- Заки, скандалът около излъчването на Дунавското хоро на Дико Илиев провокира много коментари около авторските права. Какво според вас трябва да знаят лаиците по темата? Кога и в какви случаи „безплатната” музика, която пускаме от YouTube и Vbox, не е точно безплатна?
- По принцип никоя музика не е безплатна. Разбира се, има изключения и те са визирани в Закона за авторското право и сродните му права, но самият факт, че музиката е качена в Интернет в различни платформи за стриймване или споделяне, не я прави безплатна. Когато имаме абонамент в такава платформа или достъпваме същата свободно, авторите, изпълнителите и продуцентите се овъзмездяват от таксата, която плащаме, или от рекламите, които се излъчват там. Това обаче ни дава право само на лично ползване на тази музика, т.е. вкъщи, колата, в слушалките, докато вървим по улицата или се возим в градския транспорт. В момента, в който тази музика започне да се използва и по други начини, независимо от източника, е необходимо допълнително разрешение и съответно заплащане на възнаграждение. Така например, когато музика, качена в YouTube или Vbox, се използва за озвучаване на заведения, транспортни средства, магазини, бензиностанции, площади и други общественодостъпни места, е налице т. нар. публично изпълнение, за него се дължи отделно и допълнително възнаграждение.
- Как ще обясните на хората, които години наред са слушали и играли това хоро на Нова година, че наследниците на композитора наистина имат права? Има ли авторски права във фолклора?
- Ще започна отзад напред, защото мисля, че отговорът на втория въпрос ще отговори и на първия. По принцип авторско право върху произведенията на фолклора няма. Но това касае единствено и само автентичния фолклор, какъвто в момента е много трудно да намерите някъде. Що се отнася до обработките на фолклорни произведения или произведения, създадени на фолклорна основа, авторите им се ползват с пълна авторска правна закрила. Например ако вземем песента „Полегнала е Тодора“ в нейния най-популярен вариант на Филип Кутев, права за музика и текст няма, но правата за обработката и вокалния аранжимент са на Филип Кутев. Неговите наследници могат да имат претенции именно за правата върху аранжимента/обработката. Да не говорим, че изпълнението на ансамбъла на Филип Кутев и звукозаписът на Националното радио например се ползват с допълнителната закрила на сродните права. В конкретния случай, макар и на фолклорна основа, Дунавското хоро на Дико Илиев е на Дико Илиев и той, респективно неговите наследници имат авторски права върху произведението.
- Защо за база на претенциите на наследниците се взима смъртта на композитора през 1984 г., а въпросните 70 години не започват да текат от годината, в която произведението е написано?
- Защото по закон закрилата на авторското право продължава, докато авторът е жив, и 70 години след неговата смърт, като в този период то се упражнява от неговите наследници. Новият закон, който беше приет през 1993 година, предвижда, че ако при неговото влизане в сила срокът на закрила на авторското право върху дадено произведение не е изтекъл, се прилагат предвидените в него срокове. Т.е. хорото е създадено през 1937, Дико Илиев умира през 1984 и по стария закон от 1951 г. в сила към тази дата срокът на закрила е 50 години, но тъй като те не са изтекли към 1993 г., се прилага новият срок от 70 г.
- Произведението е написано през 1937 г., когато Дико Илиев е работил в оркестъра на Тридесет и шести пехотен Козлодуйски полк в Оряхово. Не трябва ли правата да се държат от армията, след като той е бил на щат там?
- По новия закон, за да възникнат правата върху произведения, създадени в рамките на трудово провоотношение за работодателя, това трябва да бъде изрично уговорено в трудовия договор, иначе те възникват за автора. Но това произведение е създадено не само по стария, ами по още по-стария (и първи) Закон за авторското право в България 1921 г. Не мога да твърдя, че го познавам детайлно, но доколкото си спомням, няма такава уговорка в него и поради това приемаме, че ще се приложи общото правило, че правата са възникнали за автора.
- Две са организациите у нас, които се занимават със защита на авторските права. Каква е разликата между ПРОФОН и „Музикаутор”?
- Има няколко организации за колективно управление на авторски права, но нито една от тях не е ПРОФОН. Например има Филмаутор, който представлява правата на авторите на аудиовизуални произведения (сценаристи, режисьори, оператори), Театъраутор, който представлява правата на авторите на сценични произведения и, разбира се, Музикаутор, който представлява правата на авторите на музикални произведения, а именно композитори, текстописци и аранжори. Що се касае до ПРОФОН - това дружество управлява права, сродни на авторското, а именно тези на артистите изпълнители върху техните записани изпълнения и продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи.
- И двете организации се водят нетърговски. Така ли е наистина?
- Да. Те са дружества с нестопанска цел в частна полза. Т.е. не могат да реализират печалба. Парите, които се събират от ползвателите, се разпределят между правоносителите след удръжка на предвидения във вътрешните им правила процент за административна издръжка.
- Какъв процент получават от авторските права изпълнителите?
