„Говорих с продуцентката да извадим всички дубли на Борис Луканов от „Дякон Левски“ и да ги пуснем в интернет в негова памет, друго не можем да направим“. Това обяви пред „Телеграф“ режисьорът Максим Генчев, който снима големия актьор в ролята на Найден Геров в емблематичната си лента за Апостола на свободата през 2015 г. Той определя участието му като подарък за екипа и пази незабравими спомени от общуването си с него на и след снимките. „Един от малкото артисти с много добре научен текст. С отношение към работата. Дори когато мълчеше, беше много изразителен. По негово желание дори съкратихме част от текста, вика: „Максо, по-добре да го изиграя, вместо да го казвам“. Много се грижеше за съпругата си и във всяка свободна минута й се обаждаше да я чуе, което беше много мило“, разказа още Максим Генчев.
Ирония
За играта му без думи говори и режисьорът Димитър Радев: „По ирония на съдбата той изигра последната си роля в моя филм “Рая на Данте”. Направи много силен образ, без да продума. Очите му казваха всичко. Винаги ще помня онзи кадър с неговите жилести, старчески ръце, които треперят под напора на чувствата - малкият финал на филма. Борис Луканов - актьорът, на чийто талант се възхищавах още от дете. Имаше магнетично присъствие и дълбок, запомнящ се глас. Бог да прости и помилва неговата красива душа!“.
Режисьорът Красимир Калушев го снима във филма си „Живот“ година по-рано, през 2020 г., и казва за работата си с него: „Благодаря ти за всичко, Боре! Благодаря ти, че имах възможността да се докосна до космическия ти талант, магнетизъм, достолепие и безкрайна добросърдечност. Благодаря ти, че ми помогна да сбъдна мечтата си и да направим „Живот“ точно такъв, какъвто се получи! Благодаря ти за отзивчивостта, за историите, за шегите, за усмивките... И най-вече ти благодаря за ония твои финални думи, изречени, след като казах: „Край на снимки за Борис Луканов“. Които ще си останат само между мен, теб, екипа и насълзените ни очи. Мир на душата ти, великане! Не те заслужавахме, да знаеш“.
Генерал
Ето какво сподели и режисьорът Лилия Абаджиева: „Няма да забравя начина, по който се вглеждаше в нас. Срещите и разговорите с Борис Луканов, когато още бяхме студенти, ни даваха усещане не само за неподправеното му любопитство към младите хора, но и усещане, че връзката между поколенията се поддържа и се състои заради по-големите. Имах привилегията да общувам с него в годините неформално, Иглика Луканова (дъщерята на актьора - б.а.) е наша приятелка. Ерудиция, мъжествена чувствителност, благородство на духа, достолепие и аристократичност. Не поучаваше, не беше дидактичен към нас, а без да разбираме, ни учеше с примера на святата си посветеност и етика. Светла му памет на Борис Луканов“. Антоанета Бачурова от „Умно село“ допълва образа му: „Скромен, работлив, честен към професията - нейният предан „редник”, както определяше себе си човекът, който всъщност е неин Генерал - със стотиците роли в киното и театъра“.
Епоха
Борис Луканов е починал на 30 май 2023 г., обявиха от Министерството на културата. „Оставя безброй талантливи роли в киното, легендарни превъплъщения в театъра, спомена за невероятната му любов към изкуството. “Играе ми се - каза Борис Луканов неотдавна. - И игра до последните си дни“, казват в тъжната вест от ведомството. „Ще го запомним с многобройните талантливи роли в киното и театъра, както и с невероятната му любов към изкуството. Всяка среща с него беше празник на духовността“, коментира кметът на Ловеч. Актьорът до последно обичаше да идва в родния Ловеч, особено на празника на града 11 май“, каза кметът на Ловеч Корнелия Маринова. „С него си отива една забележителна епоха, която ще остане записана със златни букви в историята на театралното и филмовото изкуство. Паметни ще останат десетките му роли на сцената и пред камерата, професионалните и житейските уроци, които ни завеща“, добавиха от Народния театър „Иван Вазов“.
Поклонението е на 2 юни 2023 г., петък, от 11.00 часа в Народен театър „Иван Вазов“, съобщи дъщеря му Иглика Луканова.
Поклон пред паметта му!
Участва в над 50 филма
Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 г. в Ловеч като Борис Луканов Цонев. Работи в Толбухинския театър (1960-1961), Варненския театър (1961-1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Участва в над 50 български игрални филма, като пресъздава образите на проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984), Кавхан Етх („Борис I“, 1985), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987). Участвал е в „Търновската царица“, „Йо-хо-хо“, в сериалите „На всеки километър“, „Записки по българските въстания“, „Тайфуни с нежни имена“, „Нощем с белите коне“, „Хайка за вълци“. В последните години го гледахме във филмите „Вездесъщият“ (2017) и „Порталът“ (2021). Една от последните му роли е във филма „Смирен“ (2021). Академия „Аскеер” го удостои с голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство през 2016 г. През 2019 г. излезе неговата житейска изповед в книгата „Монолози“.
Лео Богдановски
