- Г-н Митев, за тези 31 години, в които сте директор на училището, кои бяха най-трудните моменти?
- Трудностите са за това, за да се преодоляват. Аз така гледам на нещата. Никога за нищо не съм очаквал, че ще ми е лесно. В тази наша държава никой не е учил за директор и 35 години след промените още няма изграден дори един факултет, който да обучава и подготвя такива кадри. Да им дава едно сериозно образование, тук не говорим за някакви курсчета. Това е голям минус, защото от качествата на директорите в средното образование зависят много неща. Затова и на мен ми бе най-трудно в първите три години, защото трябваше да видя и подредя всичко, да преценя на кого какви права да делегирам, за да може тази голяма машина да работи. Сега съзнателно съм ограничил броя на учениците, за да се работи най-ефективно. Били сме близо 2000, сега в последните десет и повече години децата са около 1600, което е оптималното за капацитета на сградата и организацията.
- Как се промени системата в българското образование, откакто започнахте в нея като учител през 1985 година?
- Връщате ме доста назад. Започнах като учител и завеждащ кабинет с ония първи компютри „Правец 8“. Сам се учих на тях, след това преподавах. Не бях от послушните при старата директорка и договорът ми по заместване беше преждевременно прекратен на 1 юни 1990 година. Наблюденията ми обаче са, че системата се променя на парче. Няма ясна стратегия, въпреки че в световен мащаб имаме сума примери за това как една държава се развива, когато истински заложи на образованието, как за много кратки периоди дърпа напред в своята икономика, в обществото изобщо. В определени случаи в годините назад пренебрегването на тази система се правеше съзнателно от хора, които май стоят зад кадър. Те нямат интерес и са наясно, че ако правим образована нация, тя по-трудно се манипулира. Казвал съм го на политици в очите: „Ние ако правим умна нация, няма да си избираме такива като вас“. Това е моето мнение, без да упреквам някого конкретно, защото през всичките тези години, на които съм свидетел, съм видял и страхотно интелигентни хора и в политическите среди. Работил съм с такива на местно ниво. И сега има такива хора във всички партии, но те се губят между другите. Нямат онзи глас, който може да надделее в конкретна посока.
- Коя е правилната посока според вас?
- Надявам се един парламент, кой ще бъде не знам, да гласува, изработен професионално от експерти в областта на образованието с опит в системата, закон за наложителни промени в средното образование. Закон, който да се изпълнява от всяка изпълнителна власт в бъдеще. В него ясно да се опише какво искаме. Не може да стане без ред и дисциплина. Не може да поддържаме учебни заведения, които не произвеждат никакво качество. Не създават качествени хора, които биха могли да дърпат напред всяка сфера в нашия живот. Главното в образованието е, че когато реформите се правят на парче, резултат не може да има. Когато има едни 20%, които произвеждат качество, а другите – не, за какво става въпрос. Ние с тези 20% къде ще вървим?
- От какво най-вече зависи положителната оценка за един мениджър в образованието, каквито са директорите на училищата?
- Действително съвременният директор трябва да е мениджър, да ръководи така, както се ръководи една фирма, която иска да постига резултати. Да се опитва да разбира от всичко. В крайна сметка, колкото и да е малка, конкуренция има. Главното за мен е, че всеки ученик, постъпил в училището, за мен не е бройка, която прави бюджета. За голям процент от колегите бройката е водеща и за да не я загубят, правят страшни компромиси. Не се пишат отсъствия, смотват се нещата, документално ги оправяме, което е престъпление, защото зад този ученик стоят кръгло 2000 лева за учебната година, които правят бюджета на училището. Главното е всеки ден да се показва, че ти работиш за тези ученици. Родителите да го разбират, че се работи за техните деца. А едно от нещата, които ни дърпат назад и като държава, е, че има много хора на ръководни постове, които са си седнали на бюрата и имитират някаква дейност и са със съзнанието, че ако не правят нищо, няма да са виновни. Защото в тази държава, когато не правиш нищо, не ти търсят отговорност. Но когато правиш, действително може и да сгрешиш и ти се нахвърлят много яко.
- С какви средства изградихте впечатляващата материална база, с която може да се гордее вашето училище?
