- Г-н Първанов, Съединението ли е най-важният момент в българската история след Освобождението и защо?
- Това е един доста труден въпрос, тъй като времето от 1878 до 1885 г., макар и само осем години, са изключително наситени със събития от особено голяма важност за отново възстановеното Трето българско царство. В този период влизат: сключването на двата мирни договора - Санстефанския и Берлинския, провеждането на Първото Велико народно събрание, изборът и посрещането на първия български владетел княз Александър I, изготвянето и приемането на българската конституция. Това се все важни събития, за които може с пълно основание да се твърди, че са основополагащи за създаването и за легитимирането на новата българска държава. Що се отнася до Съединението, то може да бъде определено като първия успешен етап в борбата на българския народ за обединение на всички български земи, разделени от Великите сили чрез Берлинския договор от 1878 г.
Може ли да обясните най-общо на какви усилия е плод Съединението?
- Съединението е резултат от съвместните усилия на българите от двете страни на Балкана, живеещи в Княжество България и Източна Румелия, но то намира подкрепа и от страна на управляващите в столицата София. Съединението показва, че когато има единомислие и единодействие между народ и управляващи, могат да бъдат постигнати и на пръв поглед непостижими цели. На практика с реализирането на Съединението българската държава и българският народ дръзнаха да се изправят срещу Великите сили и дори срещу своята освободителка, Руската империя, която беше срещу този акт на незачитане клаузите на Берлинския договор, подписан и от самата нея. Всъщност тук трябва да отбележим, че за успеха на Съединението в немалка степен съдейства и разединението на Великите сили към онзи момент, от което българите умело се възползват за постигане на своята цел.
- Кои са били дипломатите, помогнали най-много за реализиране на Съединението, както български, така и чужди?
- Както вече споменах, в името на обединението на България в етническите й граници нашите политици от онова време загърбват своите тесни партийни пристрастия. И успяват да привлекат за каузата дори владетеля княз Александър, който впрочем по време на своето управление неведнъж доказва, че макар и да не е българин родом, милее за България не по-малко от самите българи. В основата на подготовката и реализирането на съединението стоят дейците от Българския таен централен революционен комитет, сформиран в Пловдив от добре познатия ни апостол от Априлското въстание Захари Стоянов. Сред главните действащи лица в този комитет са още: опълченецът поборник, а по-късно и офицер от българската войска Коста Паница, участникът в Старозагорското и Априлското въстание Иван Андонов, революционерите Димитър Ризов и Иван Стоянович.
Наред с тях обаче за делото са привлечени и военните ген. Данаил Николаев, майор Райчо Николов, кап. Сава Муткуров, както и дейците от опозиционната Либерална партия в Източна Румелия, начело на която са: Иван Салабашев, Георги Странски, Иван Чомаков. В Княжество България Съединението намира подкрепа в управляващото по това време правителство начело с Александър Малинов, както и лично на българския владетел княз Александър I. Всъщност не зная дали голяма част от читателите си дават сметка каква е реалната роля на княза и колко трудно е било вероятно е било вземането на решението да подкрепи Съединението.
- Каква е била ролята му?
- По това време Александър е на българския престол от 6 години и е успял да си навлече омразата на руския император и негов съименник Александър III. По време на подготовката, а и след обявяването на Съединението императорът показва, че е против този самоволен акт на българите на потъпкване на решенията на Берлинския конгрес. Българският владетел е поставен пред трудния избор: дали да подкрепи акта на Съединението и с това окончателно да скъса отношенията си с Русия, или да откаже да признае Съединението и да се опита по този начин да извлече, казано на съвременен език, политически дивиденти и да си върне отново благоволението на руския император. И като един истински български владетел Александър I избира волята на народа, който го е приел за свой владетел и водач.
Що се отнася до това кои чуждестранни дипломати подкрепят Съединението, това зависи от отношението на Великите сили към акта на българите. В наша подкрепа се обявяват Франция и Великобритания, но това далеч не е заради симпатиите на техните монарси и правителства. Те се надяват да намалят, а ако може и съвсем да елиминират руското влияние в България.