- Никакъв. От авторските права, събрани от Музикаутор, получават само авторите на музиката, текста и аранжимента. Изпълнителите получават изпълнителски права от ПРОФОН.
- Има ли отчисления от събраните такси и за Министерството на културата? Ако да - защо?
- Не.
- Къде излиза сметката, ако за едно и също изпълнение се дължат едновременно възнаграждение на авторите - композитора и авторите на текста и аранжимента, и на носителите на сродни права - артиста изпълнител и продуцента на звукозаписа?
- Как да ви отговоря на този въпрос? Чия сметка? А къде излиза сметката на всички тези хора и бизнеси, които са участвали в създаването на този музикален продукт, ако никой не си плаща? От какво да живеят те? И авторите, и артистите, и продуцентите са инвестирали творчество, време и пари, за да се създадат песента и нейният запис и той да стигне до широката публика, за което следва адекватно да бъдат овъзмездени.
- Ако дадено авторско произведение звучи на площада по време на културно мероприятие, което не генерира печалба, дължат ли пари организаторите на някого?
- В тази хипотеза се осъществява публично изпълнение и организаторите следва да заплатят възнаграждение индивидуално или чрез организация за колективно управление на права на съответните правоносители - същите, които споменахме по-горе - автори, артисти и продуценти на звукозаписа, независимо от това дали мероприятието реализира приход или не.
- Фризьорките, които пускат радио в салона за красота, трябва ли да го спират, когато вътре влезе клиент? Те не печелят от музиката, а от услугата, която предлагат, не е ли така? Защо тогава трябва да плащат такса?
- Това не е съвсем така. Фризьорките, както и търговските вериги, бензиностанциите, хотелите и всички други общественодостъпни места чрез използването на музика за озвучаване на помещенията, в които предоставят услугата или продават стоката си, повишават качеството и стойността на самата услуга и съответно цената й. По този начин създават по-приятна атмосфера и привличат повече клиенти.
- Къде и как може да се провери за кои музикални изпълнения се дължи такса и кои могат да звучат без притеснения, защото никой не им търси права?
- Най-лесно би било през организациите за колективно управление на съответната категория права.
- Какво се случва, ако авторът е подарил някоя творба безвъзмездно, но наследниците му имат претенции за права върху нея?
- Най-общо (тъй като въпросът има редица правни специфики), ако авторът на някое произведение е отчуждил правата си приживе (т.е. продал е онези права, които могат да бъдат продадени - правото на авторство и авторско име са неотчуждими) или е отстъпил безвъзмездно имуществените си права (тези, свързани с икономическата експлоатация на произведението, и то не всички), той следва да е извършил това със съответния договор. На наследниците на такъв автор трябва да се противопостави този договор.
- А ако става въпрос за песен, чийто текст е на ползу роду, но композиторът си търси правата или обратното?
- Ами то и народните представители би трябвало да работят на ползу роду, ама май им плащаме доста тлъсти заплати. Но на вашия въпрос - имайте предвид, че всеки от авторите на песента - текстописец, композитор и аранжор, има самостоятелно авторско право върху своето произведение. И ако един от тях се е отказал, не означава, че останалите нямат право да получат възнаграждението си.
- Ползвателят може да иска да плати директно на изпълнителя. Защо трябва да има посредник между двамата?
- По принцип няма пречка лицензирането да стане индивидуално. Но ако авторът е член на организация за колективно управление на права, той следва да е направил изрично изявление пред организацията, че изключва определен вид използване на даденото произведение и съответната организация да публикува това на страницата си в интернет. Например ако аз искам да изключа от колективно управление правото за публично изпълнение на песента „Бягство“, за да го лицензирам без посредник, следва да уведомя Музикаутор за това, но това означава да се откажа от всички приходи, които Музикаутор би могъл да събере от всички случаи, когато песента звучи в заведения, магазинни вериги и други общественодостъпни места. Практически е невъзможно аз сам да сключа договори с всички тези ползватели и колкото и пари да договоря индивидуално, приходите, от които ще се лиша от колективното управление, са значително повече от тези, които ще си договоря сам. Всъщност това е логиката, която стои зад системата на колективното управление - една организация да договаря от името на няколко автори с цел улесняване на ползвателите, които плащат на едно „гише“, а не да договарят с всеки автор поотделно. Всичко това е създадено с цел улеснение и на авторите, и на ползвателите, да не говорим за случаите, когато използването се случва в друга държава.
- По телевизията има много музикални формати. Плащат ли се права за всички песни, които звучат в тях?
- Да. Всички телевизии с национално покритие имат договори с Музикаутор и ПРОФОН и те покриват цялото музикално съдържание, което звучи в техния ефир. На чуждите автори и продуценти се плаща чрез договорите за взаимно представителство, които двете организации имат със сродните им организации в чужбина.
- Има ли автори и изпълнители, които да получават по-големи суми от авторски права, или е като в социализма - на всички поравно?
- Разбира се, че има автори и изпълнители, които получават повече. Най-общо, разпределението се извършва съобразно ползването. Ако една песен звучи по-често от друга, нейните автори и изпълнители ще получат по-големи суми.
