- Д-р Сотиров, какъв е проблемът с онлайн консултациите? Защо пациентът задължително трябва да дойде в кабинета?
- Там проблемът е, че не е определен нормативно редът, по който тя се документира. Онлайн консултацията съществува като вписана в нормативен документ от 10 години, но от толкова касата и министерството отказват да определят ред, по който ще се документира. Медицинска дейност, която не се документира, тя на практика не съществува. Всяка една от тях трябва да бъде документирана. Този проблем не е решен и с този Национален рамков договор. За това преди Националното сдружение на общопрактикуващите лекари потърсихме съдействие от народните представители, които подготвиха законопроект за телемедицинските консултации, само че заради честата смяна на парламентите, нямаше как да мине целият етап на обсъждане. Сега се надяваме и този законопроект да бъде разгледан и да бъде разрешен въпросът с документирането.
- Онлайн консултациите добър вариант ли са както за пациентите, така и за лекарите?
- Доколкото е възможно. За моите пациенти, които познавам от 37 години, за тях ми е много по-лесно и възможно да им назнача лечение, защото ги познавам. Когато обаче той е нов – това е трудно и онлайн мога да му дам само някакви общи съвети.
- Липсата на правно установен ред за документирането на онлайн консултациите пречи ли на издаването на електронни рецепти?
- Към момента електронна рецепта по здравна каса не може да бъде изписана въз основа на онлайн консултация, тъй като тя трябва да се документира в амбулаторен лист, на хартия и той да се подпише от пациента. Абсолютно всички рецепти, които издавам, са електронни и така е от 2.5 години, но пациентът идва в кабинета.
- Каква е причината тези пропуски да не се отстраняват?
- В момента съпротивата е голяма от страна на институциите, основно от здравната каса, които са против електронното здравеопазване, при Министерството на здравеопазването по-скоро е незаинтересованост. Електронното здравеопазване не касае само пациента и лекаря, то касае и здравната каса, която трябва да заплати тази дейност. Сега всичките им процедури са устроени на базата на хартиен документ, който минава през тях. Изведнъж той изчезва и от там следва да преустроят целия начин на работа, също и МЗ, НЦОЗА. В много институции – МТСП, НАП, НОИ, трябва да реорганизират по нов начин работата си, а на всички тях това им се струва трудно.
- Защо все още няма подписан нов Национален рамков договор?
- Ще се подпише, но трябва да имаме бюджет. Като го няма не е ясно какви ще са сумите за съответните дейности. Удължаването на бюджета е продължаване на агонията, защото работим със стар бюджет при нови условия. Текстовата част като общи принципи е договорена от Българския лекарски съюз. Сега чакаме да мине бюджетът на НЗОК през парламента и едва тогава на базата на него да се разбият цените по дейности. Тук има друга драма – здравните вноски, които оформят основната част от парите за здраве, са определени като 8%, но изведнъж се оказва, че по-малко от 1/3 от българските граждани плащат тези вноски, 2/3 не плащат или внасят минимална – 4% върху минималната работна заплата. Над 1 млн. въобще не плащат, а потребяват медицинска помощ, но чрез спешните звена в болниците.
- Тук не е ли виновна държавата, че не успява да ги събира тези вноски?
- Да, основно е тя. Въпреки това държавата се е задължила да плаща здравните вноски на пенсионерите, децата, държавните служители. Тази 1/3, която работим и имаме доходи, плащаме 8% върху реалния доход и с тези наши пари се издържат всички останали. Децата и пенсионерите дори не плащат потребителска такса, като нейната логика е да ограничи пациентите да не злоупотребяват с медицинска помощ и да ходят, когато имат нужда, а не ей така. Плащащите здравни вноски плащаме три пъти – един път чрез данъците ни, след това през вноската си и накрая, защото като не може да се доберем до личния си лекар, отиваме на частно. Това е голям дисбаланс в цялото здравеопазване.
- В същото време хората се оплакват, че масово доплащат за здраве, защо се случва така?
- Това, за което доплащат гражданите, е за лекарства, а не за медицинска помощ. Основно лекарствата, които се ползват, дори и за хронично болните, там здравната каса плаща определен процент от стойността на медикамент.
- Като човек, който е навътре в нещата - какви са проблемите в българското здравеопазване?
- Основният проблем за България е несъответствието в очакванията на хората и парите, които обществото отделя за здравеопазване. Казвам обществото, тъй като здравеопазването не се финансира от данъците, а основно от здравноосигурителните вноски. Там се получава едно голямо разминаване, тъй като всички пациенти очакват да им бъде оказана медицинска помощ в качеството и степента, която се оказва във водещите европейски държави като Германия, Австрия, Франция. Но това, което заплаща обществото ни, е горе-долу 10 пъти по-малко от това, което плаща германското, френското или австрийското за медицинска помощ. Няма как да получиш нещо, за което си решил да платиш 10 пъти по-малко. Ние отделяме 10 пъти по-малко от средното за Европа, а ако се сравняваме с Германия, там вече отиваме към 15 пъти.
