- Г-жо Кастрева, възможността за повишаване на оценката от матурите вече е факт, одобрявате ли я?
- Втората дата е нов момент. В Държавен вестник беше обнародвано решението. Тук не става въпрос за повторно явяване на ДЗИ, а за полагане на изпит по предмет, по който зрелостникът вече има оценка от дипломата си, но не е доволен от нея. Новата оценка няма да замести първата, както и няма да се издаде нова диплома. Оценката ще се впише в отделен документ като резултат от положения изпит и ще има същата тежест при кандидатстване, както и тази от ДЗИ. Това е решение на законодателя, което е в интерес на нашите зрелостници, защото то обикновено е свързано с кандидатстването във висше училище. Завършилите ще имат възможност да изберат с коя от двете да кандидатстват. Втората дата на изпита е в рамките на учебната година, в която завършва зрелостникът. След публикуването в Държавен вестник предстоят промени в наредбата, за да стане ясно какъв ще бъде документът, в който ще се вписва новата оценка.
- Очаквате ли недостиг на квестори за предстоящите матури и изпити?
- Въпросът с квесторите винаги поставя екипа ми в ситуация на голямо напрежение. За мен това е отговорно решение на самите учители, защото това е финалът на гимназиалното образование. По време на ДЗИ и на националните външни оценявания е важно не само да има квестори, а те да покажат професионално отношение и поведение по време на самите изпити. Ние имаме също така и резервен списък с квестори, защото сме хора и всичко може да се случи. Надявам се, че няма да валят болнични листове, подбудени от други мотиви, а просто някой наистина може да има здравословен проблем.
- Какви са промените в националните външни оценявания през тази година?
- За първи път ученици, които по здравословни причини са пропуснали НВО, ще имат възможност да се явят на него. Това се отнася както за 4-ти и 7-и клас, така и за 10-и клас. В тези случаи те ще имат възможност да се явят на втора дата, но при доказани сериозни и уважителни причини с документи. От тази възможност ще могат да се възползват ученици, които са били в болница, били са под задължителна изолация или им се налага да пропуснат матура заради смъртен случай на член от семейството. Това са неща, които винаги могат да се докажат. Учениците трябва да подадат заявление до началника на РУО до 7 дни след редовната дата за провеждане на изпита. Те трябва да приложат своите мотиви и документи, за да може със заповед на министъра на образованието да се определи втората дата.
- Тази втора дата ще бъде ли синхронизирана със сроковете за прием?
- Няма как да бъде докрай синхронизирано, защото това са индивидуални случаи. Ние не може да предвидим какви ще са случаите. В наредбата е записано, че тези деца ще могат да кандидатстват за свободните места след четвърто класиране. Когато такива няма, те ще могат да се борят за места над утвърдения държавен план-прием, ако физическата среда позволява това, като балът им трябва да бъде по-голям или равен на минималния за приемане в съответната паралелка. Надявам се децата, които по здравословни причини ще трябва да влязат в тази хипотеза, да са много малко.
- Как ще се справите с преписването на изпитите?
- Квесторите. Преписването не е само фалшификация, то е измама. То може да доведе до по-висок резултат в дипломата, но не може да доведе до по-висока компетентност на самия зрелостник. Както се казва, на лъжата краката са къси. Той кого ще излъже – себе си или системата, защото след това в живота с измама не се стига далеч. Това е сериозен проблем. Тук ще поставя под абсолютен въпрос изтичането на информация. Това е работа за МВР и би трябвало такова деяние да е изключително строго наказуемо, ако се докаже. Всички ние сме наясно и с фалшивите новини в интернет. Второто нещо е превенцията на рисковете това да не се случва. Първо се започва от МОН, където са предприети строги мерки срещу това. Регионалните управления сме изолирани от потока на тази информация. Тя обаче отива в достатъчно голям брой училища. Тук вече отговорността е на директорите, защото те са първите хора, които имат тази информация, заедно с техните екипи. Доверието към системата е нещо от изключителна важност и нещо, на което аз държа, защото то има много функции. Една от тях е чисто възпитателна. За мен е много важно всеки да си свърши добре работата на място, за да може ефектът да бъде максимален. Следващото ниво, което е рисково за изтичане на тази информация, са квесторите. Трябва да се наблюдава тяхната работа, какво се случва в изпитната зала. Заинтересованата страна са зрелостниците, които искат да измамят системата. И тук започваме да си играем на котка и мишка. Надявам се, че котките ще бъдат бдителни. За мен е недопустимо учители да си затварят очите пред опита да се излъже системата. Те трябва да докажат на децата, че измамата не е път към успеха, измамата е път към провала. Колегите в зала са по двама и могат да направят максималното да предотвратят такива опити.