- “И ти си автор. И ти можеш да спечелиш от това” - актуален ли е още този проект и какво се постигна с него?
- За статуса на този проект трябва да попитате Музикаутор.
- Ако снимаме клипчета по време на концерт и ги пускаме в социалните мрежи, вършим ли престъпление?
- Наказателноправната материя е сложна и към нея не можем да подхождаме с лека ръка. За да извършвате престъпление, трябва да са налице редица условия от обективен и субективен характер, които се обследват за всеки един отделен случай. По закон, ако чуждо произведение, записано изпълнение или звукозапис се записва/заснема или използва, в т.ч. и чрез даване на достъп посредством интернет, без необходимото по закон съгласие на правоносителите за това, са налице обективните предпоставки на престъплението по чл 172а от НК.
- А ако телефонът ми звъни с песен на „Авеню”, нарушител ли съм?
- Ако сте си закупили съответния рингтон от легитимна платформа, не сте нарушител.
- Интелектуалната собственост у нас изглежда тъмна материя. Защо избрахте да специализирате право точно в тази област? Печелившо ли е, или е повече кауза?
- На първо място е много интересно от професионална гледна точка. Освен това съм свързан с творчеството и интелектуалния труд и това дойде като съвсем логично следствие. С Боби почнахме да правим и изпълняваме музика още в университета и когато се дипломирах, не се наложи много да му мисля. Освен това така се стекоха обстоятелствата, че още преди да завърша, започнах да работя в първата частна музикална компания в България. Така че го приемам за кауза и съдба, а и изкарвам достатъчно, за да мога да живея прилично от това.
- Първият закон за авторското право у нас се появява през 1921 г. Доколко напреднало е законодателството оттогава насам?
- След него има още два закона за авторско право - този от 1951 г. и сега действащият ЗАПСП от 1993 г. Дълго време той беше един от добрите европейски закони, но оттогава нещата се промениха много и различните изменения и допълнения в него, писани от различни хора и повлияни от различни лобита, го направиха да изглежда като едно раздърпано индианско одеяло с много дупки. Категоричен съм, че отдавна е дошло времето да бъде написан и приет нов закон, който да отразява технологичното развитие и актуалното състояние на обществените отношения, свързани с художествено-литературната собственост.
- До кои държави се доближаваме по отношение на незачитането и неспазването на авторските права?
- Опасявам се, че и по този показател оглавяваме класацията отдолу нагоре. Макар с много недостатъци, правната рамка е налице, но правоприлагането определено ни куца. По-голямата беда обаче е, че общата култура на потребление на обекти на интелектуалната собственост е много ниска и това води до неглижиране на проблемите на всички нива.
- Правото направи ли ви по-дисциплиниран? Ако ви накарат да запеете някоя песен, ще тръгнете ли да проверявате първо каква е ситуацията с авторските права?
- Знаете, както казват - „обущарят ходи бос“. Най-немарлив съм по отношение на нашите собствени песни.
- Имате ли сборни касетки или дискове с музика, каквито се правеха навремето, или всичко у вас е лицензирано?
- Впрочем не е задължително сборните касетки и дискове да са нелегални. Законът дава възможност да правите по едно копие за лично ползване без съгласието на правоносителите, при положение че сте придобили записите законно. С други думи, ако имам оригинални дискове с албуми на различни изпълнители, напълно законно мога да си направя компилация от любимите ми песни на флашка или записващ диск, за да я слушам в колата например. Иначе, да - всичко в нас е лицензирано, още повече, че напоследък слушам предимно грамофонни плочи.
- Съжалявате ли за някоя песен, която бихте искали да е ваша, но някой друг ви е изпреварил във времето и тя се води негова? Има ли музика, която бихте се изкушили да си „откраднете”?
- Ако става въпрос за световната музика - разбира се, има много песни, които бих искал да сме написали и изпълнили с Боби. Никога обаче не съм се чувствал изкушен да „открадна“ някоя песен. Иначе за българската музика - има много хубави български песни и те са написани от хората, които е трябвало да ги напишат тогава, когато е трябвало да бъдат написани, и те са останали в нашата култура и в съзнанието на всеки българин. Респект за техните автори и изпълнители.
Това е той:
Възпитаник е нa Юpидичecкия фaкyлтeт пpи СУ "Св. Климент Охридски"
Пpeз 1997 г. cпeциaлизиpa интeлeктyaлнa coбcтвeнocт в Мeждyнapoдния инcтитyт пo пpaвo във Вaшингтoн, САЩ
Спeциaлиcт c дългoгoдишeн oпит в oблacттa нa интeлeктyaлнaтa coбcтвeнocт
Учacтвa в paбoтнитe гpyпи пo изгoтвянeтo нa peдицa нopмaтивни aктoвe в тaзи oблacт
Съaвтop e нa Рeчникa пo мeдийнo пpaвo
Чacт oт cъздaдeния пpeз 1989 г. дyeт „Авeню“
Кристи Петрова