- Тя е факт преди всичко с много работа. Допълнителните средства, които са извън бюджета и извън програмите, по които сме се борили и сме успели да извоюваме, са 80 000 лева в 2006 година от община Плевен за първия етап на многофункционалното игрище. След това вложихме още, за да направим трибуни с 240 места, 14 прожектора осветление и цялата инфраструктура в двора около тях. Другите пари са малко над 200 000 лева по един проект за енергийна ефективност преди десетина години, по който още 4 училища получиха по 500 000 лева и дори по милион, защото ние преди това сами бяхме направили много. Всичко друго се прави от нашия бюджет и от тези програми. Вече изтече обществената поръчка за две подземни зали в едни складове под входа. Те ще станат страхотни с много техника. Очакваме от следващата фаза на национална програма милион и половина за още една спортна зала, защото преди години си съборихме малкия физкултурен салон и на негово място изградихме общинския плувен комплекс. Без излишна скромност мога да кажа, че голямата заслуга за него също е моя. Една предишна управа го даде за 10 години под наем, който изтича тази година и от публична общинска собственост го направи частна общинска собственост. Очакваме и 800 000 лева по друга програма, на която сме на втория тур за център за дигитални създатели. Той ще включва зала за конференции и едно радио-телевизионно студио с апаратна и две други помещения.
- Значи гимназията ви разполага и със собствени медии, така ли?
- Имаме училищен вестник на 13 години, който за поредна година ще получи национална награда. Той се издава и на хартия, но може да се чете и в нашия сайт. В някои броеве учениците са ангажирани и с предпечатната подготовка. Ние възрастните понякога не можем да си представим колко могат младите. За да го разберем, трябва да им дадем шанс. Всичко се прави за тях и съм сигурен, че ще работят.
- Доволен ли сте от развитието на учениците, които завършват вашето училище?
- Да. Винаги е удоволствие да видя успели хора. Не е за хвалене, но за някои съм сигурен, за други – не, че бяха и министри. Има журналисти, лекари, програмисти... Ние по един и същи начин работим и искаме да изградим хора не само през научния материал по дадените предмети, но и да ги научим за нещата от живота. При едни успяваме повече, при други по-малко, защото няма фуния, в която да наливаш знания и насила можеш да вземеш, не да дадеш. Достатъчно сме работили, за да имаме ония качествени ученици, с които се гордея. Единиците, които случайно са попаднали при нас, със зор са завършили или не са, се губят. В коридора към центъра за природни науки от випуск 2018 насам стоят индивидуалните снимки на учениците. И ще ги виждат и техните деца и внуци.
- Как се променят поколенията, които израстват пред очите ви?
- Общо взето, вървим надолу. Ние възрастните смъкваме летвата и в обществото, и в училищата, и във всичко. Това не е добре. Необходими са хора на най-високо ниво в държавата, на които им стиска, да не допускат това да се случва. Мога да дам десетки примери. С изпитите, които се полагат, с матурите, с изискванията, с контрола... с всичко. Летвата се смъква. Резултатите от международните изследвания минават като чудо за три дни. Бил съм в чужбина, разговарям постоянно с деца, които са в други държави. Дете, което тук се справя на някакво средно ниво, там е сред първите. Имаме с какво да се гордеем и като система, и като постижения, само че тези неща се губят в негативните новини, които бълват всеки ден. На едно малко дете, ако постоянно му казваш: Ти не слушаш, ти това, ти онова, ще го направиш такова. Но ако за най-малкото нещо умерено го хвалиш и насърчаваш, то ще постига и по-големи резултати. Елементарно е. Това трябва да се прави във възпитанието на цяло едно общество, но трябва да има кой да поведе нещата. Както ми казваше един възрастен мой колега, който беше и депутат: „Ти не ми говори за училището, в което си директор. Вие сте изключение. Говори ми за цялата система“. Аз не искам да сме изключение. Искам така и много по-добре да изглежда всяко училище, защото това е възможно.
- Защо обаче добрите примери са по-малко?
- От една страна, защото липсва контрол. Другото е въпрос на инициативност и работа. Не всичко е пари. Мързеливецът така се оправдава: „Няма пари“. Не, няма желание. Когато има желание, се намира и начин. Иначе се търсят само оправдания. Парите ги имаме. Да, не стигат за всичко, което желаем, както е и в семейството. Въпросът е този ограничен ресурс да се харчи по предназначение. Оправи си жилището, външния вид, вложи в образованието на децата си, а не бързай да си купуваш скъп автомобил. И като учител по математика, и като ръководител мога да кажа, че процесът на мислене става все по-труден. Не само за децата, но и за възрастните в целия свят. Когато някой ти говори нещо, трябва да разбереш какво ти казва. Да вденеш! Ако искате да го определим и като функционална грамотност. В тази посока трябва да се усетим, че системата ни си е оная „класно-урочна“, която трудно излиза от шаблона. Не може в 2024 година да правим децата „папагалчета“. Да наизустяват нещо, да го казват и да не ги учим да мислят. Този живот иска мислещи, идейни хора с бързи реакции и точни решения.