- Кои от чуждите дипломати са се опитвали всячески да пречат на това историческо събитие?
- Тук също отговорът зависи от това кои Велики сили са били срещу Съединението и защо. Главните противнички на Съединението, изключвайки самата Османска империя, са били Сърбия, Гърция, Австро-Унгария и Русия. За Сърбия и Гърция това има своето обяснение. Те не биха желали на Балканите да има една силна българска държава. И сърбите показват това недвусмислено с обявената на България още на следващата година война. Русия също не иска силна и независима България. Тя иска една силно зависима от нея страна, която да използва за своите цели и като коридор по пътя си към проливите. Отделно от това е и личната неприязън на руския император към българския княз. В същото време руската интелигенция подкрепя делото на българите.
- Каква е ролята на администрацията в Източна Румелия за Съединението и лично на Гаврил Кръстевич?
- Не бива да се забравя, че администрацията в Източна Румелия е съставена от българи. А едва ли има българин, който би бил против идеята за съединяването на земите на север и на юг от Балкана. Показателен е фактът, че при вестта за размириците в Източна Румелия на 5 септември председателят на Постоянния комитет Иван Ев. Гешов отправя питане до руския консул в Пловдив дали да обявят сами Съединението. Постоянният комитет това е институция с контролни и законодателни функции, определен от Органическия устав на областта. Едва когато консулът не разрешава обявяване на Съединението, румелийското правителство разпорежда арестуване на заговорниците и въвеждане на войски в Пловдив. Що се отнася до позицията на Гаврил Кръстевич, който по това време е управител на Източна Румелия, той е предупреден, че в областта му се готви преврат. Кръстевич обаче не само че отказва да вземе превантивни мерки и да въведе войска в Пловдив, но и спира телеграмата, с която директорите уведомяват османските власти, че не могат да се справят с обществените вълнения и искат помощ от Цариград. В деня на Съединението Кръстевич е подложен на незаслужено унижение. Той е качен в един файтон заедно с една мома, облечена в хъшовски дрехи и държаща сабя в ръка. И така сваленият областен управител е разкарван из целия град за присмех и подигравка.
- Коя от историческите ни личности е приета за символ на Съединението?
- Трудно е да се каже, тъй като за разлика от Априлското въстание тук няма апостоли. Аз лично бих определил за символ на Съединението българския владетел княз Александър I като символ на българската държавност. Но за мен Съединението си остава едно народно дело.
Подобно на Априлското въстание и тук Съединението е обявено преждевременно. Но за щастие то има щастлив и успешен завършек. Първоначално е било взето решение да бъде обявено на 15 септември. Но на 2 септември избухва бунт в Панагюрище. За да не бъде провалено делото от арести и предателства, БТЦРК решава да обяви Съединението по-рано. На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан. А Продан Тишков-Чардафон всъщност е командир на едната от двете големи чети – Голямоконарската (другата е Конушенската начело с Ангел Чолаков). Четата на Чардафон действително влиза в Пловдив, но те едва ли биха могли да извършат преврата и да свалят управителя, ако не беше помощта на войската от Пловдивския гарнизон. Войниците под командването на майор Данаил Николаев отказват да се подчинят на заповедите на директора на местната милиция, руснака Август фон Дригалски, и успяват да установят контрол над града и да извършат преврата по изцяло безкръвен път. В противен случай, ако не бе намесата на военните, може би щеше да се стигне до ситуацията българи да се бият срещу българи.
- Ролята на Сръбско-българската война и ако не ни бяха спрели при Ниш, докъде сме можели да стигнем?
