще тръгне да си узаконява незаконното строителство.
Благодаря за този въпрос. Конститутицята не ги разделя на общински, частни и държавни по този признак. Обаче можем да ги разграничи как са описани. Пътища, водопроводи и др. Те в своята същност са общински и държавни, защото няма как да бъде изградена частна магистрала, поне в България това засега е невъзможно. Инженерната инфраструктура е публична, това, че изрично не е написано, не означава, че някой може да се възползва. Моето предложение е само за инфраструктурата.
А имаше ли опити да бъдат вкарани и други видове незаконни строежи в това ваше предложение за търпимостта, г-н Шишков?
Да, имаше натиск върху мен в узаконяването да не бъде само инфраструктурата.
Кой ви оказа натиск?
Всякакви организации, интересът на бизнеса към тази тема е огромен. Отговорих ясно и недвусмислено, че ще бъде само инфраструктурата. Ние всички търпим щета от начина, по който е строено в миналото. Затова трябваше да се намери законов механизъм тези обекти да бъдат узаконени.
А ако те се оставят да си бъдат незаконни, означава ли, че ако, не дай си боже, се случи авария, няма да има кой да поеме отговорност?
Едно от важните следствия е, че изградените пътища са с текущи ремонти, които всъщност са основни. Те следва да бъдат довършени с определени дейности. За тези дейности е нужно разрешително за строеж. А разрешително не може да се издаде, защото въпросният обект е незаконен. Това е проблем, в който политиците не желаят да вникнат. Има неща като този проблем, които не можеш да си позволиш да ги държиш по този начин. Затова казвам, може да е подобен текст, може да не е моят, но да се направи. И по решението на проблема ще си проличи дали обещанието за промяна ще се случи.
Еколозите ви обвиняваха, че с магистрала „Струма“ сте предрешили пътен възел?
Каквото и да говорят, спасих четири години на България, не съм предрешил пътен възел. България трябва да има АМ “Струма” от край до край. Ние трябва да спасим процедурата, защото програмният период през 2027 г. ще замине и тогава ще трябва да връщаме пари за това, че не сме изградили цялата АМ “Струма”. Искаме Шенген, а не можем да построим най-европейската магистрала. Ето това е разликата между политическото говорене и реалните факти. Ние също така не строим алтернативни пътища, например най-пряката връзка от Солун към Видин е с тунел през Петрохан.
Има ли шанс наистина да стане. Тогава хората от Северозападна България, които идват да работят в столицата, ще идват и се връщат за няма и час.
Има шанс сега и веднага. Ние сега изграждаме алтернативния път през Ботевград до Монтана, който държавата трябва да го изгради и финансира. А под Петрохан може да се даде евентуално на частна концесия и тогава всеки пътуващ ще си избере трасето. Дори и да плащаш, при абонамент пътуването ще ти излезе като карта за цялата градска мрежа в София. Хората са готови да плащат, само да има пътища. Подобна е ситуацията и с другата магистрала “Рила”, която е пряка връзка между АМ „Тракия“ с АМ „Струма“ през Ихтиман, Самоков и Дупница. Ако се направи, това ще представлява най- далечният източен обход на София, пътят ще се съкращава с 50-60 км. Така столицата ще се облекчи от натоварване с автомобили и мръсни газове. Иначе си говорим за екология, но не правим нищо.
Колко време ще заобикаляме заради работата при отсечката след Ботевград по Е79?
Предполагам няколко месеца.
Кажете защо българските пътища и магистрали са най-тъмни?
Сега ще познаете кои са новопостроените отсечки по осветеността на пътните възли.
Г-н Шишков, изненадахте всички, като обявихте, че ще се кандидатирате за кмет на София. Какво ви провокира да смените първоначалното си решение?
Хората, които ме срещаха по улицата, ме провокираха. Питаха ме дали ще продължи промяната при сегашното управление, а преди това не са ми задавали такива въпроси.
А всъщност аз работя от 1996 г. за София, зная как се развива във времето, зная защо определени неща не са се случили. Това е полето, от което излязох и отидох в МРРБ, няма как София да не ми е на сърцето. На много от проблемите в града съм предлагал решения, но не всички са решавани. През 2005-2006 г. се направи Общ устройствен план (ОУП), който се превърна във фототапет. Не се разшири озеленяването, не се намери начин да се изградят комуникациите, артерии, не се построиха детски градини, тротоари, паркираме в междублоковото пространство, независимо че има проекти за подземни паркинги. Затова всяка година сме с усещането, че става все по-зле. При изключително инвестиционно желание Столичната община не можа да го превърне в тласък, за да развие инфраструктурата.
През 2006 г. се твърдеше, че София ще се развива на север, защото в южните склонове на Стара планина условията за живот са по-добри. Май не се случи.
За да се развие градът в определени райони, трябва да има инфраструктура. Южната част на града е по-развита, а северната не е и това довежда до отлив от инвестиции в строителството. Частният инвеститор няма да построи сгради, където общината не е изградила инфраструктура. Строителството е плод на това, което общината е изградила като инфраструктура. Говорим политически и обещаваме, но не изпълняваме и това говорене се превърна в градоустройствен хаос. Не разсъждаваме по начин да сложим експертното начало за изграждане на града.
Как ще се кандидатирате?
Ако участвам в изборите, ще е безспорно като независим кандидат. Но много е важно да имаш зад гърба си общински съвет, ако искаш да провеждаш политики.
В София колите са повече от хората.
За да слязат хората от колите, трябва да има градски транспорт. И сега има, но трябва да е още по-добър. Не мога да отрека, че софийското метро е отлично направено. Аз самият вече слязох от колата и ползвам само метро и градски транспорт и точно затова срещнах толкова много хора. Проблемът с колите е, че ги паркираме около жилищата си. Последната наредба е, че при жилищното строителство всеки апартамент трябва да има паркомясто, а преди не е било така. Трябва да намерим механизъм, да не ни пречат колите, да си ги имаме и някъде да ги паркираме.
И какво е решението?
Междублоковите пространства са общински терени, в много от тях има определени терени за подземни общински паркинги. Те могат да се изградят съвместно с частниците. Всеки ще си плаща за паркирането, а общината ще има ресурс, който ще може да вложи в детски площадки, тротоари, улици.
Твърди се, че жълтите павета са редени навремето от германски гастарбайтери. Има ли днес според вас майстори от такъв ранг?
Не зная дали е така. Основният проблем на жълтите павета е, че не се спазват рецептите в настилката.
Това е той:
Иван Шишков е роден на 14 септември 1963 г. в София
Магистър по архитектура през 1990 г. във ВИАС-София
В периода 1992 - 2000 г. е заемал длъжността главен архитект на община Драгоман
Бил е главен архитект на район „Банкя“ в Столичната община и главен архитект на район „Триадица“
По време на двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев през 2021 година, е съветник и заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Поема поста на служебен министър през 2022 г. до избора на редовно правителство
Светлана Трифоновска