- В тази връзка коя е най-идейната покана за бал, която сте получавали?
- Това е нова традиция. Всяка ми е ценна. Ще отбележа последната. Отделиха от времето си, дойдоха на двора вечерта по тъмно, опитаха да е изненада, но аз ги усетих. Бяха се събрали и със специални светлини изписаха: „Ще дойдете ли?“. Стана популярно и в социалните мрежи. Естествено, че ще бъда на бала и със сегашните абитуриенти, ако съм директор. Традицията е от 2007 година. Имаше и мода да се пътува отвсякъде към морето с влакове и автобуси... Бях първият, който без много трудности си ги върнах в нашия град и оттогава досега баловете са ни на едно и също място с преспиване от гледна точка на безопасност в хотел в нашия парк „Кайлъка“. Стигаме дотам с тролейбус или с електробус. Преди това има дефиле от площада пред театъра през целия център. Преди това беше със 150 автомобила, а от 2018-а с градски транспорт, което е уникално. Дори в онази 2020 година аз още февруари казах на дванайсетокласниците, че ще имат традиционното изпращане, коктейл и бал, само не можех да им кажа датата. Тя беше някъде втората половина на юли.
- Водите ли статистика от традиционните футболни мачове с абитуриентите?
- Не съм правил такава, но може би победите и загубите са по равно. Сигурно съм вкарал и към 20-ина гола. Имам всичко на видео. Правим го това, за да се получи шоу и да им остане незабравим спомен. Събира се много публика. Аз от 2019-а вече не играя. Обещах на съпругата ми да спра в годината, в която навърших точно 60. На нашата сватба през 1982 г. бях контузен, защото тогава като студент играех в Локомотив (Каспичан). През 2018-а се ожени синът ми. Сватбата беше през юни и вкъщи ме предупреждаваха да не отида на втора сватба контузен. След това ме изпратиха със специална червена фланелка в 10-ата минута с Димитър Якимов на гърба, защото така ми е бащиното име. На 30-ия юбилеен мач миналата година форматът беше различен. Дойдоха известни бивши футболисти от Левски, ЦСКА, Лудогорец, Спартак Плевен... и шоуто беше ученици и легенди срещу учители и приятели. Снимките се въртят и на нашия дисплей на фасадата на входа на сградата.
- Какво наложи демонстрацията на подкрепа от страна на учениците и техните родители преди няколко седмици?
- Със съпругата ми повече от 40 години работим в тази система. Двамата сме учители по математика. Тя, докато навърши пенсионна възраст и дори след това, докато си изкара випуска, работеше в друго училище – ОУ „Цветан Спасов“. През всичките 29 години, в които тя работеше, а аз бях директор, можех сума ти пъти да я назнача при мен, защото е учител с име в града, областта и дори в страната. Дори моят син избра да завърши в друго училище, за да не се изпада в особени ситуации пред съученици и учители. Когато преди две години нуждата от учители се изостри, аз помолих съпругата ми и я назначих за учител на едни паралелки със засилено изучаване на математика в 5-и, 6-и и 7-и клас. И тя бе третият човек, който за учебната 2022/23 година беше назначен. Намериха се хора, които да пуснат сигнал за конфликт на интереси. Дадох си в срок обяснението, открито и прозрачно. Никога не съм бил със съзнанието, че съм направил нещо нередно. Върна се писмото, както си е процедурата, към Регионалното управление по образованието, дойде комисия, разгледа всички документи, направи протокол, даде доклад до началника на РУО и тя към ноември излезе със становище, че липсва конфликт на интереси. Но изненадващо малко преди Коледа се получи протест от Окръжна прокуратура – Плевен, от една прокурорка, която по стечение на обстоятелствата е част от първия випуск, който изпратих през 1993 г. Мога да кажа, че нещата тръгват от двама нереализирани кандидати за кмет. Няма смисъл повече да коментирам и най-малко искам това да изглежда като оплакване. Аз правя нужното в интерес на децата. Какво тук значи някаква си личност. Слава Богу, аз има огромното уважение на голяма група хора, включително и на моята съпруга, с която сме изучили половината град. Друг е въпросът, че много от тях вече не ги срещаме в Плевен, или само от време на време, когато се приберат за малко. Това уважение е най-ценното за нас. То означава, че сме си свършили работата през годините. Че сме вложили много в тези деца, които искам да науча да бъдат бдителни и винаги да търсят правото си. Да не се примиряват с простотията, която ни заобикаля. Има една малка групичка хора, които всеки момент скачат, а това са точно неудовлетворените, чиито деца за малко са били тук, искали са да бъдат над правилата, тръгнали са си дали с решение на педагогическия съвет или самостоятелно, но са по-кресливи. Всъщност съм много благодарен на такива хора, защото те ме държат в кондиция.