- Ще започна отговора на въпроса от втората му част. Както казва проф. Пламен Павлов, в историческата наука думата „ако“ се смята за ерес. Всъщност никоя от Великите сили дори не би си и помислила да остави българските войски да продължат устрема си. Защото никоя Велика сила не иска силна славянска държава на Балканите. За европейските монарси няма нищо по-хубаво от едни раздробени Балкани, които да могат лесно да управляват. Що се отнася до значението на Сръбско-българската война, на първо място тя показва на Европа и на света, че българите са готови да заплатят с кръвта и живота си за своето национално обединение. Тя показва за пореден път в историята безпримерния героизъм на нашия славен народ, както и че неслучайно през Средновековието в годините на Първото и Второто българско царство чуждите хронисти са наричали нашата държава „империя“. Победата над Сърбия през 1886 г. показа, че въпреки петте века чужд гнет българите не са се превърнали в покорни роби. И тук с огромна болка ще отбележа, че аз днес изпитвам истински бяс, когато чуя някой да говори за „турско робство“. Българите никога не са били роби. В противен случай те не биха оцелели като народ.
- Ако Съединението е било отложено за по-късен етап, дали според вас е можело да се обединим и с Македония?
- Съединението, както провъзгласяването на независимостта 23 години по-късно, през 1908 г., са подготвени и извършени от българския народ, но техният успех зависи в немалка степен и от подходящата и благоприятна международна обстановка. Ситуацията с Македония се оказва доста по-сложна поради различни причини. Сред тях са: липсата на единодействие между двете организации: вътрешната ВМОРО и външната ВМОК, като през годините дори се стига до ужасната ситуация българи да се бият срещу българи. Освен това моментът на изненадата вече е минал. В 1885 г. българите успяха да изненадат и да хванат неподготвени Великите сили. Но след Съединението европейските монарси и правителства вече имат едно наум. И моето мнение е, че те по никакъв начин не биха позволили присъединяването и на Македония към България. Защото това би направило България хегемон на Балканите. А такова нещо Великите сили и насън не искат да видят. След като княз Александър I е принуден да напусне България, за нов български владетел е избран Фердинанд, който по моето мнение няма нищо общо с предшественика си. Именно той и неговите послушни лакеи царедворци и министри са виновни за въвличането на страната ни в три войни по-малко от едно десетилетие и за две национални катастрофи.
- Княз Александър Батенберг ли е най-голяма жертва на Съединението и защо?
- Княз Александър заплаща за своята любов към България и към българския народ. Има една поговорка, че ненаказано добро няма. За това, че подкрепи акта на Съединението и застана на страната на българския народ, вместо да извлече политически дивиденти и да си подобри отношенията с руския император, като откаже да приеме Съединението, този 28-годишен княз само година по-късно, през август 1886 г., беше свален чрез преврат, при това от българи. Вероятно това е била „благодарността“ на превратаджиите към княза за стореното от него по време на Съединението.
- От онзи момент ли се заражда русофилията и русофобията у нас?
- Не мисля. В продължение на десетилетия в училище ни беше внушавано каква голяма любов и признателност питае българският народ към нашата двойна освободителка Русия. Всъщност това далеч не е така. Още преди Освобождението някои от нашите борци за национално освобождение са виждали имперските амбиции на Руската империя и са се обявявали за това тя, а и останалите Велики сили да бъдат държани настрани от нашето освободително движение. Апостолът Васил Левски е категоричен, че българският народ трябва сам да извоюва свободата си. На подобно мнение са и други революционери. Дали българският народ би могъл сам да се освободи в края на 19-и век е друг въпрос, който аз не бих коментирал. Що се отнася до „филите“ и „фобите“ още в първите години след като българският народ извоюва свободата си, той започва да се дели на „фили“ и „фоби“. Но в решителни за страната ни моменти той се е обединявал и пример за това е Съединението. Днес народът ни отново се дели на „фили“ и „фоби“, но страшното е, че като че ли нищо не е в състояние да го обедини.
Това е той:
Роден е през 1973 г. в град Елена
Завършил ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Български език и история“
Докторант в катедра „Стара и средновековна история“ на ВТУ
Има издадени редица книги на историческа тематика
Виктория Пенкова