- Заплатите на учители и директори се увеличават, но в страната останаха 33 школа без ръководители. На какво отдавате това?
- Това, че няма желаещи, е знак за мотивацията да поемеш отговорност. Директорският пост е изключително ключов в образователната система. Каквото и да е разписал законодателят и изпълнителната власт под формата на наредби и заповеди, каквото и да е казал началникът на РУО, това, което се случва на терен, човекът, който прави подбор на учителите, защото директорите в българската образователна система са изключително овластени, е голяма отговорност. Това е длъжността, която заедно с учителите променя системата. Всичко останало може да бъде изписано на хартия, но какво ще направиш на терен зависи от учителите и директорите. Директорската длъжност е длъжността на промяната. Един директор може да преобрази едно училище, но той трябва да има визия за това, второ - трябва да има личностни качества и трябва да има професионална компетентност. Оттам нататък нещата се случват. В Кодекса на труда има текст, който казва, че след спечелен конкурс директорът се назначава на постоянен трудов договор. Работодателят в качеството на началник няма възможността, която кодексът е предвидил в други хипотези, а именно - изпитателен срок.
- Т.е., ако кандидатът е неподходящ, не може да го освободите?
- Това винаги може да се случи, но е тежка процедурата. Всичко трябва да се докаже и в крайна сметка минава през съда. Началникът е длъжен да назначи спечелилия конкурса без изпитателен срок и без да го е видял как работи на терен.
- Какво е мнението ви за въвеждане на мандатност на директорите?
- Това е един доста спорен въпрос от много дълго време. Той има както своите положителни, така и отрицателни страни. Мандатността се прилага за директорите на училищата към Министерството на културата. Има много образователни системи, извън нашата, в които това се прилага по различен начин. Донякъде беше направен опит това да бъде разписано и в нашата нормативна уредба след инспектиране и атестиране, но това трудно сработва. Воля на работодателя е да избере какъв формат на мандатност може да се избере. За мен това е външна оценка и не би трябвало да има притеснения за хора, които работят отговорно. Лошото на всичко това е ограничената перспектива, защото едно е, когато пред себе си имаш един дълъг хоризонт, друго е, когато той е кратък. Въпрос на политическо решение е дали ще се приложи или не.
- Подмладяват ли се учителите?
- Това е една много бавна тенденция. Най-активна е промяната при колегите до 30-годишна възраст, при тези над 60 години тя намалява. Това са хората, които могат, защото възрастта не е предпоставка за можене – може да си добър учител на 30, но може и на 80, и обратно – може на 40-50 да не си се развил като учител, защото възприемаш това като работа, а не като мисия. Учителите над 60 се задържат високо като ниво, защото системата разчита на тях. Към началото на годината преподавателите в пенсионна възраст са около 3500, което от общия брой, който е 18 000, не е малко. Преподавателите на възраст между 50 и 60 г. са около 5000.
- Как системата се бори с агресията в училищата?
