- Доц. Райков, взривът на украинския язовир „Нова Каховка“ постави много въпросителни, включително и за замърсяването на Черно море. Доколко е възможно да достигне нашите брегове?
- Възможно е да достигне до всички брегове на черноморските държави, но трябва да уточним какви отпадъци точно биха дошли - сладка вода и биогенни елементи или петролни продукти. Голямата част от тези замърсители вече е в Одеския залив и по крайбрежието на Украйна. Логично по-тежките частици от органичен или неорганичен характер би следвало да се утаят първо на дъното. По-леките фракции се носят от теченията и в зависимост от тях и вятъра и могат да бъдат отнесени в открито море. Впоследствие е възможно същите да бъдат отнесени на много големи разстояния от източника на замърсяване и е трудно да се предвиди с точност къде, кога и дали ще бъдат установени от съответните държави в региона.
- Какво се предвижда от специалистите океанолози, кога ще стигне замърсяването от язовира в териториалните води на България?
- Когато говорим за замърсяване, трябва да споменем, че то може да бъде микробиологично, от петролни продукти, от селското стопанство - торове, тежки и леки метали и най-разнообразни въглеводороди и продукти от производството и бита. Движението, утаяването, отлагането и биоакумулацията на всички тези разнообразни вещества зависи от условията на средата, вятъра, посоката и силата на теченията. Цялата тази динамика се следи и ако има отклонения от нормите, ще се сигнализира.
- До каква степен това замърсяване може да се самопочисти от морската вода?
- Черно море има уникалната способност да се самопречиства. Вероятно големите количества органична маса и сладка вода ще предизвикват еутрофикация в Одеския залив и Северното крайбрежие на Румъния, последвано от масов цъфтеж на фитопланктона в крайбрежната зона.
- Как влияе това на морските обитатели и на бизнесите, свързани с морето?
- Морските организми са уязвими в различна степен на замърсяванията. Всяко отклонение от нормите - било органично и неорганично натоварване, се отразява в най-голяма степен на неподвижните и слабо подвижните организми – тези, които са прикрепени по дъното и скалите, и тези, които се придвижват бавно, както и младите ларвни и ювенилни форми. Това, което установяваме, е т.нар. оксидативен стрес или промяна във физиологичните процеси и ензимните системи, влияещи пряко на живите организми, които забавят растежа си, нарушават възпроизводството си и т.н., но, отбелязвам, това са процеси, които не се случват веднага, а са проследяеми във времето.
- Има ли все пак основание за притеснения сред почиващите?
- Не бива да има страх, защото отговорните институции, една от които е и Институтът по океанология към БАН, имат основна роля да алармират, обясняват и съдействат при преодоляване на евентуално възникнали екстремни ситуации. Еутрофикационните процеси, свързани с повишаване на температурата на водата, вероятно както всяка година ще предизвикват цъфтежи на фитопланктона, но това може да не се случи в българската част на Черно море. Почиващите трябва да се наслаждават на хубавото лято и да вярват на институциите, които всекидневно дават информация за чистотата на водата и процесите в морето.
- Какво е състоянието на морската вода, следи ли се за нейната чистота по крайбрежието ни?
- Да, разбира се! Не само че се следи, но и има всекидневна координация между институциите от МОСВ, научните институти и туристическия бранш, общините и областните управи, военните и др. Така че мерките са налице и всичко се следи под лупа.
- Има ли взаимодействие с украинските и румънските звена, които изучават морето и следят за неговата чистота и популацията на морските видове?
- Категорично. В непрекъснат контакт сме с колегите в Румъния и Украйна, но няма излишна паника. Натоварването е най-голямо в Одеския залив, но се следят хидродинамичните процеси и метеорологичните прогнози, използват се модели и сателитно наблюдение, за да може да има ранно предупреждение и съответни действия в случай на замърсяване на определена морска част.
- Замърсяването ще промени ли с нещо живота в Черно море?
- Черно море се е справяло и ще се справя с различни по вид замърсявания. Въпросът е колко и какви вещества се натрупват (биоакумулират) в живите организми. Чрез нашите изследвания ние, учените, следим за такива промени и своевременно алармираме обществото, ако е необходимо.