- Какво мислите за последните промени, свързани с електронните медицински бележки, и възможността родителите да извиняват до 15 дни отсъствия в уведомителен режим към класния?
- Успяха да обидят съсловието с това, че най-после учителите няма да могат да виждат диагнозата на детето. Темата е много дълга, но просто маркирам последното изменение на наредбата за организация на дейностите. Прехвърлих вече всичко на класните и сега очакваме чудото с тези 15 дни. Това се случи под натиска на ония родителски организации, които просто са далеч от истината. Поне тези, които се явяват медийно и изобщо не съм наясно колко хора стоят зад тях. Както е и в много други организации с идеална цел. Какво обществено обсъждане е имало? Ние сме едно от големите училища не само в областта, но и на национално ниво и имаме с какво да се гордеем, никой не ни е питал. Нашите работодателски организации може да ги питате и тях: „Мрън, мрън, мрън...“ и оттам нататък нищо. Синдикатите не проумяват, че не става с думи, а трябват дела. Съжалявам, но не мисля, че с това решение се облекчават лекарите. Те са облекчени. В Плевен преди 5 години, когато си имаха системата, за която ние като данъкоплатци платихме луди пари, ги накарах да отпечатват медицинската бележка, не да я пишат нечетливо на ръка. Пускаха жалби, плашеха ме, но в крайна сметка кандисаха и започнаха да си вършат работата, както трябва. Дори сега значително по-големият брой лекари, които са си на мястото и заслужават огромно уважение, отчитат това като правилно. Те и сега дават на родителите такъв хартиен документ, защото това е част от правото на здравноосигурения. Той трябва да държи документ в ръцете си, а не екран на компютър. В електронното здравно досие също не излизат нещата както трябва, а баба Пенка със сигурност не може да влезе в него.
- Как подбирате екипа си?
- Аз търся учителите, правя селекция като в спорта. Убеждавам добрите да дойдат при нас. Фен съм на футбола и пренасям това и в образованието. Затова и вълненията, които настъпиха основно във випуска, който сега ще изпратим, са свързани и с това, че голяма част от тях в 5-и и 6-и клас са ученици на моята съпруга в другото училище и на мен лично. Те поискаха нещо нормално – да завършат и в дипломите им да стои моят подпис като директор. Сега на ход са тези, от които зависи. След по-малко от месец правя необходимите възраст и осигурителен стаж и мога да се пенсионирам. За нас е по-нормално вече да си почиваме. И това ще дойде. Оттам нататък аз не мога да си позволя да избягам и заставам зад децата и родителите. Не съм се вкопчил в стола. Знаят го и в РУО, знаят го и в министерството. След 31 години аз имам самочувствието, че като директор мога да ги правя нещата, и то на ниво. Нито в първата, нито във втората, нито в 31-вата година от моята дейност съм си треперил за стола. Тези, които са гузни и са сложени по някакви други начини, те треперят от страх дали няма да сбъркат и дали нещо може и да не се хареса на техните благодетели. Не съм. Водещото са децата. И това училище може да се задържи. Този ред и дисциплина, които не мисля, че са казармени, могат да се запазят. То може да се управлява от човек, на когото му стиска и е готов да рискува и да защитава институцията си. Не може да се ръководи от послушни хора.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 16 септември 1959 година във Велико Търново
- Завършва Висшия педагогически институт в Шумен през 1984 г.
- Работи като учител по математика и информатика от 1985 г.
- Общински съветник от Българската социалдемократическа партия на д-р Петър Дертлиев в състава на СДС от 1991 до 1995 година
- Избран е като първия независим общински съветник в мандата 2003-2007 година
- Директор на СУ „Иван Вазов“ в Плевен от февруари 1993 година
Людмил Христов