- Да, но доходите у нас са доста по-ниски от тези в европейските страни?
- Доходите нямат абсолютно никакво значение. Хората независимо от доходите си желаят медицинска помощ на най-високо европейско ниво, а ние сме един пазар. Инструментите, апаратурата, лекарствата, всичко това е на европейски цени. Примерно, ако наш лекар реши да си купи ехограф, той няма да си го купи 10 пъти по-евтино, защото доходите на българите са по-ниски. Апаратът е на цените, на които се продава във Франция или в Германия. Същото касае и заплащането на лекарите. Пазарът е отворен. Всеки български лекар може да отиде да работи във Франция или Германия, както го и правят. Над 50% от нашите студенти, завършващи медицина, заминават да работят извън страната ни. От тези, които остават тук, около 20-25% остават само докато вземат специалност и също заминават за чужбина. Те отиват там, където обществото е осигурило по-добри условия за работа и има по-добро отношение към лекарите.
- Какво имате предвид с коментара си за по-добро отношение към медиците?
- Проблемът не е само в заплащането, но и в отношението на обществото към тях. Отпреди 10-15 г., около 2010-2011 г., покрай случая с бебето във фризера, който го четяха в парламента, управляващите създадоха в българското общество впечатление, че лекарите са престъпници и убийци и затова трябва да ги контролираме. Постоянно се изтъкваха твърдения, които естествено бяха фалшиви, както и случаят, с който започна кампанията срещу лекарите. Там се доказа, че всичко, което са направили, е било по медицинските стандарти и правилно са постъпили, но за това обществото дори и не разбра, тъй като това решение дойде след 5-10 години.
- В същото време хората твърдят, че непрекъснато се увеличава бюджетът за здравеопазване, но населението е все по-болно, а смъртността расте. Прави ли са според вас?
- Процентно бюджетите не растат. Дали хората ще са здрави или болни зависи от начина им на живот, а не от лекарите. Една от дейностите на общопрактикуващите лекари е профилактиката и това е дейност, в която ние сме водещите в Европа. Профилактиката срещу рак на простата не се прави през ноември и от уролог, а целогодишно от личния лекар, както и срещу рака на гърдата.
- Българите ходят ли на профилактични прегледи?
- Това си е решение на всеки пациент. Част от тях ходят, други – не. Тези, които не ходят, го правят по различни причини – някои от суеверие или от страх, че като им направят изследване, ще им открият нещо. Други не ходят от небрежност. Тук говорим за профилактичните прегледи, защото профилактиката има три основни елемента – едното е предпазване от заболявания, превенцията и това основно са имунизациите, които се правят от личните лекари. Следващата част от профилактиката са прегледите, с които ние целим да открием ранно заболяване. Тук освен нивата на профилактика, които имаме в България и които другите държави не могат да постигнат като преминали изследвания за рак на простата или рак на гърдата, има и още нещо. Преди 15 години научният екип на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари разработи софтуер, с който ние въвеждаме данните на пациента и самият той изчислява риска от развитие на диабет, различните видове рак, високо кръвно, инфаркт, инсулт. Когато научим от какво е най-силно застрашен пациентът, личните лекари разширяваме профилактиката към него и му обръщаме допълнително внимание как да се предпазва. Още тогава успяхме да убедим здравната каса и МЗ, че трябва да бъде въведено за всички общопрактикуващи лекари, за да може да се извършва масово и дори го вписаха в наредба, което го направи задължително. Относно профилактиката ние сме водещи, а останалите държави имат на какво да се учат. Профилактичните прегледи са веднъж в годината, имунизациите са задължителни по календар.
Има и незадължителни, които се осигуряват безплатно от държавата, както и противогрипни. Такава има и срещу човешкия папилома вирус. В България поради недоверието, с което пациентите подхождат към имунизациите, нивото на умиращите от рак жени се увеличи, най-често от карцином на шийката на матката. Когато започнаха тези програми 2010-2012 – тогава бяха 360 жени годишно, сега са около 500, т.е. всеки ден умира по една жена най-малко, което нямаше да се случи, ако се беше имунизирала.
Това е той:
Д-р Костадин Сотиров е завършил Медицински университет – Пловдив, през 1986 г.
От завършването си до сега работи в с. Белащица, обл. Пловдив, като общопрактикуващ лекар
От 1991 г. членува в БЛС, а от 2003 г. - в Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България
От 2017 г. е член на УС на НСОПЛБ и е един от учредителите на Сдружението на общопрактикуващите лекари - Пловдив, като от 2017 г. е и негов председател
Владимир Христовски