- Може ли преекспониране или невярна информация да предизвикат излишна паника от евентуално замърсяване?
- Не трябва да се всява излишна паника. Най-важно е информацията да се свежда до всички хора и да е от стабилни, официални източници, а не преразказ от трето лице.
- Какво трябва да стане, за да се стигне до екокатастрофа и това възможно ли е в тази обстановка?
- Засега няма данни за екокатастрофа или нещо подобно. Военните действия обаче определено са рискови за живота и здравето на много хора, както и по отношение на замърсяванията.
- Какво очаквате след развоя на събитията в Каховка?
- Всички сме неволни свидетели на разнообразните ефекти от конфликта в Украйна. Следим обстановката и се надяваме, че няма да има последствия за нашия бряг. Както споменах, при такива форсмажорни обстоятелства най-важно е ранното известяване, бърз анализ и информираност, за да може да се задействат различни планове за реакция.
- В института има ли изследователски проекти, насочени към влиянието на подобни замърсявания?
Преди този инцидент с язовира в Украйна ИО-БАН спечели проект в консорциум между черноморски страни и Италия: Black Sea SIERRA - „Използване на допълнителна подготовка за учебни програми чрез устойчиво управление в отговор на граждански и военно замърсяване на бреговата линия, притоци и лагуни в северната, западната и южната зона на Черно море“. Проектът Black Sea SIERRA ще подготви и адаптира капацитета за реакция на лицата, вземащи решения, към текущото/възникващото морско замърсяване, чрез координиран трансграничен отговор на замърсяване от въоръжени конфликти. Консорциумът от Черно море (Рума, България, Украйна, Турция) и Средиземноморският опит (ИТ) изброява два приоритета: Идентифициране на специфични типове замърсяване на морето, включително замърсители, свързани с войната, на площ от ок. 90 000 км2 по дължината на брегова линия на Черно море (териториални, международни води), притоци на реки и лагуни, количествено определяне на добавеното замърсяване на морето от въоръжени конфликти чрез откриване на нови замърсители и чрез диахронни и синхронни анализи на горещи точки на ненарушени основни седименти (през карти на риска на проекта), анализ на нови опасни вещества: генерирани от войната/възникващи замърсители, микропластмаси, пестициди, за оценка на въздействието или заплахите върху ключово морско биоразнообразие, карта на подводното шумово замърсяване ще оцени въздействието му върху биоразнообразието (делфини).
- За какво ще допринесат тези изследвания?
- Търсените изследвания осигуряват предпоставки за плана за управление и учебните програми и резултатите за въоръжените конфликти с принос към замърсяването на морето, предоставяне на наръчник за методология за оценка на замърсяването на морето и източници, включително въоръжени конфликти в Черноморския регион, разработване на коригиращи мерки, които да бъдат приложени от компетентните органи, дирижиране обучителни семинари и срещи със заинтересувани страни и политици, които вземат решения, за увеличаване на капацитета за реагиране и оптимизиране сътрудничество между черноморските страни участнички. Дейностите са организирани в 6 работни пакета, свързани с планираните цели и резултати: WP1 осигурява изпълнението на проекта; WP2 осигурява качествено вземане на проби от данни и генериране на бази данни за замърсяване, бионатрупване и подводен шум; WP4 оценява въздействието на замърсяването и идентифицира най-добрите налични техники; РП 5 до 6 развиват и оптимизират регионалния диалог между науката и политиката и обучение по отношение на замърсяването на морето, мониторинг и коригиращи решения чрез съвместни действия на страни от Европейския съюз и извън него.
Това е той:
- Доц. Райков е морски биолог и еколог в секция Морска биология и екология в Института по океанология към БАН във Варна
- Изследва рибните запаси, зоопланктона, микро- и макрозамърсяванията, промените във физиологията на различни организми в морска среда
- Има над 120 научни публикации и е член на национални и международни организации в рибарството и опазването на околната среда.
Добромир Радушев