- Изключително сериозен проблем. Училището е огледало на обществото. Това, което се случва в семейството, се случва и в школото. Това е голямата възпитателна функция, която имат възрастните към малките. Знаете максимата: „Не е важно какво ми говориш, а какво ми показваш“. Наистина трябва да се замислим като общество къде са ценностите ни, какво показваме на децата си, какво популяризират медиите и как реагираме на агресията. Много малко осъзнаваме, че бездействието и безразличието са бумеранг, който се връща със страхотна сила срещу нас. Страхът не е предпоставка за напредък. Той е бич за всички ни и затова не трябва да упрекваме децата. След като навършиш пълнолетие, ти избираш какъв ще бъдеш, затова за мен е важно родителят и учителите да провокират у децата да намерят себе си, когато са в училище.
- Агресията в училище от кого идва – от децата със СОП или от здравите към тях?
- Различно е. Тук отново стигаме до баланса. Всичко идва от индивидуалната оценка, защото, ако едно дете със специални образователни потребности го поставиш в една силно конкурентна среда, макар и подсъзнателно, то вижда, че не може да се справи, то вижда, че това не е по неговите възможности, за да го постигне. Обикновено то или се затваря в себе си, или обратно – става агресивно към другите, защото иска да бъде забелязано. Намирането на този добър баланс къде е мястото на всяко дете е много важна стъпка за успеха на системата. Моите деца много често цитират една мисъл на Неофит Рилски: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си“. Ако перифразираме тази мисъл – за всяко дете трябва да се намери място. Ние не сме еднакви, когато се раждаме – едни са синеоки, едни могат едно, други – друго. Въпросът е да намерим мястото на всяко дете, за да може то да се чувства добре и на мястото си. Децата не се раждат арогантни. Средата ги провокира. Основният въпрос е защо го правят? Тук е ролята и на детската градина, и на учителя в първо лице. Ако един учител се направи, че не чува, децата ще приемат, че това е нормално, защото другите ще реагират. Ценностната система се изгражда. Това винаги започва от семейството, минава през училището, но то все по-често е изместено от обществото. Едно дете много се обърква, когато в семейството се случва едно нещо, а в детската градина и училището друго. В един момент, когато детето порасне, вижда, че една популярна личност си позволява да използва нецензурни думи, а то не може. Това е ценностната система на обществото, която не трябва да обърква децата, защото те наистина търсят себе си.
- Налице е и недостигът на ресурсни учители.
- В образователните системи има различни модели за решаването на тези проблеми. Зад тях обаче винаги стои не само разписването на една политика, но и нейното финансово обезпечаване. Това е и социална услуга. Има държави, в които децата със СОП са в училище, но в зависимост от състоянието им те могат да бъдат в обособена паралелка или в смесен клас. Те могат да имат социален работник до тях, т.е. финансирането да не е само през нашата система, но и през социалното министерство. Тези деца са в училище до определена възраст, след това какво се случва с тях? Къде е грижата на обществото ни към тях? Оставаме ли сами семействата да се справят с този проблем? Училището не е оазис, то е част от заобикалящата ни среда, то е огледало на обществото ни, защото децата се възпитават през примера.
Това е тя:
Ваня Кастрева е родена на 5 януари 1960 г. в София
Завършва средното си образование в 21 СОУ „Христо Ботев“
Магистър е по история и образователен мениджмънт на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по педагогика на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
Работила е като учител по история в 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“
От 1998 до 2006 г. е директор на 2 СОУ „Академик Емилиян Станев“
От 13 юни 2006 г. е началник на Регионалния инспекторат по образованието в София
На 13 август 2014 г. става служебен заместник-министър на образованието и науката в правителството на Георги Близнашки
Заместник-министър на образованието и науката от 7 ноември 2014 г. до 2 февруари 2016 г. във второто правителство на Бойко Борисов
От 3 февруари 2016 г. е началник на Регионално управление на образованието – София-град
За цялостна дейност в сферата на българското образование е удостоена с почетното отличие на Министерството на образованието и науката „Неофит Рилски“ и десетки други награди на различни институции
Владимир Христовски
